Египетски амулет на 3500 години намери фермер в Израел

Надписът на амулета, посветен на Тутмос III. Снимка: Израелско управление на антиките
Надписът на амулета, посветен на Тутмос III. Снимка: Израелско управление на антиките

Необичаен камък сред купчина други е открил фермерът Амит Хаклай, докато почивал със семейството си сред природата. Той разпознал в него древен артефакт и го предал на властите.

Мястото на находката е Карней Хитим, два невисоки хълма в Долна Галилея. По време на разходка с децата си Амит Хаклай забелязал сред природния базалт малко камъче, което било прекалено светло в сравнение с останалите.

Любопитството дало своя плод – фермерът внимателно разгледал находката и открил символи, подобни на египетски йероглифи. Като се върнал у дома си, Хаклай позвънил в Управлението по антики – отново от любопитство той искал да разбере какво е написано на камъка.

Находката била изучена от Дафна Бен-Тор, куратор на отдела за Древен Египет в музея на Израел. Идентификацията не предизвикала трудности – камъкът във форма на скарабей се оказал египетски печат-амулет на възраст 3500 години, съобщават изданията Haaretz и Breaking Israel News. Подобни предмети са били доста популярни в епохата на Новото царство (1550–1069 г. пр.н.е.). Конкретно този амулет е посветен на фараона Тутмос III – владетел, когото днес наричат Наполеон на древния свят.

„На този амулет във формата на скарабей е изобразен фараонът Тутмос III, седнал на трона, а също картуш с неговото име“, казва Дафна Бен-Тор.

египетски печат
Израелско управление на древностите.

Находката е интересна не толкова със своята древност или рядкост – по думите на Бен-Тор само на територията на съвременен Израел са открити множество подобни печати амулети, които са имали сакрално значение за древните египтяни. Но Тутмос III и неговата армия са оставили болезнена следа в историята на Израел. Достатъчно е да кажем, че Тутмос III е бил първият фараон, успял да покори тези земи и да установи тук египетско управление.

През 1456 г. пр.н.е. се е случила прочутата битка между египетската и ханаанската армия при Мегидо. Записки за нея в историческите хроники и гигантски релефи в Каракския храм, посветени на триумфа на фараона – всичко това са свидетелства на древната война.

Ехо от тази битка и до днес звучи в думата „Армагедон“, която буквално означава „планината Мегидо“ – в тази местност постоянно, в продължение на хилядолетия, е имало кървави сражения. Но най-първо било противостоянието между Тутмос III и ханаанските владетели, царете на градовете държави на Палестина, Финикия и Сирия, обединили се за борба с Египет, но претърпели поражение. А където се е случила първата война, там трябва да е била и последната, въпросният Армагедон, ако се вярва на Библията.

Триумфът на Тутмос III над враговете на Египет. Релеф на Карнакския храм. Снимка: Wikimedia Commons
Триумфът на Тутмос III над враговете на Египет. Релеф на Карнакския храм.
Снимка: Wikimedia Commons

Карней Хатим, където е открит египетският амулет, се намира на 50 километра от Мегидо. Находката е ценна и с това, че дава на археолозите нова подсказка. Тъй като през XV в. пр.н.е. този регион е бил границата на египетска провинция, тук трябва да са били разположени военни гарнизони и представителства на „окупационните власти“.

„Макар че артефактът е открит на повърхността, а не в археологически разкопки, можем да го свържем със съществуването на египетски военен форт на това място. Самата крепост е била разрушена през XIII в. пр.н.е., но нейни останки вероятно са се смесили с други културни слоеве. Понякога нещо излиза на повърхността“, пояснява археологът Ярдена Александер.

Вероятно един от тези „културни слоеве“ са руините на съоръжение, издигнато тук в чест на друга битка. Смята се, че на един от хълмовете Исус Христос е произнесъл своята Проповед на планината, но това е само предположение. Докато най-известното събитие, случило се тук, не предизвиква съмнение – това е още едно сражение, изменило хода на световната история.

В тази гориста местност през 1187 г. султан Салах ад-Дин (Саладин) разгромил войската на кръстоносците, като сложил край на първото Йерусалимско кралство на християните на Светата земя. В памет на своята победа Саладин построил на един от хълмовете Купол на победата, Кубат ал-Наср. В наше време на Карней Хитим се провеждат исторически реконструкции на прочутото сражение.

Така един камък, забелязан от наблюдателен фермер, повдигнал няколко пласта от световната история. Приемайки благодарностите на Израелското управление по антиките за проявената съзнателност, Амит Хаклай заявил пред журналисти: „За мен е важно това, че моите деца ще растат в неразривна връзка със своята родна земя и нейната древна история.“