…И изчезнаха в дупката

уарп двигател, червеева дупка
Изображение: Wikipedia

Пентагонът е публикувал потвърждение, че е пръснал милиони долари за изучаване на неидентифицирани летящи обекти, за да установи дали действително те представляват заплаха. Всъщност това е едва върхът на айсберга, и всъщност американското отбранително министерство активно се е занимавало с финансиране на псевдонаука и изследователи, работещи над засекретени проекти.

Лента.ру разказва какво се е случило с правителствената програма, граничеща с научна фантастика.

Министерството на отбраната на САЩ е публикувало документ, който сочи, че ведомството е финансирало изследвания на червееви дупки, свръхтехнологични системи за невидимост и манипулации на допълнителни измерения на пространство-времето.

Тези проекти са били спонсорирани в рамките на загадъчен проект с наименованието „Задълбочена програма за разпознаване на аерокосмически заплахи“ (Advanced Aerospace Threat Identification Program, AATIP).

За първи път става известно за тази програма през 2017 година, когато New York Times и Washington Post  съобщават, че правителствената организация е пръснала десетки милиони долари за изучаването на НЛО. Публикуваните от изданията материали включват видеозаписи на срещи на пилоти на самолети с неидентифицирани летящи обекти, но специалистите изразяват скептично отношение към тях.

Секретни разработки

Разузнавателното управление на американското отбранително министерство е публикувало  списък с 38 изследвания, финансирани в рамките на AATIP. Това е станало в отговор на запитване на Стивън Афтъргуд (Steven Aftergood), директор на „Проект по държавните тайни“ на Федерацията на американските учени, насочен към борба с прекомерната секретност.

Една от научните работи в списъка е озаглавена като „Проходими червееви дупки, звездни врати и отрицателна енергия“. Неин автор е Ерик В. Дейвис (Eric W. Davis) от EarthTech International Inc, научноизследователска организация, базирана в Остин, щата Тексас. Основател на организацията се явява Харолд Пътхоф (Harold Puthoff), бивш физик и понастоящем – парапсихолог, консултирал ЦРУ по проблемите на есктрасензорното възприятие.

Неговата фирма се занимава с изучаването на напредничави идеи в областта на физиката, включително теории за пространство-времето, гравитацията, квантовия вакуум, междузвездните полети и извънземния живот. Някога Пътхоф е изследвал мистификатора Ури Гелер и е стигнал до извода, че той наистина притежава парапсихични способности. Но други изследователи, включително илюзионистът Джеймс Ранди, са убедени, че Гелер просто е въртял Путхоф на пръста си.

Фантастична невидимост

Друг проект от списъка е посветен на технологиите за невидимост. Изследването е било проведено от немския учен Улф Леонхарт (Ulf Leonhardt) от института Вайцман в Израел. То се отнася до теоретична квантова оптика и през 2006 година работата на учения по създаването на „Невидими дупки в пространството, в които може да се крият обекти“, е цитирана от изданието Nature.

Такава „дупка“ може да се създаде, ако лъчите светлина обтичат обекта, който трябва да се направи невидим. Това може да се постигне с помощта на метаматериали, при които показателят на пречупване се изменя по особен начин. Тези вещества представляват микроскопични пръстенчета или метални намотки върху печатни плаки, които взаимодействат с електромагнитните вълни и изменят пътя, по който пътува светлината.

Може да се направи аналог с черна дупка: едни лъчи заобикалят обекта, а други по определена траектория попадат вътре, но не могат да го напуснат. Всъщност обектът ще бъде невидим само за тези вълни, с които елементите на метаматериалите са съизмерими.

Всичко това е вярно на теория, но не е много ясно може ли подобно устройство да бъде реализирано на практика. За това се изисква създаването на метаматериал със свойства, позволяващи на светлината внимателно да обтича обекта. Възможно ли е това, ще стане известно вероятно едва в далечно бъдеще.

Изкуствени червееви дупки

Още едно изследване – „Уарп-двигател, тъмна енергия и манипулация на допълнителни измерения“ – принадлежи на физика теоретик Ричард Обуси (Richard Obousy), ръководител на неправителствената организация Icarus Interstellar, занимаваща се с „изследвания на пробивни технологии в областта на междузвездните пътешествия“.

Обуси предлага своя концепция на Уарп-двигател (тоест устройство, способно да се движи по-бързо от скоростта на светлината) въз основа на квантовата теория на гравитацията. Подобна идея преди него разработва мексиканският физик Мигел Алкубиере, който открива начин да заобиколи ограничението на свръхсветлинната скорост чрез изкривяване на геометрията на пространство-времето. Но Обуси игнорира общата теория на относителността, използвайки концепцията за допълнителни измерения в теорията на струните.

Както пише Обуси в статия, публикувана в arXiv.org, главен компонент на Уарп-двигателя следва да стане отрицателна енергия – екзотична форма на енергия, отсъстваща в теорията на относителността, но присъстваща в рамките на квантовата теория на полето.

Една от разновидностите на отрицателната енергия се наблюдава при ефекта на Казимир, при който настъпва взаимно привличане на две незаредени тела (пластини) поради квантовите флуктуации във вакуума. Съществуването на този ефект е било потвърдено експериментално и според Обуси това доказва, че всъщност нищо не възпрепятства създаването на Уарп-двигател.

Обуси смята, че енергията на нулевото поле (тоест квантовите флуктуации) може да влияе върху допълнителните измерения, разглеждани от теорията на струните, подобно на това, как влияе тя на пластините при демонстрациите на ефекта на Казимир. По такъв начин може локално да се увеличи размерът на допълнителните измерения, свити до субатомни размери, като се повлияе на стойността на космологичната константа около Уарп-двигателя.

Теоретично това модифицира пространство-времето около кораба, създавайки подобие на мехура на Алкубиере. Но… за това е необходимо да се анихилира маса вещество, сравнимо с масата на Юпитер. Впрочем Обуси е оптимист и смята, че бъдещите изчисления ще позволят да се снижи обемът на гориво до приемливи стойности.

***

Що се отнася до другите разработки, то за тях е известно прекалено малко. Например „Металните стъкла“ на д-р Хъфнагел (Hufnagel) вероятно се отнасят до експериментален тип гъвкава метална сплав, а „Биоматериалите“ – до финансирани от НАСА биотехнологични експерименти в условията на нулева гравитация.

По думите на Стивън Афтъргуд списъкът с изследователски работи дава по-нагледна представа с какво се е занимавало Разузнавателното управление в рамките на AATIP и какъв е резултатът. Отбранителното министерство не е признало официално съществуването на програмата до момента, когато тя е била разкрита от медиите. В днешно време програмата AATIP е закрита поради липса на финансиране.