Космическият владетел на маите

Пакал Вотан

Много изследователи на древни култури са на мнение, че цивилизацията на маите е поддържала извънземни контакти и като доказателство преди всичко посочват няколко артефакта.

Първото, което ще назове почти всеки от нас, е надгробна плоча в древен храм в мексиканския град Паленке, на която според всеобщото убеждение е изобразен пилот, намиращ се в реактивен летателен апарат. Именно тази плоча навремето била показана в известния документален филм на Ерих фон Деникен „Спомени за бъдещето“, и оттогава мнозина са убедени, че под плочата е погребан извънземен.

И действително, на барелефа, украсяващ плочата, може да се види и таблото за управление, и кислородната маска на пилота, и реактивният двигател с резервоарите, и пламъка, излизащ през соплото. Изказвана е и версия за атомен двигател. Стигнало се дотам, че специалистите на НАСА с помощта на компютър се заели с моделиране на този древен летателен апарат и стигнали до извода, че по технически параметри той превъзхожда съвременните.

В добавка някои изследователи на митове от Древна Индия съзрели в него виман – междуконтинентален транспорт на мъдреците. Значи това е доказателството за извънземно присъствие на земята на маите?

Пакал ВотанНека да разгледаме този загадъчен артефакт от позицията именно на древните знания – културата и митологията на маите. За начало да изберем правилен ъгъл – да разположим плочата не хоризонтално, както е обърната във филма на Деникен, а вертикално – както се представя пред влизащите в гробницата. И веднага се вижда, че на върха на изобразения обект има същество, напомнящо птица. Неговото присъствие тук веднага отхвърля „ракетната“ версия. Това е свещената птица Кетцал – според митологията на маите персонаж на свободата на небесния свят. А долу очевидно не е двигател, а маската на демона на подземния свят Зипакна, събирателя на човешките грехове.

Сега да изясним кой седи в обекта. За археолозите няма съмнение – това е Пакал Вотан, легендарен владетел на маите, признат за велик мъдрец и вълшебник на своето време – VII столетие от н.е. Той е изобразен и под надгробната плоча, за което сочат летописи на маите, а също сходна е анатомията и на тялото на съществото, изобразено на барелефа и погребано под плочата (структурата на черепа и краката). Учените са изследвали ДНК на останките и сега може да се твърди, че те принадлежат на обикновен земен човек. Простете, извънземен…

Що за конструкция тогава е изобразена на барелефа, ако не е летателен апарат? Може да се разгледа целият арсенал от предмети, открити на територията, където са живели древните индианци, и да не се открие нищо подобно. И тук започва нещо не по-малко интригуващо от хипотезата за извънземния кораб.

Пакал ВотанВ същия храм е открит още един необичаен барелеф. За съжаление той се намира на такова място, че е невъзможно да се заснеме, затова ще приведем тук рисунка. На него се виждат Вотан, неговият син и практически същият обект, както и на описаната плоча. Очевидно тук е изобразен ритуал на маите. Това, което на пръв поглед е възприето като кислородна маска на пилота, се намира в ръцете на Вотан.

Летописите на маите споменават за „Дървото на живота“ на Пакал Вотан. Става дума за универсална философска система, която е давала разбиране за хода на обществените събития и е твърдяла възможността за тяхното предвиждане при управлението на държавата. Системата е била достъпна за малцина, нейният смисъл остава загадка и за нас. Но да се опитаме все пак да разберем основния смисъл на „Дървото на живота“ като използваме други сведения от древните култури.

Първото, което следва да разгледаме, са календарите на маите, за създаването на които отново е имал отношение Пакал Вотан. Няма да се впускаме в летоброенето на древните индианци, а ще отбележим една особеност – те описват не само периодичността на астрономическите събития, но – съдейки по пиктограмите – и обществените.

За разлика от съвременната астрология, звездите и планетите тук се признават не за творци на човешките съдби, а само за един вид циферблат и стрелки, по които могат да се предвиждат събитията. Тези събития се движат от някои по-значими от звездите механизми.

Тъй като не разполагаме с повече източници на маите, способни да помогнат в разкриването на загадката, ще се обърнем към Древния Изток. Тук можем да открием нещо подобно на „Дървото на живота“ – в даоски книги има описание на върховния свят на съдбите, чиито обекти се сравняват със стволовете на дървета, а причинно-следствените връзки – с клоните и корените.

Да си спомним и прочутата китайска Книга на промените – не като инструмент за гадания, а като трактат, описващ законите на редуването на събитията. По своята структура на пръстеновидни триграми тя е сходна с календарите на маите, с изключение на това, че определя не спираловиден, а цикличен ход на събитията, и не се отнася до световните съдби.

Но на повърхността на „Дървото на живота“ на Вотан виждаме елементи от календарите на маите, които го обгръщат подобно на кора и листа. Значи той е успял да познае механизмите на космическите закони и техните връзки със земните и звездните събития? Очевидно – да. Разбира се, не сме способни да пресъздадем напълно неговите познания.

Остава да съжаляваме, че до нас не е достигнало детайлно описание на „Дървото на живота“. И остава да признаем, че Пакал Вотан е бил такъв гений на човечеството, към каквито отнасяме Архимед, Леонардо да Винчи, Алберт Айнщайн… Както и те, Вотан е бил плод на своята цивилизация – на стените на храма в Паленке може да се открият изображения с негово участие в жертвоприношения на маите, които са далечни от нашето разбиране за хуманизъм.

Какъв извод може да се направи от казаното? За да управляваш човешкото общество и да строиш събития по космическите закони, не е задължително да си пришълец. Землянинът Пакал Вотан, както и всички ние, е имал едно свойство – да прониква с ума си в корените на Вселената. Но за разлика от нас той се е опитвал да прави това по-често.