Историците знаят много за човешките жертвоприношения в Мезоамерика, но ново проучване показва, че преди 2000 години народът на Теотиуакан държал в плен диви животни, включително ягуари, пуми, рисове, лисици, орли и гърмящи змии. Изследователите смятат, че тези зверове най-вероятно са били хранени с човешки същества.
Екип археолози открили в Теотиуакан кости на над 194 диви животни, които са били принесени в жертва и поставени в различни пирамиди. Сред животинските кости и ритуалните предмети са открити и човешки останки.
Археолозите подчертават, че опитомяването на хищници има дълга история, стигаща чак до древен Египет, където някои животни са били мумифицирани и древен Рим, където големите хищници са използвани в гладиаторските битки. Изследователите имали за цел да разберат в кой период дивите зверове са се превърнали от просто храна в „ритуални символи и социални фигури в Новия свят“.
В научната статия, публикувана в PLOS One, пише:
„Присъствието на скелетни патологии, свързани с инфекциозни болести и наранявания, е неопровержимо доказателство, че животните са държани в плен. Това означава, че практиката на пленяване на животни за ритуални цели е започнала поне 1000 години преди испанските конкистадори да опишат зоопарка на Монтесума в Теночтитлан. Някои от дивите животни вероятно са хранени с кучета и хора.“
Химически анализ на зъбите на някои от хищниците показал завишени нива на С4, който се среща в големи концентрации в царевицата – запазена марка в мезоамериканската диета.
Теотиуакан е един от най-големите градове в Новия свят. Намира се на около 28 километра от Мексико Сити (Теночтитлан). В града има три пирамиди, които „свидетелстват за ролята на Теотиуакан като важен политически и религиозен център“, пишат авторите.
В ритуалните камери на пирамидите животните са групирани, така че да отговарят на астрономически важни цифри в мезоамериканския календар. Някои от принесените в жертва диви зверове са били в плен дълго време, докато други са хванати малко преди жертвоприношенията. Животните, използвани за направата на ритуалните предмети, са били хванати съвсем наскоро, обобщават авторите на изследването.
„Грижите и опитомяването на най-страшните хищници от региона понякога изисквали употребата на груба сила, което си личи по необичайно високия брой зарастнали фрактури, порезни рани, деформирани кости и заболявания.“
