Древни затъмнения разкриха защо денонощието на Земята се увеличава

Public Domain
Public Domain

Средновековни и антични наблюдения на лунните и слънчевите затъмнения помогнаха на учените да изяснят, че продължителността на денонощието на Земята расте с 1,8 милисекунди на всяко столетие, става ясно от статия, публикувана в изданието Proceedings of the Royal Society A.

Всички новородени планети, както смятат днес планетолозите, се въртят много бързо около своята ос, като извършват един оборот само за няколко часа. С времето тяхното въртене може да се забави до много ниски стойности по цяла редица причини.

Основните от тях се явяват гравитационните взаимодействия със звездата – взаимодействието между привличането на Слънцето и гъстата атмосфера на Венера, например, се смята за причина денят на Венера да бъде по-дълъг от годината.

Друга причина за забавянето на въртенето на планетите може да бъдат техните спътници – например гравитационното взаимодействие между Луната, Земята и земните океани се смята за причина за забавянето на въртенето на Земята. В миналото денят на нашата планета е траел около осем часа и сблъсъкът с Тея – прародителката на Земята – и раждането на спътницата на нашата планета забавило Земята, а продължителността на денонощието станала равна на съвременните 24 часа.

Ричард Стивънсън (Richard Stephenson) и колегите му от университета на Дърам (Великобритания) са изяснили с каква скорост днес се забавя въртенето на Земята и колко бързо се увеличава продължителността на денонощието, като използвали оригинален източник на астрономична информация – средновековни и антични записки на лунните и слънчевите затъмнения.

Както обяснява Стивънсън, мястото и времето на възникването на ново затъмнение зависи от това, с каква скорост се върти планетата. Съответно за древните затъмнения този показател ще зависи от това, с каква скорост се е въртяла Земята в миналото. Ако тези скорости се различават, то тогава мястото и времето на затъмненията във времето на техните очевидци няма да съвпадат с предсказанията на база математически изчисления.

Ръководени от тази проста идея, учените направили списък с най-древните затъмнения в историята на човечеството, като анализирали глинени таблички на древновавилонски звездобройци, на техни китайски „колеги“, записки на древногръцки философи, средновековни европейски и арабски астрономи и учени от XVI век и по-късно.

Точността на тези наблюдения и тяхната пълнота, разбира се, били ниски, но голямо количество от тези затъмнения и дългото време, изминало между тях и съвремието, помогнало на учените да „напипат“ разликата в продължителността на денонощието днес и преди 2700 години.

Както се оказало, на всеки сто години продължителността на денонощието на Земята е нараствала с около 1,8 милисекунди, което означава, че за цялото изследвано от учените време дължината на денонощието е нараснала с 0,05 секунди – осезаемо за човека, но като цяло незабележимо време, приблизително равно на едно мигване на окото. За всичките тези 27 века времето се е преместило назад с около 6 часа, като се сравни с това, което би било, ако Земята не се забавяше.

Което е интересно – тази цифра е значително по-малка от стойността, предсказана от наблюденията на приливните сили. Въпросната разлика тепърва предстои да бъде обяснена от учените. Както смятат изследователите, тази аномалия се дължи на факта, че Земята днес излиза от ледниковия период и нарастването на породите в освободените от ледовете места на планетата я карат да се върти по-бързо.

В близко време астрономите планират да продължат анализа на древните исторически данни, които според надеждите им ще им помогнат да разкрият същината на необичайните шестгодишни колебания в скоростта на забавяне на въртенето на Земята. Тези колебания, според подозренията на учените, са свързани с движението на течността в ядрото на нашата планета.

Новата година ще настъпи със секунда по-късно от предишната

Новата 2017 година този път ще трае малко повече поради това, че в последната минута на последния ден – 31 декември – ще бъде добавена една секунда. Това ще бъде сторено за синхронизиране на „атомното“ и астрономичното време, както съобщава Военноморската обсерватория на САЩ.

След появата на атомните часовници в средата на 50-те години на миналия век учените получиха първата възможност за точно измерване на продължителността на денонощието на Земята, на „правилната“ дължина на годината и много други хронологични параметри.

Един от резултатите на тези измервания е откритието, че Земята се върти около своята ос доста неравномерно, като извършва един оборот за различни периоди от време.

В резултат между така нареченото универсално координирано време (UTC), и „реалното“ астрономично време на планетата (така нареченото време UT1) постепенно се натрупва разлика, което може след няколко столетия или хилядолетия да измести началото на времето на годината и някои важни дати от календара, привързани към природни феномени.

Едно от решенията на този проблем се явява добавянето на така наречената високосна секунда към един от последните дни в един от месеците. В резултат такъв ден трае не точно 24 часа, а 24 часа и една секунда. Благодарение на подобни измествания днес разликата между „атомното“ и нормалното време е около 36 секунди. За последен път една секунда беше добавена към продължителността на деня на 30 юни 2015 година.

Тази година, благодарение на добавката на „високосна“ секунда към 31 декември, тази разлика ще нарасне до 37 секунди.

Източник