Изгубените съкровища на цар Соломон

съкровища на цар Соломон
WIkimedia Commons

В еврейската библия третият цар на Израел – Соломон – е описан като мъдър, могъщ и невероятно богат владетел. Соломон е управлявал от 965 до 925 г. пр. н.е. Царувал е в просперираща империя и успял да построи великолепни дворци и крепости в Йерусалим. Той е и първият цар построил храм за съхранението на Кивота на завета – предполагаема златна кутия, в която се намирали Десетте божи заповеди. Но когато този храм е разрушен от вавилонците през 597-586 г.пр. н.е., съкровищата изчезват безследно и до днес никой не знае къде се намират.

В историческите сведения Соломон е изобразен като изключително богат цар. В Книга на царете пише:

Теглото на златото, което дойде при Соломон за една година беше 666 таланта. Освен това имаше от търговци, обмен на подправки, всички царе на Арабия и някои от управителите в държавата.

Цар Соломон и Савската царица. Картина на Edward Poynter, 1890. Wikipedia
Цар Соломон и Савската царица. Картина на Edward Poynter, 1890. Wikipedia

Изключително доброто финансово състояние на Соломон е накарало много хора да смятат, че някъде се намират скрити несметни богатства, чакащи да бъдат открити. Въпреки това не е ясно точно какви са тези съкровища – може да варират от златни и сребърни предмети до Кивота на завета.

Друг интересен предмет, който се споменава в легендите е магически пръстен, на който било изгравирано името на Бог. Чрез силата на този пръстен цар Соломон можел да управлява демони.

Златната маса на Соломон също отдавна привлича вниманието на историците. За нея се споменава в история за мюсюлманското завладяване на Иберийския полуостров. Управителят на Мароко – Муса Ибн Насир – бил главнокомандващ на завоевателните войски и заповядал на един от берберските си васали  Тарик Ибн Зияд  да води нападението. Още преди Ибн Саир да прекоси Гибралтарския проток, Тарик успява да победи Родерик – краля на вестготите – и да завладее столицата Толедо. Точно там се смята, че Тарик е открил златна маса, която е взета от храма на Соломон.

Когато Ибн Насир пристигнал в Толедо, чул за масата и я пожелал да я вземе, за да я подари на халифа на Дамаск. Масата била взета от Тарик, което вероятно го е ядосало много и той счупил един от краката и го сменил с фалшив. Тарик знаел, че Ибн Насир не бил човек на културата и нямало да забележи подмяната, но халифът на Дамаск щял да разбере веднага. Точно това се и случило. Когато халифът запитал защо кракът е фалшив, Ибн Насир казал, че е открил масата в това състояние, но по това време Тарик също бил в Дамаск и носел със себе си истинския крак като доказателство, че той е първият притежател на златната маса. Тарик бил възнаграден, а Ибн Насир – наказан. Масата била задържана от халифа на Дамаск, но с течение на времето изчезнала от историята.

Изчезването на съкровищата на цар Соломон

През 589 г. пр. н.е. вавилонците, под командването на Навуходоносор II, обсадили Йерусалим. В крайна сметка градът бил разрушен заедно с храма на цар Соломон. Това е и периодът, в който изчезват съкровищата му, които така и не излизат на бял свят.

Барелеф във френската катедрала в Ош. Wikipedia
Барелеф във френската катедрала в Ош. Wikipedia

Според един еврейски трактат някои от съкровищата са скрити на няколко различни места из Израел и Вавилон, а други са предадени на ангелите Шамсиел, Михаил, Гавраил и вероятно Сариел.

Археолозите и историците не знаят дали Кивотът на завета е откраднат, разрушен или скрит. Дори не е ясно съществувал ли е изобщо. Но търсенето продължава.

Ancient Origins