Най-древната мелодия в света: Хуритски химн №6

хуритски
Хуритска таличка №6

Мнозина се заблуждават, като смятат за най-древния нотен запис „епитафията на Сейкилос“ от Древна Гърция. Песента, записана с думи и ноти на надгробен камък недалеч от Ефес, датира едва от 200-100 г. пр.н.е., тоест може да се нарече сравнително млада.

Най-старите „ноти“ са хуритски песни, които са на почти 3500 години!

Хуритите са народност, живяла няколко хиляди години преди новата ера на територията на Месопотамия. Те са образували редица малки месопотамски държави, търгували са там, воювали са. Древна Гърция по това време не е съществувала като такава.

През 50-те години на ХХ век са провеждани активни разкопки на кралския дворец на хуритската държава Угарит близо до храма Рас Шамра (днес – на територията на Сирия).

Рас Шамара

В процеса на открити 36 клинописни таблички със записки, различни от обикновените текстове (макар че само една се е съхранила цяла, без увреждания). Табличките за първи път са публикувани от френския археолог Емануел Ларош – вече с пояснения. Клинописът по това време вече е бил разшифрован, заова Ларош веднага разбрал, че на табличките е изписана музика, текстове на химни с пояснения, как трябва да се изпълняват. Освен това на някои фрагменти са се съхранили имената на авторите, тоест най-древните ни известни композитори. Табличките датират от 1400 г. пр.н.е.

Най-добре се е съхранила табличка №6, на която е записан химнът на Никал (Нингал), богинята на градинарството. На табличката са текстът на химна и инструкцията за акомпанимента, който трябва да бъде изсвирен на деветструнен самум (разновидност на лирата). На друга табличка има дори ръководство по настройването на самума.

Така или иначе днес табличките се съхраняват в музея на Дамаск (искрено се надяваме те да бъдат съхранени).

 

Хит от миналото

За разлика от разшифрованата и изсвирена епитафия на Сейкилос, хуритските песни са източник на отчаяни спорове между археолози и музиканти. Като основа за базата за разшифровка служи, естествено, изцяло запазеният химн на Никал. Впрочем всичките 36 химна, съдейки по фрагментите, са записани по един начин.

Текстът на всяка песен е разположен по дълга спирала и е написан на хуритски език. Под текста – вече на акадски език – са изписани инструкциите по изпълнението: названията на интервалите и номера, обозначаващи нотите. Именно този запис предизвиква спорове, тъй като няма точна интерпретация на всички обозначени ноти и интервали.

Акадската диатонична система общо взето е известна. Съществуват цели три таблички от различни източници, където една е вписана по-конкретно и не е толкова трудно да бъде съотнесена към съвременната за знаещите хора. Интервалите в тази система са били четири – терца, кварта, квинта и секста, но проблемът е в друго. Във всеки от случаите системата се базира на конкретен инструмент. Тоест записът на музиката за седемструнен (приет във Вавилон) и деветструнен (по-рядък) инструмент изглежда различно и интервалите се обозначават по различен начин.

Акадска диатонична системаНяма да се впускаме в подробностите на шумерско-акадската струнно-нотна система. Голяма част от тази теория се базира на интервалите именно между седем струни и в резултат се получават не четири интервала, а едва ли не всичките двадесет и четири, при това обременени от зависимостта от вида инструмент.

Накратко, ако някой иска, може да опита самостоятелно. Ето как изглеждат разшифровани първите два реда от химна на Никал:

qáb-li-te 3 ir-bu-te 1 qáb-li-te 3 ša-aḫ-ri 1 i-šar-te 10 uš-ta-ma-a-ri

ti-ti-mi-šar-te 2 zi-ir-te 1 ša-[a]ḫ-ri 2 ša-aš-ša-te 2 ir-bu-te 2

При разшифровката на табличката възникнал още един проблем. Някои думи се срещали и в хуритския, и в акадския език, и се изписвали еднакво – само значението им било различно.

Трябва да отбележим, че с разбирането на текста също има проблеми. По-конкретно хуритският език не е разшифрован изцяло, плюс текстовете на химните са написани на угаритски диалект, който се отличава от разшифрованите диалекта на други хуритски държави.

Впрочем така или иначе в текста за Никал се възхвалява тя – богинята на градините, жената на бога на Луната. Текстът е написан в четири реда, като очевидно последните седем знака на всеки от първите три реда трябва да се повтарят в началото на следващите редове по два пъти. Впрочем това е теория на Ларош, който е срещал подобна система във вавилонски текстове. Има археолози, които се придържат към други теории за методиката на повторение на рефрена.

Хуритски песниИзвестен опит да приложи хуритски песни (по-точно химна на Никал) в съвременна музикална форма е направил немският учен Ханс-Йохан Тил през 1977 година. Вторият е на Тео Криспийн след четвърт век, през 2000 година. Общо съществуват шест интерпретации (Тил и Криспийн са двете последни, просто те единствени се решили да публикуват изцяло разшифрованата версия; първата интерпретация е направил частично самият Ларош, след това още редица учени).

Чуйте реконструкция на мелодията, изпълнена от известния специалист по антична музика Макъл Леви. Тук Леви свири именно за видеозаписа, той съществува и в студиен вариант на неговия диск Ancient Landscapes.

А това е оркестрова вариация на тема тази мелодия, написана от сирийския композитор Малек Яндали.

Ето и още една реконструкция: