Извънземните защитници

Тунгуския метеорит
© Don Davis

Ако твърде дълго се взираш в бездната,
бездната ще се взре в теб.

Фридрих Ницше  

Митовете и легендите живеят дълго, ако не и вечно. Отчасти защото много от тях са красиви и покрити с покрова на тайните. Същото се отнася и до военните легенди, една от които е свързана с Курската битка на 12 юли 1943 г.

В кулминационния момент на боя в рядкото разпръсване на черните кълба дим над бойното поле се появил странен летящ обект. Той започнал да поразява немските танкове. Някои са склонни да смятат това за бойно изпитание на секретно оръжие, а други – за обект, дошъл от други светове. От далечното космическо пространство…

Някои от най-смелите изследователи, особено фантасти, поставят тази легенда заедно с такива реални явления като взрива през 1908 година над практически непроходимата сибирска тайга на метеорит, наречен впоследствие Тунгуски. Оттогава в района на неговото предполагаемо падане са ходили десетки експедиции, а с изследване на феномена се занимават хиляди хора.

Изминал е повече от век, но тайната на Тунгуския метеорит продължава да не дава мира на учени и ентусиасти. И макар че различните версии са предостатъчно – повече от сто, ясно обяснение на този феномен така и няма. Да напомним накратко историята:

Около 7 часа сутринта на 30 юни 1908 година над територията на басейна на Енисей прелита огнено кълбо. Неговият полет завършва с взрив на височина 7—10 км над незаселен район на тайгата. Взривната вълна е фиксирана от обсерваториите по цял свят, включително в Западното полукълбо. В резултат на взрива са повалени дървета на територия повече от 2000 км, избити стъкла има на няколкостотин километра от епицентъра на взрива.

Мощността на взрива се оценява на 10–40 мегатона, което съответства на енергията на водородна бомба със средна мощност. Няколко дни над огромна територия от Атлантика до Централен Сибир се наблюдава интензивно светене на небето и светещи облаци.

Такова е накратко традиционното описание на падането на прочутия Тунгуски метеорит, чиято загадка така и не е разгадана. Достатъчно е да кажем, че точното място на падането на обекта продължава да е неизвестно. И все пак интерес представляват някои данни, публикувани в хода на посветени на феномена научни конференции, включително и в Красноярск.

В началото на 90-те години на ХХ век в търсенето на фрагменти от Тунгуския метеорит се включва групата на Сибирския обществено-държавен фонд „Тунгуски космически феномен“. Президентът на организацията Ю. Лабвин разказва на учени и ентусиасти, участници в красноярската конференцияя, за нов поглед към Тунгуския метеорит. Неговата същина е в следното:

При изучаването на Централно-Сибирския регион с помощта на космически снимки на 70 километра югоизточно от главното падане на тайгата и скалните разрушения е открито значително увреждане на земната повърхност. В продължение на 10 километра разрушенията преминават в широчинна посока – от запад на изток. Но след това бавно преминават в меридиална посока – на север.

Обръщайки се на север, космическият пришълец е повредил повърхността на земята по дъга, буквално по следата на огромен компас. Следите на уврежданията в местността се протягат в северна посока на 70 километра и завършват с кратер с диаметър от 50 до 150 метра. Освен това много бразди на повърхността са запълнени с вода. Природата на тези увреждания носи неясен характер.

Изследването на зоната на разрушенията, проведено от експедицията на „Тунгуски космически феномен“, установява, че този район е почти изцяло аномален. Там е открита бразда с дължина около 100 километра, на която не расте нищо освен трева. А повърхността на земята на площ 25 кв. километра е намагнитена. Една от експедицията, изследвала уврежданията на земната повърхност в басейна на река Большой Пит (десен приток на Енисей, Красноярски край), стига до извода, че това изобщо е уникален район.

Защо уникален? Тук „гостът“ от Космоса със своята балистична вълна и удар в земната повърхност е повалил масив от дървета в посока от запад на изток и е разрушил скални образувания. Горещият обект по пътя на своето движение в атмосферата е засипал всички скали, растителност и почва на площ 20 кв. км с маса със сиво-бял цвят, подобен на алабастър.

Лабораторният анализ показал, че тази маса се е състояла от чист силиций. Фрагментите от основното космическо тяло се разлетели по цялата огромна територия на Централен Сибир, включително Южното блато (Евенкийски район на Красноярски край), традиционно смятан за епицентър на Тунгуския метеорит, а също върху района на Канск.

За установяването на истинската картина на събитията от 1908 година екип от споменатия фонд под ръководството на Лабвин организира и изпраща в района на падането на метеорита повече от 60 експедиции. Направена е космическа снимка на участъка от Централен Сибир, направен е компютърен анализ на съхранените показания на 900 очевидци на взрива и последвалите явления.

В резултат по-точно било установено мястото на взрива на космическия обект. Това е междуречието на Ангара и Подкаменна Тунгуска. По-конкретно – района на река Иркинеева (десен приток на Ангара, Красноярски край). Участниците в експедицията открили там кратер с диаметър 500 метра, а по-източно – ивици от повалени дървета с дължина 40-50 километра; разрушения на скални образувания с увреждане на върха на един от хълмовете.

Изводът – основните събития от 1908 година са се случили именно тук, в района на река Иркинеева. Тоест не на Южното блато до село Ванавара (районен център в басейна на Подкаменна Тунгуска), както се смятало по-рано.

Но много по-важен е друг извод. Половинкилометровият кратер дал повод на красноярските учени да издигнат версията, че основното тяло на Тунгуския космически обект, чиято маса може да е достигала 1 млрд. тона, е било взривено от техногенен обект с неизвестна засега природа и произход. Има и по-смели хипотези. Президентът на фонда „Тунгуски космически феномен“ Юрий Лабвин е на мнение: Летателен апарат на неизвестна цивилизация умишлено се е сблъскал с Тунгуския метеорит. Целта: да спаси нашата планета от разрушителен катаклизъм.

Като едно от доказателствата на своята версия ученият се позовава на находки в района на предполагаемото падане на Тунгуския метеорит. Там Юрий Лабвин открил кварцови плочки със странна маркировка. По думите му в образците е открит железен силицид, какъвто на Земята няма никъде (железният силицид е съединение на желязото със силиций. Смята се за аномално вещество, което не може да възникне на Земята от само себе си).

Засега няма и земна технология, която да позволява нанасянето на каквито и да е изображения върху откритите плочки. Въпросните плочки, според учения, може да се явяват фрагменти от блока за управление на НЛО.

Естествено, не за всички твърдението на Лабвин прозвучало убедително. Но интересът към него бил голям, включително и в чужбина. Свидетелство за това станала публикация по дадената тема в британския The Sun.

Голям интерес предизвикал в Красноярск и докладът на Людмила Горбунова – „Не метеорит, а космически кораб“, който говори сам по себе си.

Разбира се, тези версии може да се тълкуват различно. Те имат не само привърженици, но и доста противници. Във всеки случай те разширяват хоризонтите на нашето познание и повдигат въпроса за възможното – и както мнозина смятат, хипотетично – съществуване на други цивилизации.

105 години след Тунгуския метеорит загадката остава

Невероятно, на 105-ата годишнина от падането на Тунгуския метеорит Космосът още веднъж напомнил за себе си. Става дума за Челябинския метеорит (или както изследователите смятат за по-правилно да се нарича – метеороид).

…На 15 февруари 2013 година, около 9:20 местно време в околностите на Челябинск на височина 15–25 километра се взривява метеорно тяло. За щастие взривът на Челябинския пришълец не бил толкова мощен, както на по-прочутия му предшественик. Според изчисленията на кандидата на географските науки Сергей Захаров височината на взрива над земята е била от 30 до 70 км, мощността – от 0,1 до 10 килотона. Приблизителната температура на взрива е била повече от 2500 градуса, а неговият епицентър се намира южно от Челябинск, в района на Еманжелинск–Южноуралск. Полетът на обекта от момента на влизането му в атмосферата до момента на неговия взрив продължил 32,5 секунди.

По данни на Захаров при полета на метеорното тяло над Челябинска област е имало не един, а три взрива с различна мощност (най-мощен бил първият). Взривовете били съпровождани от ярък изблик и взривна вълна, достигнала до повърхността на земята и предизвикала разрушения. В една или друга степен пострадалите били значително – 1613 души.

Изследователят Михаил Сластухин направил собствени уточнения за движението на Челябинския метеорит. Освен траекторията на обекта са установени траекториите на четири изкуствени „снаряда“, които не фигурират във всички съобщения за Челябинския феномен. Техните места на пресичане с траекторията на полета на метеороида са точки на бифуркация (ситуация, в която настъпва качествено изменение по раздвояване на даден обект или процес).

Анализът на траекторията на споменатите „снаряди“ дава основание да се смята, че двата последни от тях, летящи от противоположни посоки, едновременно са поразили Челябинското метеорно тяло.

Като се направи паралел с приведената по-горе хипотеза за по-големия брат на Челябинския обект – Тунгуския метеорит, може да се предположи, че някаква цивилизация, присъстваща в извънземното пространство, в наши дни също пази човечеството от природни катаклизми.

Съдете сами: гигантският камък с тегло няколко хиляди тона е могъл да падне върху милионни градове – Казан и Нижни Новгород. Трудно биха могли да се опишат човешките жертви и техногенните последствия, ако метеороидът, както смятат посочените изследователи, не беше предварително унищожен от външна сила.

Челябинският метеорит бил разбит от терминатори

В резултат последствията на това поетапно разрушение на височина десетки километри се оказали сравнително незначителни. А Тунгуският феномен от 1908 г?. При цялата грандиозност на това явление човечеството по никакъв начин не е пострадало, незначителни са щетите върху природата в мащаба на страната и планетата. В миналото Земята е преживявала и по-страшни катаклизми.

Що за цивилизация ни пази (ако това наистина е така), едва ли ще разберем скоро. Съдейки по всичко, не можем да общуваме помежду си поради разликите в развитието и интелекта. А вероятно, както смята руският философ Арнолд К. Казмин – в морала, нравствеността и духовността. В основата на тази концепция е хипотезата, че поради дефицит на тези качества в глобалното човечество тайнствената извънземна цивилизация не възнамерява да споменава за себе си. Предупреждение ли е това?

Връщайки се към легендата за НЛО над Курската битка, може да помечтаем, че това не е сюжет от бестселър или фантастичен филм.

Владимир Рощупкин, професор от Академията на военните науки, член на Руското философско общество