Скрит дълбоко в тъмносиньото сърце на Тихия океан се намира Хавайския архипелаг. Една от най-младите земни маси на планетата, съставена от 137 вулканични острова, покриващи площ от 2414 км. Това е омагьосан кръстопът на древна и съвременна цивилизация, източна и западна култури, а също и място, където суровата смъртност се среща със спокойна красота. Има осем основни острова, като остров Хавай дава името си на целия архипелаг. Обикновено известен като Големия остров, Хавай е дом на долината Уайпио, едно от, ако не и най-свещените места на островите.
Не съществува дигитална технология с висока разделителна способност, която да може да улови естествената красота и излъчване на това място. Никакви поетични думи не могат да го опишат достатъчно добре, независимо колко божествено вдъхновен е поетът. Името на тази сурова и отдалечена долина означава „извита вода“ на хавайски език, препратка към реката от прясна вода, която тече от задната част на долината и се влива в океана. Тази река води началото си от няколко грандиозни водопада, които изливат потоци вода по отвесните скални стени с височина 2000 фута (610 м). Тези назъбени, извисяващи се лавови скали са силно контрастират от екзотичната флора на буйната долина. В долината Уайпио може да срещнете сферични растения, коа и сладко миришещи бели и жълти джинджифилови цветя, разливащи цитрусовия си аромат в силния океански бриз. Уайпио е и дом на рядкото, свещено ниойско или наричано още плажно черешово дърво.
Много митове и легенди за божества, демони, полубогове и деспоти произлизат от това свято място. Главният разказвач на тези истории -Уилям Дрейк Вестервелт в книгата си „Митове и легенди на Хаваите“ засяга две от най-известните и прекрасни приказки за това място.
Нанауе: Трагичната история на човека акула от долината Уайпио
Според хавайската религия Камохоали’и бил прародителният бог на акулата. Той бил брат на богинята на огъня, (лавата) за която се смятало, че царува във вулкана Пеле и пазител на океана, който живел в подводни пещери под островите и посещавал водите край Мауи. Смятало се, че той ще насочи към безопасно място корабите, изгубени в морето, ако му бъдат направени подходящите приношения и му бъдат отправени заклинания. Кахуната (шаманът / свещеникът), който призовава Камохоали’и за помощ изливал в морето либация от уа (наркотична течна смес от растението кава) за, като дар за Камохоали’и. Някои легенди дори твърдят, че именно чрез такова приношение полинезийците са пристигнали на Хаваите за първи път. Камохоали’и, подобно на много други древни божества, притежава способността да приема формата на всяко живо същество, особено на морските създания. Понякога той приемал и формата на човек за да може да бъде сред хората.
Един ден, докато плувал близо до долината Уайпио, Камохоали’и видял изключително красива млада жена на име Калей, която се къпела в прибоя. Той бил толкова поразен от нея, че приел образа на човек, представяйки се като вожд от някакъв далечен остров. Той бил посрещнат открито от хората в долината, които били впечатлени от пищните му дарове, красота и чар. Предложили да си избере съпруга измежду всички млади жени и той разбира се избрал Калей. Двамата се преместили на отдалечено място и създали дом в близост до лагуна, свързана с океана, където тя му роди син. Камохоали’и разкрил истинската си самоличност на своята съпруга и трагичната новина, че не може да остане с нея, защото трябва да се върне в подводното си царство. Той също така й съобщил, че синът им няма да бъде обикновен смъртен. След като роди малкия полубог, тя ще трябва да го държи изолиран и никога, никога да не му позволява да консумира плътта на каквото и да е животно, обитаващо земята.
Когато детето се родило го кръстили Нанауе, Калей забелязала любопитен отвор с форма на полумесец между раменете на момчето, наподобяващ уста на акула. Тя послушно следвала инструкциите на своя отсъстващ безсмъртен любим и отглеждала момчето на строга диета от растения и риба. Била много предпазлива и пазила в тайна родилната аномалия на детето. Но след като Нанауе станал вече младеж, смъртният му дядо го завел в селото, докато майка му спяла и тогава той за първи път вкусил алкохол и месо от земни животни – пилешко и свинско.
Малко след това полумесецът на гърба на момчетата започнал да нараства и в него да се появяват редици от зъби на акула, той имал ненаситен апетит за червено месо. Толкова жесток бил този апетит, че младият мъж бил принуден да дебне, убива и поглъща човешки същества. Колкото повече червено месо и човешка плът консумирал, толкова по силен и способен ставал той. Развил и способността да се трансформира в акула. Така започнал да се появява в села, и тайно да разпитва къде са най-добрите места за плуване или за риболов. След като ги научавал той се превръщал в акула и започвал да яде къпещите се и рибарите. Селяните заподозрели, че толкова много нападения от акули, не са нещо нормално и, че най-вероятно в това има нещо свръхестествено.
Един ден царят наредил всички млади мъже в трудоспособна възраст да се включат в различни проекти за общото благо на всички. Нанауе не се появил, но един ден царят го срещнал и го попитал защо той не участва. Младият мъж казал, че баща му бил благородник от далечен остров и той нямало да работи, като обикновен младеж. Въпреки това обаче, царят заповядал Нанауе да се включи в общата работа и той нямал избор. Когато той пристигнал и започнал да работи другите момчета свалили наметалото, което Нанауе носил и открили чудовищната аномалия с уста на акула, която той имал. Селяните бързо направили връзката между множеството нападения и убийства и замъглени от гняв избухнали и линчували Нанауе, той бил обявен и за престъпник – убиец. Завързали го и го затворили. Осъдили го на смърт и за екзекуцията му била построена специална церемониална фурна. Нанауе бил изпечен жив и изяден от благородниците на острова, за да може жизнената му сила да бъде усвоена от тях. Според легендата, когато пепелта от фурната в която бил изпечен се утаила на дъното на морето, върху скалите от лава израснал уникален сребърен мъх, който съществува и до днес.
Долината Уайпио: Портал към Луа-О-Милу – Страната на мъртвите
В древната хавайска религия също се е смятало, че долината Уайпио е портал към подземния свят или Луа-о-Милу – страната на мъртвите. Традицията разказва, че на върха на една скала в тази долина се намира специална скала, от която душата на починалия скачала и слизала в царството на Милу. Милу е божеството на смъртта, владетел на подземния свят и името му е синоним на самото царство, на практика идентично с гръко-римската митология (царството на Хадес). Легендата предполага, че този подземен вход отдавна е бил заровен под черните пясъци, отложени в продължение на хилядолетия от океанските приливи и отливи. Според местните жители, духовете на мъртвите могат да наблюдават живите от това царство, като възнаграждават добрите дела на хората и наказват лошите.
Въпреки че концепцията за портал към мистериозно подземно царство, скрито под пясъците, със сигурност изглежда измислена, заслужава да се отбележи, че тук може да има някакъв значителен синхрон между науката и суеверията. Както съобщава научният редактор на San Francisco Chronicle Дейвид Пърлман, учени от Центъра за геохронология в Бъркли и техните многобройни колеги разкрили геофизичния факт, че Хавайските острови постепенно потъват.
С други думи, местният мит за голяма пропаст или вулканична тръба, която се спуска дълбоко във вдлъбнатината на земята, заровена под пясъците в праисторическите времена, всъщност има известна научна валидност. В същия дух съществуването на някакво неизвестно подземно царство може и да не е просто мит. При всички научни и технологични постижения на съвременната цивилизация, много малко е известно за това, което се намира дълбоко под повърхността на земята; всъщност учените знаят повече за лунната повърхност, отколкото за това, което се крие под краката ни.
Учени като Едмънд Халеи (откривателят на известната Халеева комета) и Чарлз Хапгуд предположили в съвместна работа, че Земята се измества, че Земята може да е куха с различни пластове, създаващи цели екосистеми под земната повърхност. Конвенционалните академични среди отхвърлят тези теории; Теорията на Хапгуд обаче е одобрена от Алберт Айнщайн. Така нареченият „пророк на научната фантастика“ – Жул Верн също предполага, че вулканичните тръби могат да бъдат достъпни и да отведат хората до тези подземни екосистеми. Това би било обявено като просто измислица, ако толкова много други негови спекулации не се бяха сбъднали с невероятна точност.
Изгубената гробница и съкровището на цар Камехамеха
Когато димът се разсеял след поредица от ужасяващи битки през 1810 г., крал Камехамеха I се очертал като единственият владетел на обединени Хаваи. Той установява дипломатически отношения с европейски държави и САЩ. Той използвал стоките, събрани като данъци, за снабдяване на кораби от Великобритания, Испания и Бостън, които извършвали дълги търговско пътувания до Китай. Първоначално Камехамеха можел да предложи само плодове, прясна вода, месо и приятелство, за да освежи моряците в разгара на дългото им пътуване, но скоро открил, че островите са пълни с ценен ресурс, който китайците отчаяно желаят: сандаловото дърво.
Сандаловите дървета са основната съставка в будистките церемонии и много отвари от традиционната китайска медицина. Сравнително безкрайното търсене и огромната оскъдност на дървото направили този търговски монопол изключително печеливш за краля. Алчността на Камехамеха излязла извън контрол, подтиквайки поданиците му към голям глад и на практика водейки общността към изчезване. Когато деспотът починал, останките му били скрити според строгата древна традиция на хунакеле, която включвала предварително определен гробар, някой, който бил спечелил най-голямото доверие на краля, който трябвало да вземе останките на владетеля в кану и под прикритието на тъмнина, да ги насочи към предварително избрана пещера, достъпна само по море.
В някои случаи голямата лоялност на този доверен гробар била показвана със самоубийството му, след като актът на погребението бъде завършен и така никога да не се разкрива местоположението на гроба на владетеля. И до днес скритата гробница на цар Камехамеха I никога не е била открита. Много теории изобилстват относно тайното й местоположение. Някои казват, че е бил погребан заедно с много други древни кралски особи в свещената долина Иао на Мауи. Други настояват, че той е погребан на дъното на любимото му езерце за риболов, което било източено, той е бил запечатан под него и след това е било напълнено отново. Камехамеха бил от Големия остров, Хавай. Той е израснал там и е починал там, като се е покланял на древните божества. Няма съмнение, че той е изпитвал голяма почит към долината Уайпио, домът на толкова много легендарни фигури и божества, чиито скални лица съдържат много древни, кралски погребения.
Какви чудни съкровища ще бъдат намерени в тази скрита гробница? Съкровища от сандъци, пълни с испански златни и сребърни монети, китайски перли и коприна, статуи на дракони от нефрит, колумбийски изумруди, рубини от Индия, оръжия от черен прах от Америка, най-добрите парфюми от Франция и костите му, спретнато опаковани в фино изтъкана кошница наподобяваща демонично лице, вътре в която костите щели да бъдат увити в ярък, флуоресцентен плащ „Аху“ ула от живи червени и жълти пера, изтръгнати от екзотични и изчезнали видове птици. Какво по-добро място за такова чудно изгубено съкровище от тази вълшебна долина?
Източник: Ancient-Origins
Още статии може да прочетете тук:
Кои са били древните хора, построили забележителните мегалитни гробници в Малага?
Геоглифите на Наска може би са били „пътни храмове“ на инките?
Древните загадки на подводния свят
Италиански учени започват търсене на Нефертити
