„И проклет да е този, който премести костите ми“

Гробът на Шекспир в черквата "Света Троица" в Стратфорд на Ейвън.
Wikimedia Commons
Гробът на Шекспир в черквата "Света Троица" в Стратфорд на Ейвън. Wikimedia Commons

Британските изследователи са провели радиолокационно сканиране на гроба на известния драматург Уилям Шекспир в английския град Стратфорд на Ейвън. Процедурата съвпада с 400-годишнината от смъртта на великия поет.

Сканирането на подземията е проведено с цел изследване на гроба на Шекспир и неговото семейство. Според исторически източници до останките на драматурга са погребани останките на неговата съпруга Ан, дъщеря му Сюзана и първия мъж на внучката му Елизабет.

Но има версия, че гробът на Шекспир може да се празен или под земята да се намира семейна гробница. Учените се надяват, че сканирането на гроба ще им помогне да повдигнат завесата на тайната на живота и смъртта на великия драматург. Специалистите обещават да публикуват резултатите от изследването след няколко седмици.

Гробът на Шекспир никога не е отварян, най-вероятно заради епитафията на паметника на гроба, която гласи:

„Добри човече, за Бога, страни от това да копаеш тази пръст. Благословен да бъде този, който пощади тези камъни, и проклет да бъде този, който премести костите ми.“

Смята се, че епитафията е написана от самия Шекспир, който много се страхувал от оскверняването на своя гроб.

Страх от ексхумация

Според някои изследователи Шекспир е страдал от параноиден страх от ексхумация, което се е отразило и на неговото творчество. Той живо е описвал подобни епизоди в „Хамлет“, „Ромео и Жулиета“ и „Ричард III“. Според шекспироведите драматургът се е отнасял към редкия тип хора, което се страхуват от оскверняване на своя гроб повече, отколкото от самата смърт.

Според исторически данни практиката за изваждане на погребаните останки е била широко разпространена в средновековна Англия. Поради недостиг на свободни места останките често са вадени и пренасяни в така наречените помещения за кости. Според исторически записки костите там били „толкова много, че можело да бъдат натоварени на множество талиги“.

Епитафията като послание към потомците

Някои изследователи смятат, че епитафията е написана не от Шекспир, а от някой местен поет, тъй като стиховете са написани много лошо и не съответстват на стила на драматурга. Но в историческите записки има и оправдание на този надпис.

През 1694 г. Уилям Хол, който впоследствие станал пребендарий в черквата „Света Троица“, пише на известния експерт по англосаксонска литература Едуард Туейтс: „Поетът, желаещ неговите кости да останат недокоснати, е предвещал проклятие за главата на този, който ги докосне; и тъй като е общувал с гробари и църковни пазители, които били невежи хора, създавайки надписа, той се е принизил до ниския им интелект, сваляйки от себе си дрехата на изкуството, която никой от неговите съвременни не е носил по-безупречно.“

Но който и да е написал епитафията, тя е изпълнила своето предназначение. Нито един църковен служител, гробар, археолог или просто любопитен човек не е докоснал останките на този гроб. Все пак се наложило гробната плоча да бъде променена, тъй като в средата на XVIII силно се разчупила и потънала под земята.

Според разказа на американския писател Уошингтън Ървинг в началото на XIX век, когато работниците полагали свод, земята пропаднала. През дупката можело свободно да се стигне до гроба на драматург, но никой не посмял да стори това. За да не се допуснат вандали в гроба, клисарят дежурил две денонощия на него, докато сводът не бил направен и дупката не била затворена. Самият клисар няколко пъти се опитал да погледне през отвора, но не видял нито гроб, нито кости.

По този начин гробът на великия Шекспир и до днес остава загадка за изследване и не дава покой на учените. Историците обаче не се решават да отворят гроба, дали от страх пред проклятието, или от уважение към великия поет.

Сега цялата надежда е в новите технологии, които могат да помогнат да се повдигне завесата на тази старинна тайна.