Беловодие – руската Шамбала

Беловодие, руската Шамбала, град Китеж, мистични страни, Шамбала, славянският рай Ирия,
www.bz.mzbelonline.com

Според легендите от старовремците, Беловодие е рая на Земята, в който може да влезе само онзи, който е чист по душа. Беловодие се нарича още Земя на справедливостта и просперитета, но къде се намира тази тайнствена обетована земя все още няма отговор на този въпрос.

Староверската легенда за руската митична страна Беловодие се появява за прърви път през XVIII век, като нейни корени могат да се открият още в преданията на древните славянски племена. Във фолклора Беловодие се характеризира като благословенна земя – без бедни и богати, без престъпност, без крепости и пари. Място, в което живеят само праведните. Страната Беловодие е отворена само за добродетелни хора и според различни източници тя се намира някъде в Крайния север, според други в Сибир, Урал, Алтай и т.н.

Град Китеж

Невидимият град Китеж станал обект на култ, за него има множество легенди. В книгата „Хронистът на Китеж“, която е написана около 1890 г са открити първите сведения за него. Те описват град Китеж, като невидим за всекиго, който е неправеден и няма чиста душа. Според легендите, когато хора преминавали покрай езерото Светлояр, около което се смятало, че се намира Китеж се чували тих камбанен звън и пеене, което сякаш идвало от нищото.

Славянският рай – Ирия

Ирия е легендарна, подобна на Беловодие тайнствена страна. За нея за пръв път се говори в книгата на Владимир Мономах „Учения“. Ирия означава страна, в която птиците прелитали за да зимуват. Това е вълшебна земя, в която липсва студено време и според легендите цялата природа се крие там по време на свирепият руски студ. Смята се, че тази тайнствена страна се намира под земята и ключовете за нея са пазени от някоя от прелетните птици – кукувица, врана или чучулига – според различните версии. Душите на починалите хора според вярванията също обитавали Ирия. Староезичният ритуал за погребване на птиче крило в началото на есента се свързва именно с идеята за Ирия.

Бегълците

След многобройните разколи на Православната църква се появяват множество ереси. Една от тях е основана от Евтимий, който е родом от Переславл-Зелески и основната й цел била да избяга от така нареченият Антихрист, имайки предвид руският цар Петър I. Тези еретици били известни като староверци . Последователите на тази ерес стигнали до делечният Сибир и далечният изток. Те презирали държавните символи и за това не носели дори пари в себе си. За да не се свързват по никакъв начин с държавата, те сами изработили своите паспорти. В книгата си „Пътешественик“ написана от един от бегълците – монахът Марк, се споменава местоположението на Беловодие. Според нея тази обетована земя се намира отвъд Китай, на остров Опонски. Тази земя е обитавана от православни асирийци и руснаци.

Тъй като тези бегълци староверци често бродели хиляди километри в търсене на по-добро място за живеене именно те популяризирали и мита за приказната земя Беловодие. През 1893 г. се появила легенда за търсенето на Беловодие, която разказва, че през X в. отец Сергий срещнал един от мъдреците, който дошъл от изток и му разказал, че неговият учител – по-големият мъдрец говорел за страна в далечният изток наречена Боловодия, която била приказно красива. Характерно за нея било, че не всеки може да я намери или да влезе в нея. Само избраните можели да бъдат призовани и да сторят това. Местонахождението на въпросната страна било много противоречиво, от Урал до Крайният север и вероятно се дължи на факта, че докато руснаците се движели на изток, превземайки все повече и повече територия, Беловодие – извънземната и далечна страна се отдалечавала все повече и повече на изток само и само да не влези в пределите на земята на Антихриста Петър I. В свои записки Рьорих пише, че Беловодие се намира недалеч от Алтай, зад високи планини. За да се стигне до нея трябвало да се премине през Богогорши, Кокуши и Ергор, а след това отвъд свещената долина се намирала и Беловодие, която Рьорих сравнил със Шамбала. Рьорих вярвал, че легендата за Беловодие е дошла от коренното население на Алтай, сред които имало и будисти. В момента се смята, че истинският първообраз на вълшебната земя е бил регионът Бухтарма в Алтай, където именно са живеели много от еретиците староверци, които заминали на изток след преследването от патриарх Никон. Там те живеели без господари, без каквито и да е наченки на държавност. В общността не можело да става и дума за лъжи, кражби и престъпления. Ако такива все пак се появили хората, които ги извършвали били изхвърляни незабавно от общността. Те създавали многодетни семейства от по 15-20 човека. Не пушели, нито пиели и стриктно спазвали каноните на православната вяра. Още от деца работели много усилено. Тази земя не е била част от руската империя до 1781 г. Ето защо е възможно този остров на свобода и чистота, както материална така и духовна, да се е превърнала в прототип за създаването на стотиците легенди за вълшебното Беловодие. Или пък е възможно, някъде в далечният север или изток да ни очаква наистина прекрасната скрита за човечеството тайнствена страна Беловодие.

Ако искате да научите повече за тайнствените страни може да прочетете статиите ни посветени на тях тук и тук.

Повече по темата може да намерите тук.