Откриха печат на слуга на библейския цар Йосия

© Eliyahu Yanai, City of David
© Eliyahu Yanai, City of David

Два печата на възраст около 2600 години са открили археолози по време на разкопки в така наречения Град на Давид в Йерусалим. Печатите са намерени в руините на сграда, унищожена при пожар по време на разрушаването на Йерусалим от войските на вавилонския цар Навуходоносор II.

През 586 г. пр.н.е. Юдейското царство окончателно пада под ударите на вавилонците. Цар Навуходоносор II завладява Йерусалим, разрушавайки Соломоновия храм.

Археолозите, работещи в Йерусалим, често намират следи от разрухата на града. Наскоро учените от Управлението на древностите и Университета на Тел Авив, които провеждат разкопки в участъка Givati Parking Lot западно от вратите на древния град, са открили останки от голяма обществена сграда от VI в. пр.н.е. Отломки от обгорели дървени греди и следи от огън по керамични отломки свидетелстват, че сградата е била разрушена от пожар, вероятно същият, който е съпровождал превземането на града от Навуходоносор.

Сред руините са открити и двата печата. Единият от тях представлява була, тоест отпечатък от каменна резба върху глина. Документът, към който е била прикрепена булата, вероятно е унищожен при пожара.

Втората находка е печат, резбован върху ахат. Размерът на всяка от находките е около един сантиметър.

Анат Мендел-Геберович (Anat Mendel-Geberovich) от Еврейския университет в Йерусалим датира двете находки към средата на VII – началото на VI в. пр.н.е. според формата на буквите в надписите. Археолозите отбелязват особено ценността на факта, че печатите са открити непосредствено при разкопки, тъй като значителна част от древните юдейски печати идват от пазара на антики и техния археологически контекст остава неизвестен.

Надписът на глинения печат се превежда по следния начин: „[принадлежи] на Натан-Мелех, слуга на царя“ (LeNathan-Melech Eved HaMelech)». Името Натан-Мелех се споменава в Четвърта книга на Царете, където се говори за борбата на цар Йосия с разпространяващите се езически култури сред юдеите:

„И премахна конете, които иудейските царе туряха в чест на слънцето пред входа в дома Господен, близо до стаите на скопеца Натан-Мелех, във Фарурим, а колесниците на слънцето изгори с огън.“ (23:11)

Изразът „слуга на царя“ е срещано от учените и върху други печати и техни отломки в качеството на високопоставен чиновник в Юдейското царство. Мендел-Геберович отбелязва, че тъй като слугата на царя е споменат върху печата само по име, може да се предположи, че той е бил известен на всички и не е имало необходимост да се добавя и неговото родословие.

„Макар че е невъзможно с пълна сигурност да се твърди, че Натан-Мелех, споменат в Библията, действително е бил притежател на печата, невъзможно е и да се игнорират някои детайли, които ги свързват“, отбелязва Мендел-Геберович.

© Eliyahu Yanai, City of David
© Eliyahu Yanai, City of David

Надписът върху втория печат от ахат гласи: „[принадлежи] на Икар, син на Матаняху“ (LeIkar Ben Matanyahu). Името Матаняху е известно от Библията и от други археологически находки, но името Икар се среща за първи път. Макар буквално то да означава „земеделец“, Мендел-Геберович е на мнение, че тук то е отбелязано като лично име, а не посочва вид занимание.

Източник