Откриха причината за жълтата мъгла, убила 12 000 души в Лондон през 1952

смог
© N T Stobbs /Flickr

Международен екип химици е изяснил причините на най-смъртоносното замърсяване на въздуха в историята на Британия – Великия смог от 1952 година. Оказва се, че бедствието е възникнало поради химичното взаимодействие между серния диоксид и азота.

Изводите на учените са представени в статия, публикувана в изданието PNAS.

Мъглата и Великобритания са неразделни. Самото название „Мъгливият Албион“ говори колко важно е за образа на островната държава това природно явление.

Но през декември 1952 година Лондон бил обвит не в обичайната стара добра английска мъгла, а нещо съвсем различно. Нещо, което влиза в историята като Великата лондонска мъгла от 1952-ра.

Зимата през тази година започнала много рано за Британия. Още през ноември се настанили силни студове, съпровождани от снеговалежи, а към декември зимата окончателно се установила на територията на кралството.

Въздухът на Лондон се замърсил от дима на фабрики и заводи – промишлеността на страната активно се възстановявала след военната разруха.

Своя принос внасяли и многобройните автомобили и обществения транспорт – тъкмо в този период в Лондон трамваите заменяли автобусите с дизелови двигатели.

Силните студове накарали всички електроцентрали да работят на пълни обороти, а тяхното основно гориво по това време били въглищата. Но освен това в Лондон имало стотици хиляди, ако не и милион камини, също работещи с въглища. През декемврийските дни на 1952 година жителите на Лондон, за да се стоплят, не жалели въглищата, без да подозират какво ги очаква.

Англия добивала въглища на своя територия, но в условията на следвоенна криза те отивали за експорт, а за „домашно ползване“ оставали по-евтините въглища с примес на сяра, чието използване водело до образуването на особено остър и вреден дим.

Екологичните движения в този момент се намирали в зародишно състояние, затова никой не вярвал сериозно във възможността за мащабно бедствие. Но бедата много често идва неочаквано.

„Граховата супа“

На 4 декември 1952 година Лондон попаднал в зоната на действие на антициклона, което довело до така наречената температурна инверсия – застоялият студен въздух се озовал под „капака“ на топъл въздух. В резултат върху британската столица се спуснала студена мъгла, която не можела да се разсее. А в тази мъгла се натрупвали отработените и заводските газове, както и частиците сажди от стотици хиляди камини.

Лондончани, естествено, не се плашели от мъглите, но такова странно явление не били виждали. Поради натрупването на вредни вещества мъглата имала жълто-черен цвят, поради което получила названието „граховата супа“.

Поради абсолютното безветрие мъглата или по-точно казано – смогът – увиснала над британската столица от 5 до 9 декември 1952 година. С всеки ден, поради това, че концентрацията на вредни примеси във въздуха се увеличавала, ситуацията бързо се влошавала.

Видимостта спаднала дотолкова, че се наложило да се спре движението на обществения транспорт, с изключение на метрото. Най-отчаяните шофьори на автобуси се опитвали да си спомнят зората на автомобилизма, като изпращали пред автобусите човек с фенер, но това не спасило ситуацията.

Хората не виждали дори своите крака, а съобщенията за задушили се животни идвали от покрайнините на града все по-често. Спряла работа дори Бърза помощ – просто нямало възможност да се приберат болните. Преустановени били и представленията в театъра и прожекциите в киното – зрителите не виждали нито сцената, нито екрана.

Трябва да се отдаде и дължимото на лондончаните, които понесли сполетялото ги изпитание с чисто английско спокойствие, дори независимо от това, че в града през тези дни хората от ритуалните служби буквално изнемогвали от работа, а на лондонските гробища се извили истински опашки от траурни процесии.

Сбогуване с въглищата

Когато димът се разнесъл в пряк и преносен смисъл, изникнал въпросът: какво всъщност е било това?

Разследването на Великия лондонски смог стигнало до парламента, където били огласени ужасяващи цифри. По данни на здравното министерство жертви на смога са станали 4000 души. Главната причина за тяхната смърт – проблеми с дихателните пътища. Дори зрели и здрави хора се оплаквали от недостиг на въздух, а за възрастните, хронично болните и бебетата Великият смог станал съдбоносен.

Последвали изследвания установили, че различни болести на дихателните пътища, свързани с последствията от смога през 1952 година, са били открити при 100 000 души. В първите месеци след „граховата супа“ броят на жертвите достигнал 12 000 души.

Великият лондонски смог станал нагледна демонстрация на опасността от замърсяването на околната среда. Във Великобритания били взети законодателни мерки с цел недопускане повтаряне на екологична катастрофа с такива мащаби.

През 1956 година в страната бил приет законът „За чист въздух“, който въвел пряка забрана на черния дим от комините. Въглищата попаднали извън закона, а британските електроцентрали спешно започнали да преминават на други видове гориво. Гражданите получили субсидии за преоборудване на домашните въглищни печки.

Добрата стара Англия, немислима без камини като тази, края която вечер си приказвали Шерлок Холмс и доктор Уотсън, била принудена да се промени, за да оцелее.

Сега изследователите са стигнали до извода, че смогът е възникнал заради сулфатните частици, съдържащи се в капките на мъглата. Тези частици на свой ред са се образували поради взаимодействието между серния диксид и азотния диоксид, образувани във въздуха във вид на автомобилни емисии и дим от комините на електроцентралите.

Сулфатът допринася образуването на други частици, включително и нитрати, което е довело до още по-голямо замърсяване на въздуха.

Когато водните капки са започнали да се изпаряват, те са се концентрирали и отложили на повърхността на земята и в дробовете на хората. Подобни процеси се наблюдават в такива големи градове като Пекин и Сиан. Неблагоприятните природни условия и съчетанието на определени химични вещества във въздуха може да доведат до появата на смъртоносен смог на всяко място по цялото земно кълбо.

За Великия смог в Лондон е допринесъл антициклон, който е установил безветрено време в областта. Небето придобило цвета на грахова супа, а във въздуха се усещала неприятна миризма. Хората с хронични респираторни заболявания са започнали да страдат от бронхити и пневмонии.