Палеонтолози: Хората заселили Австралия преди Европа

Австралия
© Giles Hamm

Палеонтолози са открили първото свидетелство, че предците на австралийските аборигени са напуснали Африка първи и са се разселили по Австралия още преди 50 000 години – много по-рано, отколкото са проникнали в Европа или Азия, става ясно от статия, публикувана в изданието Nature.

Днес съществуват две основни хипотези за колонизирането на всички континенти на Земята от нашите предци. За основен се смята така нареченият близкоизточен вариант, или „ливански коридор“ на езика на палеонтологията. Привържениците на тази хипотеза смятат, че човечеството първоначално е проникнало в Близкия изток през територията на Ливан и чак след това е заселило Европа, Азия и Америка.

Алтернативната хипотеза предполага множество „вълни“ на миграция – съществуват генетични свидетелства, че първите съвременни хора първоначално са се появили в Южна Азия, Австралия и Микронезия. В съответствие с тази хипотеза първите хора са се появили по бреговете на Австралия и Молукските острови преди около 45–50 хиляди години.

Джилс Хам (Giles Hamm) от университета Ла Троуб в Мелбърн (Австралия) и неговите колеги са установили, че всъщност Австралия може да е била заселена от кроманьонци с 10 000 години по-рано, след като открили най-древните до днес оръдия на труда и следи от живот на кроманьонци извън пределите на Африка.

Хам и колегите му са извършили това откритие при разкопки южно от езерото Еър в централната част на Австралия, в регион с неблагозвучното име Аднияматанха, където авторите на статията открили стоянка на древни хора, живели тук вероятно в най-първите етапи от заселването на „южната земя“ с пришълци от Африка.

Тук учените са открили множество следи от пребиваване на хора – овъглени черупки от яйца на ему и големи „птици на ужаса“, които вероятно са изядени от обитателите на пещерата, и оръдия на труда. Освен това в пещерата са открити и следи от гипс и охра, които вероятно са били използвани от обитателите в качеството на оцветители, както и тънки кости на кенгуру, заострени от древните хора и превърнати в игли от тях.

Тъй като във въпросната пещера така и не били открити останки от хора, учените прибегнали до хитрост за оценка на възрастта на оръдията на труда, измервайки я по това, колко дълго са престояли черупките под земята, след като са попаднали в огнището на жителите на пещерата. Оказало се, че хората са проникнали в пещерата Варатуи неочаквано отдавна, поне преди 46 000 години, а най-вероятно – преди около 49 000 години.

Съответно самият факт за наличието на хора в сушавия център на Австралия, чийто климат е бил суров дори преди 50 000 години, означава, че първите Homo sapiens са проникнали на Южния континент доста по-рано – преди около 60 000 години, и са се разпространили по него доста по-бързо, отколкото смятат учените днес.

Това не е първото свидетелство, че древните хора може да са напуснали Африка доста по-рано от смятаното и са се разселили по Земята по различни пътища. Още през 2011 година палеонтолозите разшифроваха генома на австралийски аборигени и изясниха, че техните предци са проникнали на нейна територия преди повече от 40–60 хиляди години – с няколко десетки хиляди години преди хората да се появят в други региони на Земята.

В същото време британски палеонтолози са открили на територията на Оман, на стотици километри южно от „ливанския коридор“, останки от кроманьонци и техни стоянки, съществували на Арабския полуостров преди около 100 000 години. Всичко това кара антрополозите все по-често да погледнат по нов начин на отдавна известни и добре познати паметници на културата и останки от древни хора.

Което е интересно, откриването на пещерата в Австралия е още един аргумент в полза на това, че пристигането на човека на Южния континент е предизвикало масово измиране на местната мегафауна.

Освен черупки от яйца на „птици на ужаса“ учените са открили във Варатуи кости на гигантски тритонни двуторбести животни и още около двадесет други вида мегафауна, което очевидно системно са били улавяни и изяждани от предците на аборигените.

Точно преди около 45–50 хиляди години изчезва голяма част от тази мегафауна, което свидетелства за наличието на връзка между хората и тяхното изчезване.

РИА Новости