Измамата на „злия гений“: може ли светът да е Матрица?

Public Domain
Public Domain

Хипотезата, че нашата Вселена е компютърна симулация или холограма, все по-активно вълнува умовете на учени и филантропи.

С други думи, образованото човечество никога досега не е било толкова сигурно в илюзорността на всичко случващо се.

През юни 2016 година американският предприемач, създател на SpaceX и Tesla Елън Мъск оцени на „една многомилиардна“ вероятността, че известната ни „реалност“ се явява основна. „За нас дори ще бъде по-добре, ако се окаже, че това, което приемаме за реалност, вече се явява симулатор, създаден от друга раса или хора от бъдещето“, отбеляза Мъск.

През септември Банката на Америка предупреди своите клиенти, че с вероятност 20-50% те живеят в Матрицата. Аналитиците разгледали тази хипотеза заедно с други признаци на бъдещето, например с настъпването на епохата на виртуалната и допълнената реалност (тоест, ако се вярва на първоначалната хипотеза – виртуална реалност във виртуална реалност).

В скорошен материал в New Yorker за венчърния капиталист Сам Алтман се казва, че мнозина в Силициевата долина са обладани от идеята, че живеем в компютърна симулация. Двама техномилиардери дори тръгнали по стъпките на героите от филма „Матрицата“ и тайно финансирали изследвания по спасяване на човечеството от тази симулация. Техните имена не се разкриват.

Трябва ли да възприемаме тази хипотеза буквално?

Краткият отговор е ДА. Хипотезата изхожда от това, че осезаемата от нас „реалност“ се дължи едва на малък обем информация, който ние получаваме и който е способен да обработи нашият мозък. Ние усещаме предметите твърди поради електромагнитното взаимодействие, а видимата от нас светлина е едва малък отрязък от спектъра на електромагнитните вълни.

Колкото повече разширяваме границите на собственото си възприятие, толкова повече се убеждаваме, че Вселената се състои предимно от празно пространство.

Атомите в 99,999999999999% се състоят от празно пространство. Ако ядрото на водородния атом се увеличи до размерите на футболна топка, то неговият единствен електрон ще се разположи на разстояние 23 километра. Състоящата се от атоми материя представлява едва 5% от известната ни Вселена. А 68% са тъмна енергия, за която практически нищо не е известно на науката.

С други думи, нашето възприятие на реалността е тетрис в сравнение с това, което действително представлява Вселената.

Какво казва официалната наука?

Буквално като герои на роман, опитващи се направо върху страниците му да прозреят замисъла на автора, съвременните учени – астрофизици и квантови физици – проверяват хипотеза, издигната от Рене Декарт още през XVII век. Той е предположил, че някакъв коварен гений, доста могъщ и склонен към измама, може да ни е накарал да си мислим, че съществува външният за нас физически свят, докато всъщност небето, въздухът, земята, светлината, очертанията и звуците са само „капани, поставени от гения“.

През 1991 година писателят Майкъл Талбот в книгата „Холографската Вселена“ прави предположение, че физическият свят е подобен на гигантска холограма. Някои учени впрочем смятат „квантовия мистицизъм“ на Талбот за псевдонаука, а свързаните с него езотерични практики – за шарлатанство.

Доста по-голямо признание в професионалните среди през 2006 е получила книгата „Програмирайки Вселената“ на професора от Масачузетския технологичен институт Сет Лойд. Той смята, че Вселената е квантов компютър, който се изчислява сам. Също така в книгата се казва, че за създаването на компютърен модел на Вселената на човечеството му липсва теория на квантовата гравитация – едно от звената на хипотетичната Теория на всичко.

Самият наш свят може да е компютърна симулация. През 2012 година екип изследователи от Калифорнийския университет в Сан Диего е стигнала до извода, че такива сложни мрежи като Вселената, човешкия мозък и интернет имат еднаква структура и динамика на развитие.

Тази концепция за света повдига и „малък“ проблем: какво ще се случи със света, ако изчислителните мощности на създаващия го компютър се изчерпят?

Може ли експериментално да се потвърди хипотезата?

Единственият подобен експеримент е поставен от Крейг Хоган, директор на Центъра за квантова астрофизика на лабораторията Ферми в САЩ. През 2011 година той е създал холометър: анализ на поведението на снопове светлина, излъчвани от лазерите на неговото устройство, помогнал да се отговори поне на един въпрос – явява ли се нашият свят двуизмерна холограма.

Отговорът: не се явява. Това, което наблюдаваме, действително съществува, тоест не са „пиксели“ на модерна компютърна анимация.

Което позволява да се надяваме, че в един прекрасен ден нашият свят няма да „забие“, както това често става с компютърните игри.

Източник