Асирия. Съдбата на първата свръхдържава в историята

Асирия

Асирийската държава се смята за първата империя в историята на човечеството.

Държавата, в която процъфтявал култът на жестокост, просъществувала до 605 г. пр.н.е., докато не я унищожили обединените сили на Вавилон и Мидия.

Раждането на Ашур

Във II хил. пр.н.е. климатът на Арабския полуостров се влошил. Това накарало аборигените да напуснат изконната територия и да се отправят в търсене на „по-добър живот“. Сред тях били и асирийците.

АсирияВ качеството на нова родина те избрали долината на река Тигър и основали на нейния бряг град Ашур. Макар че мястото за града било избрано благодатно, наличието на по-могъщи съседи (шумери, акадци и др.) не можело да не се отрази на живота на асирийците. Налагало им се да бъдат най-добри във всичко, за да оцелеят. Ключова роля в младата държава започнали да играят търговците.

Но политическата независимост дошла по-късно. Отначало Ашур бил под контрол на Акад, след това – Ур, завземал го и вавилонският цар Хамурапи, а след това градът се оказал в зависимост от Митани. Под властта на Митани Ашур бил сто години. Но при цар Салманасар I настъпило укрепване на държавата. Резултатът – унищожение на Митани. А нейната територия съответно била присъединена към Асирия.

АсирияТиглатпаласар I (1115–1076 г. пр.н.е.) съумял да изведе държавата на ново ниво. С нея започнали да се съобразяват всички съседи. Изглеждало, че „звездният час“ е близко. Но през 1076 г. пр.н.е. царят починал и сред претендентите за трона не се намерил достоен заместник.

От това се възползвали арамейците, което нанесли няколко съкрушителни поражения на асирийските войски. Територията на държавата рязко се съкратила. В крайна сметка Асирия останала само с изконните земи, а самата страна се оказала в дълбока криза.

Новоасирийската държава

Повече от двеста години били необходими на Асирия, за се съвземе от удара. Чак при цар Тиглатпаласар III, който управлявал от 745 до 727 г. пр.н.е., започнал възход на държавата. Владетелят първо се разправил с Урартското царство, като успял да покори много от градовете и крепостите на противника.

АсирияСлед това имало успешни походи във Финикия, Сирия, Палестина. Венец на дейността на Тиглатпаласар III станало превземането на вавилонския трон.

Военният успех на царя е пряко свързан с проведените от него реформи. Той реорганизирал армията, която по-рано се състояла от земевладелци. Сега в нея се набирали войници, които нямали своя земя, а всички разходи поела държавата.

Всъщност Тиглатпаласар III станал първият цар, който разполагал с редовна армия. Освен това голяма роля в успехите изиграло прилагането на метално оръжие. Слеващият владетел – Саргон II (721–705 г. пр.н.е.) имал предопределена роля на велик завоевател. Почти цялото време на своето управление той прекарал в походи, присъединявайки нови земи и потушавайки бунтове.

АсирияНо най-значимата победа на Саргон е окончателният разгром на Урартското царство. Изобщо – тази държава дълго време се смятала за главен противник на Асирия. Но урартските владетели се опасявали да воюват пряко. Затова те всячески подклаждали бунтове в едни или други народи, зависими от Ашур. Неочаквана помощ на асирийците оказали кимерийците, макар и без да искат това. Урартският цар Руса I претърпял съкрушително поражение от номадите и Саргон не можел да не се възползва от такъв подарък.

Падението на бог Халди

През 714 г. пр.н.е. той решил да приключи с врага и навлязъл навътре в страната, но преходите по планините не били леки. Освен това Руса, смятайки, че врагът се насочва към Тушпа (столицата на Урарту), започнал да събира нова войска. И Саргон решил да не рискува.

АсирияВместо столицата той атакувал религиозния център на Урарту – град Мусасир. Руса не очаквал такъв развой, тъй като бил сигурен, че асирийците няма да посмеят да осквернят светилището на бог Халди и дори скрил в Мусасир държавната хазна. Резултатът бил печален. Саргон превзел града и неговите съкровища, а статуята на Халди изпратил в своята столица.

Руса не могъл да преживее този удар и се самоубил. Култът към Халди в страната силно се разклатил, а самата държава се оказала на границата на гибелта и вече не представлявала заплаха за Асирия.

Гибелта на империята

Асирийската империя растяла. Но политиката, която провеждали нейните царе спрямо завзетите народи, водела до постоянни бунтове. Разрушаването на градове, изтребването на населението, жестоките екзекуции на царете на превзетите народи – всичко това предизвикало ненавист към асирийците.

АсирияНапример синът на Саргон – Сенахериб (705–681 пр.н.е.), след потушаването на въстанието във Вавилон, екзекутирал част от населението, а останалата депортирал. Самият град бил разрушен и залян с водите на Ефрат. Това била неоправдано жестока постъпка, тъй като вавилонците и асирийците са родствени народи. Освен това първите винаги смятали вторите за свои по-малки братя. Това възможно изиграло определена роля. Сенахериб решил да се избави от надменните „роднини“.

Асархадон, дошъл на власт след Сенахериб, възстановил Вавилон, но ситуацията се нажежавала с всяка година. И дори новият изблик на величие на Асирия при Ашурбанипал (668–631 пр.н.е.) не могъл да спре неизбежния крах. След смъртта му страната потънала в безкрайни разпри, от което се възползвали Вавилон и Мидия с подкрепата на скитите и дори на арабските принцове.

АсирияПрез 614 г. пр.н.е. мидийците разрушили древния Ашур – сърцето на Асирия. Вавилонците не участвали в превземането на града, според официалната версия – закъснели.

След две години паднала и столицата Ниневия. А през 605 г. пр.н.е. в битката при Каркемиш Навуходоносор (който после се прославил със своите висящи градини) добил асирийците. Империята загинала, но не и нейният народ, който е запазил своята идентичност и до днес.