Конски тор разкри пътеката на Ханибал през Алпите

Походът на Ханибал през Алпите. Public Domain
Походът на Ханибал през Алпите. Public Domain

Маршрутът на прехода на войските на Ханибал през Алпите остава загадка вече хиляди години. Първите явни указания за него са получени едва наскоро, когато учените изследвали следи от масов водопой, които около 220 г. пр.н.е. може да е оставила само многохилядна армия.

Авторите на находката разказват за нея в две статии, публикувани в сп. Archaeometry (1, 2).
В хода на Втората пуническа война Древен Рим е преживял едно от най-опасните прониквания в своята история. През 218 г. пр.н.е. картагенският пълководец Ханибал, придвижвайки се от Испания, е успял да прехвърли Алпите с 30-хилядна армия, 15 000 коня и мулета и дори 37 бойни слона, навлизайки на територията на Апенинския полуостров.

Тази маневра поставила младата Римска република на границата на гибелта и станала една от най-знаменитите във военната история. Но маршрутът, по който се е движил Ханибал със своята армия, оставаше загадка.

По този повод са изказвани много хипотези, някои от тях са намерили нелоши потвърждения в литературата и са приети от много специалисти. Но нито една от тях досега не е подкрепяна с достойни археологически данни.

Първото такова свидетелство е получила версия, оставала досега встрани – свидетелства за древен лагер и водопой, където са утолявали жаждата си хиляди коне, сочат към Кол дьо ла Траверсет, между съвременен Гренобъл и Торино.

Разположената южно от останалите претенденти за „пътека на Ханибал“, тя е значително по-висока и труднопроходима. Затова от 1974 година, когато Гавин де Бийр (Gavin de Beer) изказал такава хипотеза, Кол дьо ла Траверсет не получила широка подкрепа.

Ново изследване, проведено от голяма международна група учени от САЩ, Канада, Великобритания, Франция и други европейски страни, може да промени всичко. Учените отбелязват, че пълководецът може да е избрал по-тежкия южен маршрут, тъй като по него по-лесно са можели да се хранят животните, а армията да не се опасява от постоянни нападения на галски племена.

Изследователите отбелязват и някои особености на високопланинския Кол дьо ла Траверсет, съвпадащи със съхранени описания на очевидци на похода. Но главното – авторите представят резултатите на доста съществено изучаване на наносите в неголям блатист водоем южно от долината Вале дел Гуил, през която преминава пътят на височина около 3000 метра.

В двете статии учените привеждат цял масив от доказателства, свидетелстващи за наличието на „масови животински отлагания“ (Mass Animal Deposition, MAD), чието радиовъглеродно датиране позволило те да се отнесат към 220 г. пр.н.е., давайки почти точно съвпадение с документирания поход на Ханибал.

В тях се отбелязва рядък пик на съдържанието на органични вещества, присъства прашец от острицови (Cyperaceae) растения, с които може да са се хранили тревопасните животни. От тези останки авторите са изолирали „биомаркери“, характерни за фекалии, а също и големи количества клостридии (Clostridium) – широко разпространени бактерии на стомашно-чревния тракт на бозайниците.

По оценката на учените такива обилни следи не може да са оставени от случайни номадски групи или сезонни миграции на пастири. Пътят е прекалено неудобен за такива преходи и срещането на хора и животни в такова количество тук е практически невъзможно.

Още по-малко вероятно е, че такъв рядък случай е имало именно в годините на Втората пуническа война, затова е разумно да се предположи, че следите са оставени именно от армията на Ханибал, спряла в долината на водопой.

Впрочем за окончателна увереност се изисква допълнителна работа на водоема, преди всичко археологическа. Ако тук е спирала голяма армия, то е напълно възможно да се разчита на откриването на артефакти от онова време.

Освен това авторите свързват големи надежди с предстоящите генетични изследвания на органичните останки. Възможно е да се получи повече информация за бактериите и паразитите, оставени от животните преди 2200 години. Те могат да разкажат за присъствието на коне и слонове, а също вероятно да установят и техния произход.