150-километрова стена озадачи археолозите в Йордания

150-километрова стена
Древната стена, наречена Кхат Шебиб. © Robert Bewley, Aerial Photographic Archive for Archaeology in the Middle East

Древна стена в Йордания, която се простира на дължина 150 километра, държи археолозите в недоумение. Не се знае нито кога е построена, нито от кого. Предназначението на гигантската стена също остава загадка.

За съществуването на стената пръв съобщава през 1948 г. британският дипломат в Йордания сър Алек Къркбрайд. Докато пътувал със самолет над страната, той забелязал „каменна стена, която разсича държавата без явна причина“.

Днес това мистериозно съоръжение е познато като „Кхат Шебиб“. Археолозите от отдела по въздушна археология в Йордания изучават останките от стената чрез снимки от въздуха. Изследователите открили, че дължината на стената от североизток към югозапад е 106 км. Структурата, която открили, съдържала секции, където две стени минават успоредно и такива, при които стената се разклонява.

„Ако считаме паралелната стена и всички разклонения, общата дължина на стената е около 150 км“, пишат професорът в Западноавстралийския университет Дейвид Кенеди (David Kennedy) и научният асистент в Оксфордския университет Ребека Банкс (Rebecca Banks) в статия, публикувана в сп. Zeitschrift für Orient-Archäologie.

Днес стената е в руини, но „дори в оригиналния си вид няма да е била по-висока от метър и по-широка от 50 см“, пишат Кенеди и Банкс.

По продължението на Кхат Шебиб археолозите открили останките на около 100 кули с диаметър от 2 до 4 метра. Някои от кулите са построени известно време след издигането на стената. Те явно са имали доста приложения, смятат учените.

Една от кулите в Кхат Шебиб. © Robert Bewley, Aerial Photographic Archive for Archaeology in the Middle East
Една от кулите в Кхат Шебиб. © Robert Bewley, Aerial Photographic Archive for Archaeology in the Middle East

„Някои са използвани за укритие или пък за пренощуване. Други пък са служели като вишки. Също така е възможно кулите да са били прикритие за ловци, дебнещи за приближаването на дивеч“, добавя Кенеди.

Но археолозите нямат отговори на най-важните въпроси: Кога е построена стената? От кого? И защо?

Единствената информация относно хронологията на събитията, с която изследователите разполагат, идва от керамични съдове, които поставят стената между Набатейския (312 пр. н. е. – 106 сл. н. е.) и Умаядския период (661 – 750 сл. н. е.).

Въпреки че е възможно стената да е издигната от някое кралство или империя, населявали в миналото територията на Йордания, съоръжението може би е било построено от местни общества, които са станали свидетели на издигането на стени в други местности и са имитирали техниката.

Мистерия остава също и предназначението на стената. Ниският ръст и неголяма широчина подсказват, че не е построена със отбранителни цели. Повече следи от древно земеделие може да се видят от западната страна, което може би означава, че стената е служила като преграда между древни фермери и номадски животновъди.

В крайна сметка е ясно едно – ще е нужна наземна работа на място, за да бъдат разкрити загадките на тази старинна стена. „Отделът по въздушна археология никога няма да стигне до отговорите на ключовите въпроси за възрастта и предназначението на тази конструкция. Ще се наложи да работим на място“, добавят Кенеди и Банкс.

Live Science