Древният ядрен реактор в Окло

рудникът в Окло, Габон

Кои сме ние? Откъде сме? Кога и как сме се появили на Земята? Човечеството непрекъснато си задава тези въпроси в продължение на цялата история.

Според академичната наука и според теорията на моноцентризма – учение за произхода на човека от съвременен тип – всички хора са се появили на света от една популация преди около 200 000 години и ареалът на обитание на тази популация се намира в Африка.

Теолозите не са съгласни с тази гледна точка. Те твърдят, че човек е сътворен от Бога, което се е случило според еврейския календар през 3761 г. пр.н.е. Но археологически находки от XX и XXI век позволяват да се предположи, че човечеството е доста по-древно, отколкото е прието да се смята.

Скелетът от долината Омо

През 2003 година археолозите от Калифорнийския университет провеждали разкопки в долината на река Омо в Южна Етиопия. Този сезон бил традиционен и не вещаел никакви значителни открития. Но когато работата на експедицията вече приключвала, палеоантропологът Йоханес Хайле-Селасие изкопал човешки скелет.

След радиовъглероден анализ учените били потресени. Излизало, че този човек, който по своя строеж с нищо не се отличавал от съвременните Хомо Сапиенс, е живял на тази територия преди около пет милиона години.

Академичната наука не повярвала на невероятното откритие, което „отменяло“ всички предишни теории за произхода на човечеството. Но находката в долината на Омо вдъхновила привържениците на хипотезата за извънземния произход на човека.

Те твърдели, че в незапомнени времена в Слънчевата система може да е пристигнала космическа експедиция от централната част на галактиката, където и звездите, и въртящите се около тях планети са по-стари, което ще рече, че и животът се е зародил и достигнал високо развитие по-рано, отколкото при нас.

Космическите „прогресори“ първоначално обживели Фаетон, който по това време, когато Слънцето било по-младо и по-горещо, бил най-благоприятен за живот. А когато на тази планета избухнала страшна война, разкъсала я на части и я превърнала в пояс от астероиди, оцелялата част от човечеството се установила на Марс. След много години и марсианската цивилизация не съумяла да престъпи „ядрения праг“ в своето развитие и била унищожена. Но оцелели колонизаторите, които вече усвоявали Земята.

Привърженици на тази теория не са били само писателите фантасти. Например през 1961 година съветският учен, математик, астроном и познавач на древни езици Матест Агрест публикувал статията „Космонавтите на древността“. Авторът изказвал мнението, че някои артефакти и паметници на миналото се явяват свидетелство за пребиваването на представители на високоразвита извънземна цивилизация на Земята.

„Може да се допусне, че изследването на Слънчевата система от космонавтите е ставало с малки кораби, стартиращи от Земята. За тези цели, възможно, е било необходимо да се добива на Земята допълнително ядрено гориво и да се построят специални площадки и хранилища“, пише той.

Рудникът в Окло: реактор или…

Напълно е възможно хипотезата на Матест Агрест да потвърждава неочаквано откритие, направено през 1972 година. Френска компания добивала уранова руда в мината Окло в Габон. И ето че при провеждане на обичаен анализ на образците от руда станало ясно, че процентното съдържание на уран-235 в нея е под нормата. След това бил фиксиран недостиг на около 200 кг от този изотоп.

Специалистите от френския Комисариат за атомна енергетика забили тревога, тъй като изчезналото вещество било напълно достатъчно за приготвянето на няколко атомни бомби.

Следващите изследвания показали, че концентрацията на уран-235 в рудника Окло е същата, както в отработено гориво от реактор на атомна централа. Що за мина е това и нима е ядрено гробище? И как може да има подобно нещо, ако то е създадено преди около два милиарда години?

Ядреният реактор в Окло, Габон. © NASA
Ядреният реактор в Окло, Габон. © NASA

Озадачените специалисти открили отговор в статия, публикувана от американски учени през 1956 година. Учените изказвали предположение за съществуването на природни ядрени реактори в далечното минало. Пол Курода, химик от Арканзаския университет, даже определил необходимите и достатъчни условия, при които в урановото находище спонтанно възниква процес на самоподдържащо се делене.

През 1975 г. в габонската столица Либревил се провела научна конференция, на която бил обсъден феноменът Окло. Повечето учени стигнали до извода, че рудникът представлява единственият известен на Земята естествен ядрен реактор. Той се е активирал преди около два милиарда години самопроизволно по силата на уникални природни условия и е работил около 500 000 години.

Що за условия са били това? В делтата на реката на здраво базалтово корито се е отложил слой пясъчник, богат на уранова руда. В резултат на тектонската активност базалтовата основа е потънала няколко километра в земята заедно с ураноносния пясъчник. Пясъчникът се е пропукал, а в пукнатините е започнала да прониква подпочвена вода.

В рудника Окло, също както и в атомните електроцентрали, горивото се е разпределило на компактни маси в забавителя. Като забавител е служила водата. В рудата са се съдържали глинести „лещи“. В тях концентрацията на природен уран от обичайните 0,5% се е повишила до 40%. След като масата и дебелината на слоевете са достигнали критични размери, е възникнала верижна реакция и реакторът е започнал работа.

Водата е била естествен регулатор. Постъпвайки в активната зона, тя е пускала верижна реакция, която е водила до изпарението на вода, намаляване на потока неутрони и спиране на реакцията. След 2,5 часа, когато активната зона на реактора е изстивала, цикълът се е повтарял.

След това поредният катаклизъм е вдигал „инсталацията“ до предишното ниво, тъй като уран-235 е изгорял и реакторът е спрял работа.

Макар че за половин милион години този природен реактор е изработил 13 милиона киловатчаса енергия, мощността му не е била голяма. Тя средно е била по-малко от 100 киловата, което би стигнало за работата на няколко десетки тостера.

…ядрено гробище

Сред много атомни специалисти изводите на конференцията в Либревил предизвикала големи съмнения.

Още Енрико Ферми – създателят на първия ядрен реактор в света – е твърдял, че верижната реакция може да има само изкуствен произход. От една страна, ако природата по някакъв начин е успяла да я пусне тази реакция в Окло, то за постоянното ѝ поддържане трябва да работят цяла редица фактори, а вероятността за едновременното им наличие е практически равна на нула.

Всъщност малко изместване на земните пластове в този район, който тогава се е отличавал с висока тектонска активност, би довело до спиране на реактора, а предишните условия за неговото стартиране едва ли биха могли да възникнат отново. А ако регулатор на верижната реакция са били подпочвени води, то при липсата на изкуствено регулиране мощността на реактора нейното увеличение би довело до изкипяване на водата и спиране на процеса, а не ново самопроизволно пускане.

От друга страна, рудникът в Габон не прилича много на ядрен реактор, създаден от високоразвита цивилизация. Прекалено малка е неговата мощност. По-скоро той напомня погреб на отработено ядрено гориво, при това перфектен. За почти два милиона години нито грам радиоактивно вещество не е проникнал в околната среда. Уранът е сигурно „заключен“ в базалтовия „саркофаг“.

В затворен кръг

Но ако има погребано ядрено гориво, значи трябва да е имало и реактор, изработващ атомна енергия, и високоразвита цивилизация, която да я е използвала. Къде е отишла тя?

В последно време все по-често се изказват хипотези, че днешната техническа цивилизация далеч не е първата на Земята. И че е напълно възможно високоразвити цивилизации, овладели могъщите сили на природата, да са съществували преди милиони години на нашата планета. Но очевидно нито една от тях не е съумяла да използва тази мощ за добро, за съзидание, а не за разрушение.

Виктор МЕДНИКОВ, „Тайны ХХ века“ (със съкращения)