Какво е било да си гладиатор в Рим

гладиатор
mygladiators.com

Римските гладиатори са едни от най-легендарните фигури в човешката история, а ролята им в древното общество до голяма степен е предопределила начина, по който виждаме цялата Римска империя. Имаме навика да свързваме гладиаторите с кръв, жестокости и бруталност, но това ли истинската история зад техните образи?

Думата гладиатор произлиза от името на късия римски меч гладиус. Много историци смятат, че традиционните гладиаторски боеве датират още от етруските, които организирали състезания по време на религиозни ритуали. Възможно е и състезанията да са били в чест на починали аристократи и благородници, като осъдените престъпници са били принуждавани да се бият до смърт. Смятало се, че смелостта на гладиатора отразявала добродетелта на починалите аристократи.

Традиционните гладиаторски битки продължили повече от 650 години – неопровержимо доказателство за тяхната популярност. В началото, повечето гладиатори били затворници и роби, които реално били принасяни в жертва от императорите. В по-късен период, когато Колизеумът отворил врати през 80 г., да бъдеш гладиатор се оказало добър професионален ход и затова били създадени няколко училища за гладиатори доброволци. Това били пенсионирани войници и много бедни цивилни. Но също така понякога се включвали рицари и аристократи, които искали да покажат бойните умения и опита си.

Но нека терминът училище за гладиатори да не ви заблуждава – учрежденията повече наподобявали затвори. Единствените облаги вътре били редовно хранене и медицинска помощ. Учениците, които иначе били свободни мъже, живеели в килии и нямали право да говорят по време на ядене. Но пък имали право да запазват за себе си наградите и парите от спечелените битки. Диетата им се състояла основно от ечемична каша, нямали право да пият вино, а само вода. Гладиаторите трябвало да поддържат добра форма, но повечето от тях били закръглени, а това дори се явявало предимство, защото малко повече „броня“ отпред предоставяла известна защита от повърхностни порезни рани.

Гладиаторите били скъпа инвестиция за собствениците на училища и затова било за предпочитане бойците да не умират още в първата битка. Въпреки утвърдените вярвания, повечето гладиатори всъщност не са се биели до смърт. Някои историци казват, че 1 на всеки 5 е умирал в битка, други – 1 на всеки 10, но в крайна сметка повечето гладиатори оцелявали до около 25 годишна възраст – шокиращо в сравнение с днешната продължителност на живота. Но понякога решението дали даден гладиатор да живее или да умре, било взимано от императора, който пък за да нажежи страстите, искал мнението на публиката.

Имало четири основни вида гладиатори – самнити, траки, мурмилонци и ретиарии. Самнитите били въоръжени с къс меч, квадратен щит, метални гети и шлем. Траките се биели с извит меч и много малък квадратен или кръгъл щит. Мурмилонците били наричани още рибари, защото носели на шлемовете си символ, наподобяващ риба. Екипировката им била почти същата като на самнитите. Ретиариите били най-леко въоръжени – нямали шлем или броня, а само рибарска мрежа и тризъбец.

Силата и куражът, изисквани за влизане в подобна битка, са невъобразими. Училищата за гладиатори били затворени през 404 г., благодарение на император Хонорий. Кой знае докъде щеше да е стигнала тази форма на забавление, ако не е била прекратена на време.

Това, че повечето гладиатори всъщност не са били роби, а свободни хора, които доброволно са рискували живота си за малко слава и печалба, някак прави гладиаторските боеве още по-странни и варварски. Защо тези хора са избирали кървавите битки пред нормалните методи за изхранване като търговия и занаяти? Можем само да се радваме, че този „атракцион“ не се е завърнал в нашия объркан свят.

Historic Mysteries