Безсмъртието, елексир на живота и храната на боговете

елексир на живота, храна на боговете, амброзия, Амалтея, дървото на живота, прасковите на живота,
www.ancient-origins.net

В много разкази от митологиите и религиите на различните цивилизации, се казва, че боговете са безсмъртни или живеят хиляди години. Това обаче, което не се среща често в религиозните текстове е, че тяхното безсмъртие или хилядолетен живот е свързан по някакъв начин с приемането на конкретен вид храна или напитки, която само боговете могат да ядат. От тях се изисквало да ядат тази храна редовно, за да поддържат своето безсмъртие и сила. В други източници пък може да се срещнем, че и обикновените простосмъртни могат да станат богове, ако и те приемат същата храна. Тази статия е посветена именно на някои различни митове около така нареченият „Елексир на живота“.

Най-близката и може би най-позната за нас митологие е тази на древните гърци. В поемата на Омир „Одисея“ се казва, че амброзията е храната на боговете, а нектарът тяхната напитка. Преди „откриването“ на амброзията и нектара боговете се хранели като „подушвали“ мъртвите си врагове. С това се смятало, че те изпиват енергията от душите на мъртвите.

В древните митове на гърците се смята че амброзията идва от рогата на вълшебната коза Амалтея, която е приемната майка на Зевс. Рогата на Амалтея давали неограничено количество амброзия, но освен това можели да дават и всякакъв друг вид храна. Според легендата бели гълъби обвити в светлина, които можели да летат много бързо вземали нектар и го носели на още невръстния Зевс.

Друг разказ свързан с амброзията е легендата за Ахил. Когато се родил полубогът, целият бил намазан с амброзия от своята майка, с изключение на едната си пета, за която тя го е държала. Така това място станало неговата слабост и позволило на Парис да изстреля смъртоносната стрела ръководена от самия Аполон, която улучила Ахил именно в незащитената му пета.

Смятало се, че амброзията се използвала от боговете за лекуване на болести и за заличаване на белези върху тялото. Ако мъртвите били намазвани с амброзия, телата им не се разлагали и оставали завинаги така, сякаш починалите са живи. Амброзията можело да се намери в неограничено количество в градината на Хесперидите. Хесперидите са нимфи, които живеели в тази градина, която се намирала в най-западната част на света. Те били дъщери на титана Атлант и нимфата Хесперида. Според различните източници те били три, четири или седем, като повечето от тях обаче сочат, че те били три. Именно от тази тяхна градина амброзията е пренесена при Зевс.

За храна даваща бъзсмъртие може да прочетем още и в Библията, където, има забележително сходство между древногръцката градина на Хесперидите и Едемската градина, където спорд Стария Завет на човека било забранено да яде от плодовете на Дървото на живота.

Когато Адам и Ева обаче ядат забранения плод от Дървото на знанието те биват изгонени от Рая. И рече Господ Бог: „Ето, Адам стана като един от нас да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си та вземе и от дървото на живота, и яде, и живее вечно“ Битие 3:22.

Сега насочвайки поглед към зороастрийската и ведическата митологии можем да видим, че в тях се споменава за напитка известна като Сома или Хаома – елексир на живота. Този елексир на живота бил приготвян чрез извличане на соковета от дървета, които не са известни в днешно време. Пиенето на Сома или Хаома давало безсмъртие на този, който ги пиел. В книгата Ригведа се казва, че Идра, водачът на Девите и бог Агни, който бил върховният бог на огъня пиели огромни количества от тази напитка даваща безсмъртие.

Ако разгледаме легендите за Тот и Хермес от египетската митология може да намерим, че те приемали „бели капки“ наричани още „течно злато“, което им осигурявало безсмъртие.

В шумерските текстове се говори за друг елексир на живота – млякото на Нинхурсаг, едно от седемте велики божества на Шумер. Нинхурсаг е богиня на земята и плодородието, която имала образа на крава (по аналогия с вълшебната коза Амалтея от древногръцката митология). Боговете и царете на древния Шумер пиели от това мляко за да придобиели сила и безсмъртие.

Друг пример можем да срещнем в епоса на Гилгамеш. Там се говори за трънливо растение което можело да се намери на дъното на океана. То можело да направи безсмъртен всекиго, но се пазело в тайна от боговете.

В индуистката религия боговете пиели мляко наречено Амрита, което им давало безсмъртие.

В китайската митология имаме „Прасковите на безсмъртието“, като храна приемана за придобиване на безсмъртие. Яденето й гарантирало вечното съществуване на боговете. Според мита, ако човек се хранел с тази храна, също придобивал безсмъртие.

Търсенето на Елексира на живота е може би най-върховното търсене. В средновековието знаем, че алхимиците, които търсят философския камък, за който се смята, че е необходим за създаване на елексир на безсмъртието, както и за превръщането на оловото в злато. Бернар тревисан, алхимик от XV в. казва, че пускането на философския камък в жива вода би създало Елексира на живота.

Нектар, Амброзия, Дървото на живота, Амрита, Прасковите на безсмъртието, Сома или Хаома, дали всички тези разновидности на храни и напитки даващи безсмъртие на този, които ги опита са плод на въбрашението? Или пък, подобно на много други митове и легенди има някакъв елемент на истина? Възможно ли е безсмъртието или дълголетието наистина да бъде постигнато чрез консумацията на един вид „специална“ храна, която винаги да е била запазена за боговете или богоизбраните? Може би търсенето на „Елексира на живота“ някой ден да бъде увенчано с успех.

Източник: Ancient Origins

Други любопитни факти свързани с темата може да намерите тук.