Откриха изгубения град, в който се е провела битка между Спарта и Атина

изгубения град
Google Earth/ Wikimedia Commons

Изследователи са успели да локализират изгубения островен град Кейн, известен от древни времена заради състоялата се там морска битка между Атина и Спарта. Атиняните надделели, но малко след това екзекутирали 6 от 8-те си командири, защото се провалили в спасяването на ранените и погребването на мъртвите.

Някои историци смятат, че тези екзекуции са допринесли за загубата на Атина в Пелопонеската война, но е прието да се смята, че спартанците са щели да спечелят войната при всички положения.

Битка между Атина и Спарта в Пелопонеската война. History by Kyle
Битка между Атина и Спарта в Пелопонеската война. History by Kyle

Древният град Кейн е бил един от Аргинуските острови в Егейско море, на западния бряг на днешна Турция. Точното местоположение на града било изгубено в Античността, защото пръст и наноси изместили водата и свързали острова с континенталната част.

Геоархеолози, работещи с експерти от Турция и Германия открили Кейн – града, в който се провела битка между Атина и Спарта през 406 г. пр.н.е. Битката е спечелена от Атина, но гражданите осъдили и екзекутирали шестима от генералите.

„Скоро атинянските хора съжалили за решението си, но вече било прекалено късно“, пише History of War. „Екзекуцията на шестимата генерали имала две последствия – премахнала някои от най-способните и опитни командири и обезкуражила оцелелите да заемат високи постове в следващите години. Липсата на опит в командването вероятно е допринесла за загубата на атиняните в битката при Егоспотами, която се явява и реалният край на войната.

Авторката на книгата Битката при Аргинус (The Battle of Arginusae) – историчката Дебра Хамел (Debra Hamel) – обаче смята, че атиняните така и така са щели да загубят.

„Към този момент Спарта е била финансирана от Персия, така че имали неограничена възможност да сменят корабите и да наемат нови гребци. Атиняните нямали такива ресурси. Съюзниците им се отказали от тях. Атина вече нямала парите, които притежавала по-рано.“

Битката при Аргинус се е водила само по море. Най-страшният кораб по това време бил 36-метрова трирема, задвижвана от 170 гребци, подредени в по три реда от двете страни на кораба. На носа на кораба имало двуметров бронзов таран, предназначен за потапяне на вражеските кораби.

Гръцка трирема. Бронзовият таран е отдясно.
Гръцка трирема. Бронзовият таран е отдясно. Wikimedia Commons

Атина изпратила 150 кораба, а Спарта – 120. Смята се, че атинянската линия била дълга 3.2 километра, но е възможно и да е била по-дълга, защото е била прекъсната от от един от Аргинуските острови. Спартанската линия се е простирала на 2.4 километра.

По-късно, между 191 и 190 г. пр. н.е. римските войски използвали пристанището на Кейн във войната срещу Андриох III от Селевкидската империя. Войната продължила до 188 г. пр. н.е., когато Антиох капитулирал пред римляните с условието да предаде Мала Азия. Също трябвало да плати 15 000 таланта репарации. Римляните не поставили гарнизон в Мала Азия, но използвали областта за буферна зона на източната граница.

Геоархеолозите  изследвали проби от подземните слоеве и разбрали, че един от полуостровите всъщност е бил остров в древни времена. Разстоянието между острова и континента е било покрито с наноси с течение на времето.

Ancient Origins