Проклятието на мъртвия град

Хара Хото

Според една от монголските легенди във времената, когато на мястото на пустинята Гоби още се плискали водите на топло море, на живописния му бряг първите потомци на боговете построили прекрасен и богат град, в който живели мъдреци и търговци, храбри воини и сръчни занаятчии.

Хара Хото – именно така се наричал легендарният древен град, за чиято гибел разказва още едно монголско предание. В него се говори, че последният владетел на града бил Хара-цзян-цзюн, който искал да отнеме престола на китайския император и му обявил война.

Но като загубил редица битки, той бил принуден да се укрие зад непристъпните стени на града. Без да има възможност да превземе града, китайският император заповядал да се измести коритото на река Енцин Гол и по този начин да се лиши Хара Хото от вода.

Като видял, че градът и жителите му са обречени на неминуема гибел, Хара-цзян-цзюн скрил несметните си съкровища, умъртвил жена си и децата си и се впуснал в решаваща битка, в която бил убит. Нахлулата в Хара Хото китайска войска унищожила всички жители, а самия град превърнала в руини.

Хара ХотоЗа мъртвия, загубен в пясъците на южната част на пустинята Гоби град било известно и на руските пътешественици, учени и изследователи. През 1907 година известният руски изследовател Пьотър Козлов организирал експедиция в Монголия. След няколко седмици безуспешно търсене Козлов успял да си спечели подкрепата на вожда на племето торгоут-байле, обитаващо този край, и с помощта на водач на 19 март 1907 година експедицията пристига при мъртвия град.

Водачът, който се казвал Бат, предал на Козлов инструкция на вожда, която забранявала на чужденците да вкарват в разрушения град товарни животни, да палят огньове и да се хранят във вътрешността на градските стени. На жени също не се разрешавало да влизат в Хара Хото. Подобни забрани се обяснявали с това, че тяхното нарушаване може да предизвика гнева на духовете основатели на древния град.

В потвърждение на това Бат разказал на руските пътешественици история, как сто години по-рано в града случайно попаднала местна жена, която търсела загубения си кон. Сред разрушените здания тя открила няколко перлени наниза. Едва излязла от града, жената попаднала в страшна пясъчна буря.

След няколко дни полузасипаното ѝ от пясък тяло със запалени в дланите нанизи перли било открито от преминаващ наблизо керван. Вождът на племето торгоут-байле искал също, в случай че открият съкровищата на Хара-цзян-цзюн, да му ги предадат.

Безценни находки

Пред очите на руските пътешественици се представили високите крепостни стени, почти напълно засипани с пясък. Една от добре съхранените гробници била разположена извън пределите на крепостта. Именно в нея изследователите открили редица невероятни и безценни от историческа гледна точка находки.

Там учените открили редки образци на будистката иконопис, изпълнени с цветни бои върху копринени платна, множество метални и дървени статуетки. Особена ценност представлявала откритата библиотека – повече от 2000 добре съхранени ръкописни книги и свитъци.

Хара ХотоВ центъра на мавзолея, върху каменна поставка, с лице една към друга били разположени 20 глинени фигури с височина на човешки ръст. До всяка от фигурите, поставени един върху друг, лежали ръкописи. В далечния ъгъл учените се натъкнали на добре съхранен скелет, намиращ се в седнало положение. Както предположили изследователите, скелетът може да е принадлежал на духовно лице, за което е бил построен този мавзолей.

Немалко любопитни и загадъчни открития очаквали членовете на експедицията и в самия град. В центъра на Хара Хото учените разчистили от пясъка странна постройка – кръгла, с височина два и половина метра, напомняща гигантска буца сирене. На най-горната ѝ, плоска страна, изследователите се натъкнали на неясни клинописни знаци, различни от тези, които били открити в ръкописите, и очевидно принадлежали на доста по-ранна епоха, а също загадъчни концентрични кръгове, спирали и преплетени в странна паяжина линии.

Всичко това било издълбано в здрав камък. Според учените постройката в незапомнени времена може да е служила като обсерватория за жителите на града, а също и като свещено място, където древните жреци са принасяли жертви на своите богове.

Още едно любопитно откритие очаквало експедицията в една от полуразрушените сгради. След разчистване пред очите на изумените изследователи се представил великолепен фрагмент от стенна живопис, в който, освен ликовете на светци, имало и изображения на странни същества – двуглави птици, риби с човешки глави, страховити дракони. До тези митични същества или разположени миниатюрни фигурки на хора.

Хара Хото повдига завесата на своите тайни

В средата на лятото на 1907 година Козлов получил предписание от монголските власти да прекрати разкопките и да напусне страната. Това било мотивирано от жалби на местното население в администрацията, че чужденците оскверняват с присъствието си „забранения град“.

По стечение на обстоятелствата именно по време на пребиваването на експедицията в Хара Хото в този край се възцарила небивала суша. Освен това серия мощни трусове разтърсила централната част на Монголия. Всичко това било изтълкувано от старейшините на монголските племена като знак, че могъщите духове са недоволни от присъствието на чуждоверци в техните земи.

Независимо от препятствията Козлов успял да изпрати значителна част от откритите експонати и ръкописи в Географското общество на Санкт Петербург, където експертите успели да разшифроват повечето от откритите ръкописи.

Wikimedia Commons
Wikimedia Commons

Част от свитъците били пълни с всевъзможни рецепти и илачи, помагащи в лечението на хора и добитък. Доста място в книгите било отделено и на летописи, от които ставало известно, че през 1226–1227 тангутската държава била разгромена от войските на Чингисхан, след което влязла в състава на Великата монголска държава.

Но част от документите така и не била разшифрована. Причината била, че те са написани на неизвестен на изследователите език. Според една от версиите на учените на загадъчните свитъци древните жреци са шифровали магични текстове. Според друга това вероятно са единствените материали, свидетелстващи за загадъчната цивилизация, създала град Хара Хото.

Руският мистик, археолог и философ Николай Рьорих, запознал се с артефактите, пише: „Спомням си прекрасно изображение на женска глава. Ако такива хора са живели в градовете на пустинята, то колко далечни са били тези места от диващината!“

Тайны ХХ века. Загадки истории №2-С 2011 г.