Линиите на Наска: какво предназначение ще им измислят още учените?

Public Domain
Public Domain

От дълги години учените се опитват да разгадаят тайната на загадъчните линии на платото Наска в Перу. Но и до днес не е известно кой ги е създал, как и кога. Италиански археолози тези дни обявиха, че са отгатнали предназначението на тайнствените спирални дупки в Наска.

Рисунките в платото са открити през 1939 г. от американския археолог Пол Косък, който прелетял над платото със самолет. Те не били забелязани по-рано поради прекалено големите си размери. Чак с появата на авиацията е станало възможно да се разгледат и заснемат геоглифите.

Общо на учените са известни 30 гигантски рисунки на животни и растения и около 700 абстрактни геометрични фигури. Открити са и около 13 000 ивици, много от които се виждат от Космоса.

Повечето от изследователите смятат, че рисунките са създадени от цивилизацията Наска, живяла там до II в. от н.е. Но изследване е установило, че всички геоглифи са създавани в различно време и по различни схеми. Учените не изключват рисунките да са имали различно предназначение.

Изследването на италианците

Буквално преди дни учени от Италия са изучили снимки на платото Наска и са изяснили че акведуктите и линиите на Наска в древността са образували единна система. Според археолозите линиите на Наска се явяват част от съществувала в древността сложна система от разклонени акведукти.

Акведуктите са канали или тръби за подаване на вода. На платото Наска те представляват подземни канали, в които може да се попадне по спирални дупки. Каналите са имали сложно вътрешно устройство и са били укрепени с каменни блокове. Подземният характер на акведуктите позволявал да се предотврати изпарението на влагата в условията на горещия перуански климат.

Учените обаче не могат да обяснят с точност как именно са били свързани каналите с рисунките. Освен това изследователите се затрудняват и в отговора на въпроса, как са били направени тези канали, тъй като няма възможности за тяхното датиране. Културата Наска не е оставила нищо, което да може да обяснява техния произход, тъй като не е имала писменост.

При това учените отбелязват, че системата от акведукти в древността е била по-развита, отколкото се е съхранила до наши дни. Културата, създала каналите, е била доста развита. Качеството на строителство е толкова добро, че някои канали могат да функционират и днес, смятат изследователите.

Други версии за предназначението на геоглифите

Някои учени са на мнение, че геоглифите на Наска са имали астрономическо предназначение. Привържениците на тази версия смятат, че всички линии на Наска са ориентирани за решаване на разнообразни астрономични и астрологични задачи.

Британският специалист по археоастрономия Джералд Хокинс е решил да изследва този въпрос и е стигнал до извода, че само 20% от геоглифите може да се отнесат към някои небесни ориентири. Всички ивици и линии на Наска вървят в различни посоки, затова астрономическото обяснение не може да бъде признато за определящо, смята ученият.

Мария Райхе, посветила почти половин век на изучаването на Наска, смята, че линиите „правят впечатление на шифрован текст, в който едни и същи думи понякога са обозначени с огромни букви, а друг път – с малки значета“.

Привържениците на извънземните версии са на мнение, че ивиците в пустинята Наска са предназначени за ориентиране и кацане на извънземни кораби. Но веднага възниква въпросът: защо им е на извънземните, способни да преодоляват междузвездни пространства, кални писти?

Сред хипотезите за произхода на линиите присъства и религиозна версия. Според нея рисунките са предназначени за обреди, пр които се викали душите на починалите и се общувало с боговете. Смята се, че с помощта на ритуалите местните жители измолвали от боговете вода, която е оскъдна в сушавото Перу.

В района на геоглифите има множество неизследвани артефакти. На платото има кръгли и квадратни вдлъбнатини, геометрично еднакво разположени скални образувания и други неизучени особености. Затова е сложно да се открие окончателна версия за предназначението на рисунките.

Напълно е възможно учените още дълго да си блъскат главите над техния произход. Ясно е едно – създала ги е високоразвита цивилизация, която е притежавала технологии, неизвестни на днешните учени.

Съвременните геодезични методи не позволяват да се проведе права линия с дължина до 8 км на пресечена местност така, че отклонението да не превишава 0,1%. А древните създатели на рисунките са можели да го направят.

Освен това правите линии на геоглифите игнорират релефа на местността – те се изкачват по хълмове и се спускат в дерета. Способни ли са на подобно нещо съвременните технологии? Разбира се, че не.