Пътешествия във времето: можем ли да променим вчера

Любимата тема на писателите фантасти за пътешествията във времето днес изглежда по-привична, отколкото преди няколко десетилетия. Изучаването на свойствата на пространство-времето все по-често навеждат учените на мисълта за скокове във времето.

Въз основа на теорията на относителността материята притежава свойството да „огъва“ пространството и колкото по-висока е плътността на материята, толкова по-силна е деформацията. Привичната ни гравитация е такова изкривяване. В такъв случай, ако пространството е криво, защо да не приема произволна форма, да речем, подобно на тунел?

С помощта на такива тунели областите, които са разделени от стотици хиляди светлинни години, могат да се съединяват помежду си. По такъв начин могат да са свързани както абсолютно различни вселени, така и една вселена, в който тунелът „прониква“ в самия себе си, но в друго време и друга област.

Австрийският математик Курт Гьодел при решаването на уравненията на Айнщайн е издигнал интересна концепция за еднородността на стационарната Вселена, която се върти като едно цяло. По затворени траектории – примки, съдържащи се в нея – може да се пътешества. При такъв модел се съхранява възможността за връщане както в изходната точка, така и в изходното време.

Минималният срок за съществуване на самата примка значително превишава жизнения цикъл на Вселената. Материалът, от който може да се образуват времевите портали, или както ги наричат още – червееви дупки, – трябва да притежава уникални свойства, но при това материята трябва да съхранява квантови свойства.

Съвместни изследвания на руски и испански специалисти (Аркадий Попов, Дейвид Хохоберг, Сергей Красников) са позволили да се установи наличието на „виртуални“ частици във вакуума. Тоест в абсолютната празнина постоянно се раждат и изчезват двойки частици, които съвременната апаратура не може да открие поради много краткия живот на тяхното съществуване.

Но „избягалите“ частици успяват да „наследят“ реални енергийни импулси, притежаващи необичайни свойства. Без да навлизаме надълбоко във физиката, ще отбележим, че червеевите дупки-тръби с гладки гърла могат да съединяват различни светове. Цяла серия решения на уравненията на Айнщайн описва съществуването на две почти еднакви пространства, които се съединяват с тънък сингулярен „пръстен“. Обектът, преминал през такъв пръстен, се озовава в съвсем друг свят, макар и много подобен на неговия. За връщане назад от всяка страна е необходимо отново да се премине през пръстена.

Съвременната физика предсказва съществуването на интересни обекти, напомнящи сингулярни пръстени. Тези обекти са получили названието космически струни. Според теорията струните са се образували в младата Вселена от изстиващата свръхплътна материя, претърпяла смяна на състоянието. При миниатюрна дебелина (части от микрона) такава струна има огромна тежест – милиарди тонове на сантиметър.

Учените Ричард Гот и Жерар Клеман са установили, че няколко струни, движещи се с големи скорости една спрямо друга, могат да съставят комплекси с времеви примки. Тоест при определена посока на движението в гравитационното поле на струните може да се върнеш в изходната точка, преди да отлетиш от нея.

Космически обект от подобен род вече е открит от астрономите – това са две близнаци галактики с обозначението CSL-1. Реално това е една галактика, която се е раздвоила в резултат на гравитационно линзиране, и самата гравитационна леща в дадения случай не е със сферична, а с цилиндрична форма.

Пътешественици във времето

Легендите за времевите портали и пътешествениците във времето са съществували във всички времена, а с развитието на математиката и физиката са започнали и опитите с времето. Например широк отзвук е получил Експериментът Филаделфия от 1943 година, чието авторство е приписвано на Айнщайн.

За провеждането на опита ученият създал уред, който позволявал да се взаимодейства върху електромагнитното поле. С помощта на този агрегат корабът „Елдридж“ изчезнал пред очите на свидетелите, а след това се появил, но на няколко километра от мястото. По-късно се появила информация, че членовете на екипажа след опита са полудели, а самият Айнщайн унищожил своя уред. Споровете за реалността на този случай не стихват и до днес.

Сред жителите на Царицино (по-късно Сталинград) в началото на ХХ век били живи легендите за Евграф Голдобин, търговец, който прокопал под имението си тунел, изпълняващ функцията на времеви портал в миналото. Голдобин показвал на познатите си старинни предмети, но не казвал откъде ги е взел. В гражданската война цялото семейство на Голдобин изчезнало неизвестно къде. Говорело се, че търговецът се е възползвал от времевия портал.

Малцина знаят, че по време на сталинската диктатура в СССР бил създаден Институт за изследване на паралелния свят. Архивите пазят описания на експерименти, проведени от академиците Игор Курчатов и Абрам Йофе. След провеждането на опитите тези, които участвали в тях (18 души) били разстреляни. По-късно, при Хрушчов, институтът бил възроден, но през 1989 г. филиалът, намиращ се на островите Анжу, бил унищожен от силен взрив. Експерименталният модул и трима души загинали. Според една от версията модулът претърпял катастрофа в резултат на сблъсък с голям космически обект в един от паралелните светове.

 

Може ли да се промени вчера?

До интересен извод са стигнали специалисти след провеждане на редица опити – оказва се, днешните ни постъпки и действия могат съществено да влияят на събитията… в миналото.

Началото на тази теория е дадено от експеримент на физика Джон Уилър, проведен през 1983 година. Експериментът бил видоизменено подобие на опита на Тейлър. Самият експеримент на Тейлър бил проведен с фотон, пропуснат през бариера през отвори. В този случай, когато имало един отвор, частицата и в края на пътя оставала самата себе си – тоест фотон. Но при два отвора частицата преминавала и през двата във вид на енергийни вълни. Била изказана мисълта, че частицата по някакъв начин „улавя мислите“ на участниците в експеримента и затова знае колко отвора има, а след това се държи по съответния начин.

В експеримента на Уилър наблюдението на фотона започвало след преминаването му през бариерата, но ако наблюдателят очаквал, че частицата ще се държи като вълна, тя ставала такава, а ако участникът очаквал появата на фотон – отново получавал очакваното.

Но и в единия, и в другия случай изборът на частицата „да бъде, или да не бъде“ ставал ясен чек след като експериментът (събитието) вече е започнало да се случва. Тоест именно наблюдателят можел да влияе на хода на вече започналото събитие. Опитът на Уилър е получил названието „експеримент със задържане на избора“.

Не по-малко интересен бил опитът на проф. Леонард Лейбовици, който се усъмнил в опитите да се обясни по научен път ползата от нетрадиционните методи за лечение и молитва. Лейбовици направил експеримента с 3393 пациенти със зараза на кръвта – сепсис. На едната група се четели молитви, а на втората – не. Подборът на състава на групите бил проведен по двоен сляп метод, така че нито професорът, нито персоналът на болниците знаели на кого са четени молитви-

Резултатът показал, че в групата на пациентите, за които се молел, смъртността е незначителна (2%), общото състояние на тези хора било стабилно, а покачването на температурата до високи стойности било по-краткотрайно в сравнение с участниците във втората група.

Но най-интересното е това, че експериментът бил проведен през 2000 г., а имената и фамилиите на пациентите, на които били четени молитви, били от миналото – в периода от 1990 до 1996 година.

Самият Лейбовици бил озадачен от получените данни и написал, че „статистиката е полудяла“. Резултатите били публикувани в Британски медицински журнал през 2001 година и предизвикали бурна реакция сред привържениците и противниците на хипотезата, че има възможност да се влияе на миналите събития.

Възможно е различен поглед върху разбирането за времето и пространството да позволи на хората един ден да изобретят желаната машина на времето и не само да преминат през времеви портали, но и да коригират някои събития. До какъв резултат ще доведе това – е трудно да се каже.