Древната цивилизация на Луната

град на Луната

Навремето никой не очаквал, че нашата космическа съседка Луната – тази малка планета, въртяща се около Земята, може да озадачи учените по такова количество тайни.

Мнозина си представяли Луната като безжизнена, покрита с кратери каменна топка, а на нейната повърхност се оказали древни градове, загадъчни огромни механизми и бази на НЛО.

И тук възниква резонният въпрос: защо от обществеността се крие истинската информация за Луната? Фактите говорят, че всички полети на американците на Луната са протичали под пълния контрол на пришълци. Какво е видял първият човек на Луната?

Да си спомним прехванатия от американски радиолюбители диалог между Нийл Армстронг и командния център на НАСА:

− Това са гигантски неща… Не, не, не… Това не е оптична илюзия. В това няма съмнение!

От Земята попитали:

− Какво? Какво, по дяволите се случва там? Какво се е случило?

− Казвам, че тук има други космически кораби. Стоят в линия от другата страна на кратера.

− Можете ли да снимате нещо?

− Нямам филм подръка. Три изстрела от „чиниите“, или както там се наричат тези неща, съсипаха лентата.

− Възстановете контрол! Те са пред вас? Чуват ли се някакви шумове от НЛО?

− Те са кацнали тук. Те са тук и ни наблюдават!

Според официалните отчети за този полет такъв диалог не е имало…

Доста по-късно в пресата се появили изключително любопитни съобщения, в които се казвало, че американците на Луната са получили недвусмислено съобщение: мястото е заето и земляните нямат работа тук…

Астронавтите Сернан и Смит пък наблюдавали загадъчен взрив на антената на лунния модул. Един от тях предал в командния модул, намиращ се на орбита: „Да, тя се взриви. Нещо прелетя над нея точно преди това… то все още…“

В това време в разговора се намесва другият астронавт: „Господи! Помислих си, че ще ни удари този… този… само погледнете това нещо!“

Този диалог също липсва в отчетите.

След лунните експедиции Вернер фон Браун заявил: „Съществуват извънземни сили, които са много по-силни, отколкото сме си представяли. Нямам право повече нищо да говоря за това.“

Очевидно обитателите на Луната не са посрещнали много топло посланиците на Земята, тъй като програмата „Аполо“ предсрочно била съкратена, а вече готовите три кораба предвидените експедиции на корабите „Аполо-18“, „Аполо-19“ и „Аполо-20“ така и останали неизползвани по „икономически съображения“.

„Срещата“ била толкова студена, че за Луната забравили за десетилетия както САЩ, така и СССР, сякаш на нея нямало нищо интересно. След прочутата паника в САЩ, възникнала през октомври 1938 г., властите на страната не рискували да травмират своите граждани със съобщения за пришълци. За каква паника става дума? Тя била куриозна – по време на радиоизлъчване на романа на Хърбърт Уелс „Война на световете“ хиляди американци решили, че марсианците наистина са нападнали Земята.

Едни в паника бягали от градовете, други се криели в мазетата, а трети строили барикади и се готвели с оръжие в ръце да отразят нашествието на ужасните чудовища… Така че не е чудно, че цялата информация за пришълците на Луната била засекретена. Както се оказало, от световната общественост било скрито не само присъствието на извънземни на Луната, но и наличието на руини на древни градове, загадъчни съоръжения и механизми върху нея.

Откъде е станало известно за руините и механизмите? На 30 октомври 2007 година бившият ръководител на фотослужбата на лунната лаборатория на НАСА Кен Джонстън и писателят Ричард Хоугланд организирали пресконференция във Вашингтон. Те заявили, че навремето американските астронавти са открили на Луната развалини на древни градове и артефакти, говорещи за съществуването на високоразвита цивилизация на нея в далечното минало.

На пресконференцията били демонстрирани снимки на обекти с явно изкуствен произход, присъстващи на лунната повърхност. Както признал Джонстън, в НАСА отстранявали всички детайли от снимките, способни да предизвикат подозрение за техния изкуствен произход.

„Със собствените си очи видях как в края на 60-те години служителите на НАСА получиха заповед да оцветяват лунното небе на негативите – спомня си Джонстън. – Когато попитах „Защо?“, ми обясниха: „За да не се въвеждат в заблуда астронавтите, защото небето на Луната е черно!“

Според Кен на редица снимки на фона на черното небе се виждали конфигурации, които се явявали развалини на грандиозни здания, достигали някога височина няколко километра. Естествено, публикуването на подобни снимки нямало как да мине без неудобни въпроси.

Хоугланд демонстрирал пред журналистите снимка на огромно съоръжение – кула от стъкло, която американците нарекли „замъка“. Възможно е това да е едно от най-високите съоръжения, откривани на Луната.

Хоугланд направил доста интересно заявление: „Както НАСА, така и съветската космическа програма поотделно са открили, че не сме сами във Вселената. На Луната има руини, наследство от култура, която е била значително по-просветена, отколкото ние сега.“ И тази сензация също била засекретена, за да не предизвика шок…

Във втората половина на 90-те години се състоял аналогичен по тема брифинг. Официалното съобщение за печата тогава гласяло: „На 21 март 1996 година на брифинг в Националния пресклуб във Вашингтон учени и инженери на НАСА, участващи в осъществяването на програмите по изучаване на Луната и Марс, съобщиха за резултатите от обработката на получената информация. За първи път беше обявено за съществуването на изкуствени структури и обекти от техногенен характер на Луната.“

Разбира се, на този брифинг журналистите питали защо толкова дълго са скривани тези сензационни факти. Ето отговора на един от служителите на НАСА, прозвучали тогава: „Преди 20 години ни беше трудно да предвидим как ще реагират хората на съобщението, че на Луната е имало някого или има в наше време. Освен това имаше и други причини, неотнасящи се към НАСА.“

Но изглежда, НАСА умишлено е допускала изтичане на информация за извънземния разум на Луната. Иначе трудно може да се обясни фактът, че Джордж Леонард, публикувал през 1970 година книгата „На Луната има какво да се види“, я е написал въз основа на многобройни снимки, до които е получил достъп в НАСА.

Любопитно е, че целият тираж на книгата практически мигновено изчезнал от пазара. Смята се, че е бил изкупен, за да не получи книгата широко разпространение. В нея Леонард пише: „Уверяваха ни в пълната безжизненост на Луната, но данните говорят за друго. Десетилетия преди космическата ера астрономите са нанесли на картите стотици странни „куполи“, наблюдавали са „градове, които растат“, а единични огньове, взривове, геометрични сенки са забелязвани и от професионалисти, и от любители.“

Леонард привежда анализ на многобройни снимки, на които е успял да различи както изкуствени съоръжения, така и гигантски механизми с поразяващи въображението размери.

Възниква усещането, че американците са разработили план за постепенна подготовка на своето население и на човечеството като цяло към мисълта, че на Луната има извънземна цивилизация. По-скоро в този план влизал дори митът за лунната конспирация – американците не са летели на Луната, значи всички съобщения за пришълци и градове на земния спътник не може да се смятат за достоверни.

Каква е хронологията на събитията, свързани с изтичането на информация за лунната цивилизация? И така, първо излязла книгата на Джордж Леонард, неполучила широко разпространение, след това брифинг през 1996, информацията за който привлякла по-широко внимание, и накрая пресконференция през 2007 година, станала световна сензация. И това не довело до никакви сътресения, тъй като официално заявление на американските власти, а и на самата НАСА, така и не е имало.

Хоугланд имал късмет да получи снимки, направени от Аполо 10 и Аполо 16, на които в Морето на кризите (Mare Crisium) на Луната отчетливо се вижда град. На снимките се виждали кули, мостове, виадукти. Градът се намирал под прозрачен купол, на места повреден от падането на големи метеорити. Този купол, както и много други съоръжения на Луната, бил изработен от материал, напомнящ на кристал или фибростъкло.

Уфолози пишат, че според секретни изследвания на НАСА и Пентагона „кристалът“, от който били изработени лунните съоръжения, по структура напомня на стомана, която по здравина и дълготрайност няма аналог на Земята.

Кой е създал прозрачните куполи, лунните градове, кристалните замъци и кули, пирамидите и прочие изкуствени съоръжения? Някои изследователи смятат, че преди милиони, а може би десетки хиляди години Луната е служила като междинна база за извънземна цивилизация, имаща свои цели на Земята.

Има и други хипотези. Според една от тях лунните градове са били построени от могъща земна цивилизация, загинала в резултат на война или глобален катаклизъм. Лишена от подкрепата на Земята, лунната колония е загинала.

Безспорно наличието на руини на лунни градове представляват голям интерес. Тяхното изучаване би могло да даде отговори на много въпроси, отнасящи се до древната история на земната цивилизация, възможно и за някои технологии. Но ще бъдат ли допуснати земните археолози на Луната от сегашните ѝ стопани?