„Ние сме извънземни“

Wikimedia Commons
Wikimedia Commons

„Всеки успех на нашето познание поставя повече проблеми, отколкото решава.“

Луи дьо Бройл

Странната митология на догоните

На нашата планета живеят представителите на поне четири раси, чиито древни митове говорят за космическия, извънземен произход на хората.

Като се започне от 1931 година, група френски етнографи начело с Марсел Гриол и Жермен Дитерлен провежда изследвания на обичаите и вярванията на африканския народ догони, който живее на територията на Западен Судан (съвременна Република Мали).

Резултат на 30-годишната им работа става монографията по догонска митология „Бледата лисица“, която вижда бял свят за първи път в Париж през 1965 г. (M.Griaule, G.Dieterlen. „Le Renar Pale“. Tome I, Paris, Institut I’Etnologie, 1965). Три години по-късно известният английски астроном Уилям Дрейк обръща внимание на точното знание на параметрите на Сириус от догоните, съдържащо се в догонските митове (W.R.Drake „Spacemen in the Ancient East“. London, 1968).

Необичайната и разработена в детайли представа на догоните за Сириус привлича вниманието на Гриол и Дитерлен доста по-рано. Още през 1950 г. те публикуват във френско етнографско издание статията „Суданската система Сириус“, където цитират догонските митове за звездата Сириус – Сиги толо, описвана като тройна звезда, състояща се от главна компонента – Сиги толо, както и звездите По толо и Еме я толо със спътници Ара толо и Ю толо. Изключително точно се описва периодът на въртенето им около главната звезда – 50 земни години (според по-съвременни данни – 49,9 г.).

Без да имат дори собствена писменост, догоните в своите митове делят небесните тела на планети, звезди и спътници. Звездите се именуват „толо“, планетите – „толо таназе“ (звезди, които се движат), а спътниците носят названието „толо гонозе“ (звезди, които описват кръгове).

Точността и яснотата на тези представи е невероятна, особено като се отчита, че става дума за народ, който води първобитен начин на живот. Само жреците (олубару) са допускани да изучават наизуст древните митове, те са членовете на така нареченото Общество на маските, знаещи езика „сиги со“ (езика на Сириус). В обичайното общуване догоните говорят на „дого со“ – езика на догоните.

Френските етнографи много години живеят сред догоните в най-приятелски отношения. Вниманието, проявено от проф. Марсел Гриол към духовната култура на този народ намира своя отклик сред догоните. С решение на съвета на патриарсите „олубару“ Гриол е допуснат към посвещение в тайното знание.

Звездата По толо – Сириус В

Както споменахме, догоните смятат Сириус за тройна звезда. В древните им митове има информация, че звездата По толо има малки размери при огромно тегло и плътност.

„Тя е най-малката и най-тежката от всички и се състои от метал, наречен Саголу (или Сагала), който е по-блестящ от желязото, и толкова тежък, че всички земни същества, обединени, не биха могли да повдигнат и частица.“ На друго място митът уточнява: „Частица Саголу с размер на просено зърно тежи толкова, колкото тежат 480 магарешки товара (т.е. около 35 тона).

Видимият път на Сириус на небосвода.
Видимият път на Сириус на небосвода.

На съвременната астрономия е известно, че Сириус се явява двойна звезда, като втората ѝ компонента е бялото джудже Сириус В.

Астрофизици от различни страни спорят за наличието на трета звездав системата – Сириус С, като някои астрономи дори твърдят, че са я наблюдавали с телескоп. И макар че съществуването на Сириус С не е потвърдено, редица специалисти виждат влиянието на трета звезда в неправилната траектория на Сириус А.

СириусЛюбопитно изказване по този повод прави изследователят на догонските митове В. Рубцов. Той обръща внимание на това, че името на бог Тиштриа, който при древните иранци олицетворява Сириус, произхожда от индоевропейски термин, означаващ „три звезди“.

На догоните е известно също, че Сатурн е заобиколен от „постоянен пръстен“, а Юпитер има четири големи спътника, открити от Галилей през 1610 г. с помощта на телескоп.

Още един обект от догонската митология може да се разгледа само с мощен телескоп. „Двойното око на света“ – така са наричали предците на съвременните догони Южния кръст. Догонските жреци, пазители на свещения „език на Сириус“, обясняват своята астрономическа осведоменост с това, че техните предци от незапомнени времена са били преселени на нашата планета от По толо, тоест от Сириус В.

Космически рисунки на догоните.
Космически рисунки на догоните.

Според догонския мит за преселението „в първата година от живота на хората на Земята звездата По избликна ярко, взриви се, а след това в продължение на 240 години бавно угасна“ може да се предположи, че причина за междузвездната миграция на населението на Сириус В е била заплахата от взрив на звездата, настъпил, когато догоните вече се преселили на нова планета.

Вавилонски, египетски, гръцки и римски източници свидетелстват, че Сириус, ярка бяло-синя звезда в съзвездие Голямо куче, в древността е изглеждала различно от днес. Например във Вавилон тя е носила името Шукуду – (течна мед), Птолемей в своя Алмагест поставя Сириус в списъка с червени звезди, римският философ Луций Сенека преди около две хиляди години отбелязва: „Червенината на Кучешката звезда (тоест Сириус) е по-дълбока, на Марс е по-мека, тя съвсем отсъства при Юпитер.“

Но още през Х век от н.е. персийският астроном Ал-Суфи описва Сириус бяло-син, какъвто го виждаме и днес. Съвременните учени признават възможността за промени, случили се със Сириус за нищожно малък по космически мащаби срок – 700-800 години.

Съветският астроном Д. Мартинов, разглеждайки възможните механизми на такива изменения, стига до извода, че Сириус В в някое от първите столетия от новата ера (но не по-рано от II в.) се е взривила като полусвръхнова. Според учения преди взрива Сириус В е била червен гигант, което е определяло цвета на цялата система. След взрива тя се е превърнала в бяло джудже – изключително плътна звезда с размерите на Земята.

Ако се добави, че взривът на Сириус е настъпил „на първата година от живота на хората на Земята, то преселението на догоните от По толо може да се определи между II и X век от н.е.

На една от астрономичните рисунки на догоните са изобразени Слънцето и Сириус, съединени с крива, която се завърта около всяко от светилата, като диаметърът на Сириус превишава диаметъра на Слънцето.

През 1975 г. астрономът Ерик Герие публикува книгата „Есе на тема догонска космогония: Ковчегът Номмо“, в който изказва мнението, че „тази крива представлява траектория на междузвезден прелет“.

Космически одисеи

Митовете на догоните за Далечния космос в голяма степен съответстват на съвременните научни възгледи. Например догоните знаят, че нашата галактика, видима от Земята като ръкав на Млечния път, е „спирален звезден свят“ и смятат, че такива „спирални звездни светове“ са „безкрайно много“ във Вселената, а самата тя, макар и „безкрайна, е измерима“.

Според догоните Вселената е населена с различни живи същества, като първи в нея са се появили растенията. Например семената на тиквата и киселеца, „преди да попаднат на Земята, са легнали на края на Млечния път и са  „прорасли във всички светове на Вселената“.

Догоните са убедени също, че „на другите земи има рогати, опашати, крилати, пълзящи хора…“.

Освен това догонските митове споменават не едно, а няколко „космически пътешествия“, първото от които е извършено от Ого, който по време на третия си звезден воаяж попада на Земята, където се превръща в „бледа лисица“ – Юругу.

Впрочем не само „бледата лисица“ се приземява на нашата планета, спускайки се от звездата По…

В древните митове и рисунки на догоните е описан космическият Ковчег Номмо, в който от Сиги толо се спускат предците на догоните заедно с всичко необходимо за живота на Земята. Жреците олубару изобразяват Ковчега Номмо във вид на пресечен конус, чиято горна плоскост е квадрат, а долната – кръг. По страните на конуса са разположени стълби, по които се спускат на Земята хора, животни, растения и др.

Спускайки се, ковчегът се върти, като това движение се поддържа със сопло. „Отворът на соплото е голяма пътека за дишане на предците – пише в мита – спускащи се от високо. Именно тяхното дихание е помагало въртенето, за да се движат и спускат“.

Ковчегът Номмо се приземил след осемгодишно „люлеене“ в небето, „повдигайки във въздушния вихър облак от прах“.

Интересно свидетелство на мита е, че по време на прелета хората виждали само блясъка на Сиги толо и пътниците в ковчега видели Слънцето чак когато пристигнали на Земята.

„Хората, които по време на спускането и в момента на удара при кацане видяха блясъка на Сиги толо, присъстваха сега и при първия изгрев на Слънцето, което се издигаше на изток и от този момент освети Вселената.“ Първи от ковчега излязъл Номмо, а след това и всички останали същества.

Догонските жреци твърдят, че мястото на кацане е било езерото Дебо в Западен Судан, което се пълни с вода при разливите на река Нигер. На един от островите в това езеро има каменно изображение на Ковчега Номмо, летящ сред звездите.

Източник