На живо след смъртта: Разбират ли хората, че са отвъд?

отвъд
Creative Commons

Има ли живот след смъртта? Поне веднъж в живота практически всеки от нас си е задавал този въпрос. И макар учените все още да нямат доказателства, че съществува отвъден живот, вярата, че такъв има, е достатъчно голяма.

Поредното изследване в тази област е на учените от NYU Langone School of Medicine. Сам Парниа (Sam Parnia) и колегите му са изучили историите на почти 2000 пациенти, преживели клинична смърт след инфаркт. 330 от тях оцелели, като 140 души от тях отбелязали, че си спомнят какво се е случило, след като сърцето им спряло да бие.

Учените разговаряли с пациентите, оцелели след клинична смърт, както и с лекарите и сестрите, които са ги реанимирали. Някои пациенти практически дословно успели да възпроизведат разговорите, които са чули по време на клиничната смърт, или да опишат действията на медицинския персонал. Един от пациентите, чието сърце било спряло за три минути, подробно описал какво се е случило в реанимацията през това време, отделно отбелязал звуците, издавани от апаратите, намиращи се в помещението.

Всеки пети пациент разказал, че „отвъд“ е изпитвал умиротворение, а около 30% заявили, че всичко наоколо е протичало като на забавен каданс. Пациентите също споменали ярка светлина и примигване, излизане от собственото си тяло, а също, че са наблюдавали реанимацията отгоре. Учените са на мнение, че подобни усещания изпитват много повече хора, преживели клинична смърт, но поради действието на седативните препарати са забравили за това.

Получените от авторите данни косвено сочат, че мозъкът продължава да работи, а съзнанието се съхранява дори след като сърцето престане да бие. Ако това наистина е така, то умиращият пациент може да чуе констатацията за собствената си смърт.

Изследователите поясняват, че активността на главния мозък след спирането на сърцето зависи от количеството кислород. Учените се готвят да продължат изследванията в областта на посмъртния опит и граничните състояния, за да разберат колко кислород е необходим, за да заработи отново мозъкът след клинична смърт, а също и по какъв начин посмъртният опит влияе върху активността на мозъка.

Това ще помогне в разбирането какво се случва със съзнанието и тялото след смъртта, може ли да се усъвършенстват реанимационните процеси и какво всъщност се намира от другата страна на живота.

Източник