Египетският лабиринт

Египетският лабиринт
Египетският лабиринт. Рисунка Тони Пекораро

Най-древният египетски лабиринт се намира до езерото Биркет Карун, разположено западно от река Нил, на 80 километра южно от съвременния град Кайро. Той е бил построен през 2300 г. пр.н.е. и е представлявал заобиколено от висока стена здание, в което имало 1500 наземни и толкова подземни помещения.

Общата площ на лабиринта е била 70 000 кв. метра. Посетителите не можели да разглеждат подземните помещения на лабиринта – там се разполагали гробници на фараоните и крокодили – свещени животни в Египет.

Над входа на Египетския лабиринт били изписани такива думи: „Безумие или смърт – ето какво намира тук слабият или порочният, само силните и добрите откриват тук живот и безсмъртие“. Много лекомислени хора са влизали през тази врата и не са излизали от нея. Това е бездна, която връща обратно само смелите духом.

Сложната система от коридори, дворове и стаи в лабиринта била толкова заплетен, че без водач страничен човек никога не можел да намери в нея път или изход. Лабиринтът бил потопен в пълен мрак, а когато отваряли някои врати, то те издавали ужасен звук, подобен на гръмотевица или рев на хиляди лъвове.

Преди големи празници в лабиринта били провеждани ритуали и се принасяли жертви, включително човешки. Така древните египтяни изразявали своето почитание на бог Собек – огромен крокодил. В древни ръкописи са съхранени сведения, че в лабиринта действително живеели крокодили, достигащи дължина 30 метра.

Макар да има сведения, че Египетският лабиринт е бил център, от който царете управлявали страната, основно той е служил за религиозни цели. Това е бил храмов комплекс, в който се принасяли жертви на всички египетски богове.

Връзката на лабиринта с митовете се разбира най-добре чрез познанството на религиозните ритуали, посветени на египетския бог Озирис, който според представите на древните египтяни някога бил цар на Египет.

Египетският лабиринтОзирис бил бог на мъртвите, или бог на задгробния свят. Всяка година неговата смърт се разигравала в религиозни ритуали. Под силни жални напеви и плач преминавал обредът на принасяне на жертва на свещения бик Апис, който символизирал Озирис. Този плач се обръщал в радостни възгласи, когато жрецът обявявал пред народа радостната вест за възкресението на Озирис. С тези обреди египтяните свързвали своите надежди за живот. Те вярвали, че всеки човек, не само царят, след смъртта се оприличава на Озирис.

В първоначалния египетски мит за Озирис се говори за сили, заплашващи живота на бога-цар както на земята, така и в задгробния свят. Смятало се, че лабиринтът с неговата заплетена система от тунели защитавал бога-цар в този или следващия живот от врагове и дори от самата смърт.

Египетският лабиринт не се явява лабиринт в класическото разбиране на тази дума, а представлява погребален храм, изграден от най-великия от фараоните на XII династия – Аменемхет III (управлявал през 1860–1814 г. пр.н.е.).

Египетският лабиринт е представлявал необичайно голямо съоръжение – размерите на неговата основа са 305 х 244 метра. Гърците се възхищавали на този лабиринт повече, отколкото на други египетски постройки, с изключение на пирамидите. В антични времена го наричали „лабиринт“ и той послужил като модел за лабиринта в Крит.

С изключение на няколко колони, днес той е напълно разрушен. Всичко, което е известно за него, се основава на древни свидетелства, както и на резултатите от разкопки, извършени от сър Флиндърс Петри, който предприел опит за реконструкция на постройката.

Най-ранното споменаване принадлежи на старогръцкия историк Херодот, който споменава в своята „История“, че Египет е разделен на дванадесет административни окръга, управлявани от дванадесет владетели.

Древноегипетският жрец Манетон отбелязва, че създател на лабиринта бил четвъртият фараон на XII династия Аменемхет III, когото той нарича Лахарес, Лампарес или Лабарис, и за когото той пише така: „[Той] управлява осем години. В Арсинойския ном той изгради за себе си гробница – лабиринт с множество стаи.“

В периода между 60 и 57 г. пр.н.е. гръцкият историк Диодор Сицилийски временно живял в Египет. В своята „Историческа библиотека“ той твърди, че египетският лабиринт се намира в добро състояние, макар че той така и не могъл да го види със собствените си очи. И ако критският лабиринт по това време бил разрушен напълно и никой от древните автори не бил го виждал.

Египетският лабиринт
Египетският лабиринт. Реконструкция въз основата на разкопките на сър Флиндърс Петри.

Диодор говори, че „когато човек влезе в този лабиринт, той не може сам да намери пътя назад“. Но древният историк не споменава нищо за „множеството заплетени тунели“, както това прави Плиний сто години по-късно. Освен това по отношение на размерите на постройката Диодор се изказва значително по-сдържано от Плиний, който твърди, че египетският лабиринт е сто пъти по-голям от лабиринта на Крит.

За разлика от Диодор древногръцкият географ и историк Страбон дава описание въз основа на лични впечатления. През 25 г. пр.н.е. той извършва пътешествие в Египет, за което разказва подробно в своята „География“.

„Освен това в този ном има лабиринт – съоръжение, което може да се сравни с пирамидите, – а редом до него гробница на царя, строител на лабиринта. Около първия вход в канала, изминавайки напред 30 или 40 етапа, достигаме до плоска местност във формата на трапец, където се намира селище, както и голям дворец, състоящ се от много дворцови помещения, чийто брой е толкова, колкото номове е имало в предишни времена; или там се намират толкова зали, заобиколени с присъединяващи се една към друга колонади; всички тези колонади са разположени в една редица и около една стена, подобна на дължината на стената със залите пред нея; пътищата, водещи към нея, се намират точно срещу стената.

Пред входовете в залите се намират множество дълги покрити сводове с виещи се пътеки между тях, така че без водач нито един чуждоземец няма да намери ни вход, ни изход. Предизвиква удивление, че покривът на всеки от покоите се състои от един камък и че покритите сводове по ширина а също така покрити с плочи от цял камък с изключително голяма величина, без всякаква примес на дърво или някакво друго вещество.

Египетският лабиринт
Развалините на Египетския лабиринт.

Изкачвайки се на покрива с неголяма височина, тъй като лабиринтът е едноетажен, може да се види каменна равнина, състояща се от камъни със същата големина; оттук, спускайки се отново в залите, може да се забележи, че те са разположени в редица и почиват върху 27 колони; стените им са от камъни с не по-малка големина.

В края на това здание има гробница – четириъгълна пирамида, на която всяка страна има ширина около плетър (византийска мярка за дължина от 29,81 метра до 35,77 метра. Така нареченият гръцки плетър съставлява 30,65 метра – б.р.) при равна височина. Името на погребания там е Имандес. Казват, че такова количество зали е построено според обичая да се събират всички номове със съответно значение всеки, заедно със своите жреци и жрици за извършване на жертвоприношения, принасяне на дарове на боговете и съдопроизводство по важни дела. Всеки ном е получил предназначена за него зала.“

Плиний Стари в своята „Естествена история“ дава най-подробно описание на лабиринта, но без съмнение също никога не го е виждал, а е съставил класически списък от четири древни лабиринта.

Немският йезуит и учен Атанасий Кирхер (1602—1680), известен като Доктор на стоте изкуства (Doctor centum artium), се е опитал да реконструира египетския лабиринт, очевидно въз основа на антични описания.

Егиипетският лабиринт
Египетският лабиринт. Реконструкция на Атанасий Кирхер

В центъра на рисунката е разположен лабиринтът, който Кирхер вероятно е моделирал по образец от римски мозайки. Наоколо са разположени изображения, символизиращи дванадесетте нома – административни единици на Древен Египет, описани от Херодот. Тази рисунка, гравирана върху мед (50 х 41 см), е поместена в книгата „Вавилонската кула, или Архонтология“ (Turris Babel, Sive Archontologia, Амстердам, 1679).

(В статията са използвани материали и снимки от книгата „Лабиринтите на света“, Херман Керн)