Библейският потоп се е случил наистина

kylesweezy.com

Легендата за Ноевия ковчег и великия потоп несъмнено е една от най-важните и известни в историята на човечеството. Сега, подводен археолог смята, че е открил неопровержимо доказателство, че библейският потоп, споменат и в редица други древни текстове, се е случил действително.

Робърт Балард (Robert Ballard) е един от най-прочутите подводни археолози. През 1985, използвайки потопяем робот, открива останките на най-известния кораб – Титаник. Наскоро Балард е изследвал дълбините на Черно море в близост до бреговете на днешна Турция в търсене на следи от древни цивилизации от времето на Ной.

Според него преди 12 000 години голяма част от земната повърхност е била покрита с лед. „Където живея аз, в Кънектикът, ледът е достигал на една миля над къщата ми и така до Северния полюс“, казва Балард за ABC. „Но след това ледът започнал да се топи. Става въпрос за реално глобално наводнение.“

След като ледовете започнали да се топят, водата се вляла в Световния океан и настанали катастрофални потопи. „Въпросът е има ли майка на всички потопи.“

Според спорната теория на учения от Колумбийския университет Великият потоп е започнал от Черно море. Изследователите смятат, че в миналото Черно море е било сладководно езеро, заобиколено от обширни тревисти равнини, но след това е било залято от огромна вълна солена вода, идваща от Средиземно море. Приливната вълна помела всичко по пътя си и променила географията на региона завинаги.

„Отидохме на място, за да проверим теорията си“, добавя Балард. „Това не е било бавно покачване на нивото на водата, а огромен потоп, който е продължил дълго време.“

Балард и екипът му започнали да се гмуркат в Черно море и на дълбочина 120 метра открили неопровержимото доказателство за Великия потоп – древна крайбрежна линия. Вече било ясно, че в далечното минало се е случило голямо катастрофално събитие в Черно море.

Балард дори успял да установи периодът на потопа, като направил въглероден анализ на черупки от миди, взети от района на древното крайбрежие. Катастрофалният потоп се е случил преди около 7000 години, а според повечето изследователи това е и периодът на Библейския потоп, при който оцеляват само Ной и семейството му.

Всъщност историята за Ной е една от най-енигматичните в Библията. Ной е десетият от допотопните патриарси. Бащата на Ной се казва Ламех, но не е сигурно коя е майка му. Когато Ной бил на 500 години станал баща на Сим, Яфет и Хам.

Ной умира 350 години след Великия потоп на 950-годишна възраст. След него продължителността на живота спада значително – от почти хиляда години при Ной, до само 120 при Мойсей.

Много учени смятат, че историята за Ной и потопа спадат към митологията, но има и такива, които мислят, че Ноевият ковчег и Великият потоп са мотиви, взети от още по-стари култури като Месопотамската и в частност Епоса за Гилгамеш.

„Най-ранните месопотамски истории са доста подобни – боговете пращат потоп за да изтребят човечеството“, казва библейският археолог Ерик Клайн (Eric Cline). „Има един избран, който трябва да оцелее. Той построява лодка, в която прибира различни животни. След потопа, лодката се оказва заклещена на планина и оцелелият изживява живота си щастливо. Готов съм да споря, че библейският и месопотамският потоп всъщност са една и съща история.“

Ancient Code