Амфиполис: скандали и интриги около най-загадъчната гробница в Гърция

Амфиполис
Входът към гробницата се охранява от почти двуметрови химери (често наричани сфинксове). Снимка от сайта amfipolis.com

Гигантската гробница, открита на хълма Каста около Амфиполи, е археологическа сензация на 2012 година. Разкопки в Амфиполи са провеждани и по-рано: този скромен дем е наследник на древния Амфиполис, важен град в историята на гърците и македонците.

Археолозите отдавна смятат, че хълмът Каста край Амфиполи крие важна гробница, но никой не се надявал да открие най-големия комплекс от всички, откривани някога в Гърция.

С напредването на разкопките всички чакали нови сензационни открития, макар че историческият контекст бил определен бързо – съдейки по находките, гробницата е била изградена в епохата на Александър Македонски.

Но за кого е била предназначена тя? Изглежда, разположението на гробницата в Амфиполис и датировката от последната четвърта на IV в. пр.н.е. би трябвало да стеснят „кръга на заподозрените“, но за четири години изследвания няма нова яснота. Обратното – постоянните скандали поради несъгласието на независимите изследователи с изводите на официалния екип археолози фактически блокират източниците на информацията за разкопките.

През 2015 г. археолозите са открили в погребалната камера останки на петима души – жени на 60 години, двама мъже на възраст 35-45 години (върху костите на по-възрастния са открити следи от смъртоносни рани), новородено бебе и кремирани останки на възрастен мъж.

Един от скелетите, открити в гробницата на хълма Каста. Изображение от сайта amfipolis.com
Един от скелетите, открити в гробницата на хълма Каста. Изображение от сайта amfipolis.com

През октомври миналата година ръководителят на разкопките Катерина Перистери (Katerina Peristeri) обяви пред журналисти предварителните изводи на археолозите: гигантската гробница се явява хероон (мемориал в чест на герой) на Хефестион – военачалник и най-близък приятел на Александър Македонски.

Други новини от Амфиполис не е имало тази година – останките са изпратени за ДНК анализ, всички чакат резултатите. Генетичните изследвания, освен останалото, ще позволят да се изясни дали останките в Амфиполис са на роднини. Засега е изяснено само, че кремираните останки принадлежат на мъж и с голяма вероятност именно той е бил първият „обитател“ на гробницата на хълма Каста.

Сега в заформилия се международен спор между археолози и историци се е намесил и гръцкият архитект Михалис Лефандзис (Michalis Lefantzis) – специалист по древна архитектура, консултиращ екипа археолози. Фактически кратка бележка в изданието Greek Reporter е първото официално съобщение от разкопките в Амфиполис през 2016 година.

Лефандзис, който добре изучил гробницата и взел участие в реконструкцията на външния ѝ вид и вътрешните ѝ помещения, обърнал внимание на липсата на конструктивни детайли. Според него погребалният комплекс е имал по-величествен дизайн и по-сложен и изискан декор, отколкото е смятано по-рано.

Амфиполис
Глава на една от кариатидите, открити в гробницата. Снимка от сайта amfipolis.com

Известно е, че в древността гробницата е била разграбена, но едно е да липсват „портативни“ ценности, а съвсем друго – многотонни мраморни фрагменти. Известно е също, че каменните блокове от 500-метровата стена, обкръжавала гробницата, навремето е използвана от римляните за строителството на бентове на река Стримон (Струма) в Амфиполис.

Но неотдавнашно изследване установило, че не само римляните и иманярите от древността са разграбвали гробницата. Археолозите от XIX са нанесли не по-малко щети на паметника. Съвременните учени са проследили 11 фрагмента от мраморни статуи от Амфиполис – те са откривани в колекциите на парижкия Лувър, Археологическия музей на Истанбул и музея „Гети“ в Лос Анджелис.

Когато събрал детайлите от архитектурната главоблъсканица, Лефандзис предположил, че прочутият вход към гробницата, ознаменуван с две статуи на химери (сфинксове), може да е изглеждал различно. Вероятно срещу сфинксовете е имало други елементи – придаващи съвсем различен смисъл на целия ансамбъл. Според Лефандзис на хълма Каста е бил разположен величествен монумент, служещ едновременно като гробница и като хероон (паметник на воин-герой).

Някои находки говорят, че във вътрешността на комплекса може да е бил разположен оракул – място, където са провеждани специални ритуали и са правени предсказания. Други находки сочат, че след погребението на 60-годишната жена погребалната камера е била „запечатана“ с масивна мраморна врата, а провеждането на ритуални церемонии е било преместено по-близо до входното помещение.

Лефандзис не прави никакви предположения относно самоличността на жената, но мнозина се надяват, че в Амфиполис е погребана майката на Алекксандър Македонски, печално известната Олимпиада Епирска. При разкопките са открити монети на цар Касандър – човека, фактически унищожил семейството на Александър Велики.

През 310 г. пр.н.е. Касандър заповядал да отровят съпругата на Александър – Роксана, и нейния син, единствения наследник на великия цар. Това мрачно събитие се е случило в Амфиполис. Шест години преди това Касандър екзекутира майката на Александър Македонски и оставя тялото ѝ без погребение.

От една страна, версията, че в Амфиполис е погребана Олимпиада Епирска, напълно противоречи на историческите свидетелства, от друга – възрастта на покойната и мястото на погребението я правят най-подходящата „кандидатура“.

В бележка на сайта Greek Reporter от един ред, без подробности, се споменава още един интересен извод от архитектурно-археологичното разследване – легендарният Амфиполски лъв – петметрова скулптура, открита през 1912 година на противоположния бряг на Струма, някога е стоял на върха на гробницата на хълма Каста.

Амфиполис
Реконструкция на възможния вид на погребалния комплекс на хълма Каста със статуята на Амфиполския лъв, поставена на върха. Изображение от сайта amfipolis.com

Повече информация може да се почерпи от един от един от сайтовете, посветени на гробницата. Дълго време Амфиполският лъв бил смятан за отделен паметник в чест наедин от военачалниците на Александър Македонски – възможно Леосфен или Лаомедонт Митиленски.

Така и до днес твърди главният източник на съвременните знания – Уикипедия. Но анализът на мрамора (строителният материал за гробницата е добиван на остров Тасос), архитектурните особености на статуята и археологични документи от ХХ век подсказват друг извод: Амфиполският лъв е още една част от гробницата-главоблъсканица, фрагменти от която са разпилени по целия град и по цял свят.

Потвърждение за връзката между прочутата статуя и най-загадъчната гробница на Гърция можеше да стане дълго чаканата сензация, но редакторите на Уикипедия не бързат да нанасят поправки в съответните статии. Става дума за това, че по-рано тази версия вече е изказвана, но била отхвърлена напълно от инженери, геолози и спелеолози, изучили структурата на хълма Каста.

Според тях хълмът с естествен произход по никакъв начин не би могъл да издържи гигантската мраморна статуя, монтирана на висок пиедестал. Инженерите са изчислили общото тегло на Амфиполския лъв – той е тежал поне 1500тона, докато хълмът Каста е способен да издържи натоварване от не повече от 500 тона.

Това далеч не е първото несъгласие с официалната интерпретация на находката в Амфиполис. Последната пресконференция на ръководителя на разкопките Катерина Перистери се състоя през октомври миналата година и оттогава поредица от научни скандали принуди археолозите да заемат отбранителна позиция и да не се изказват по медиите.

Перистери все пак обещава да представи нови, още непубликувани данни. Възможно е най-после да е успяла да убеди независимите експерти в своите изводи. Засега единственото, в което са съгласни всички участници в спора, е погребално-мемориалният характер на съоръжението на хълма Каста и неговата датировка от последната четвърт на IV в. пр.н.е.

Най-загадъчната гробница на Гърция изключително неохотно разкрива своите тайни. Това прави археологичния трейлър още по-интересен – с други думи, има точно този ефект, който Катерина Перистери нарича „шумотевицата, вдигната в медиите“.

Източник