Пирамидите на Гиза – мощното оръжие на древните

Рixabay.com
Рixabay.com

Изследванията на загадъчните египетски пирамиди така и не позволили да се направи еднозначен извод за истинското им предназначение. Като основни предполагаеми функции на пирамидите се сочат: обсерватория; кодирана библиотека на фундаментални физични и геометрични знания; капсула на времето, предназначена да съхрани и кодира знанията за следващите поколения; генератор на хармонични колебания.

В три поредни статии ще направим обзор на теориите на някои изследователи например на физика Джоузеф Фарел за това, че египетските пирамиди са били част от грандиозен военен експеримент по създаването на лъчево оръжие с невъобразима разрушителна сила.

Това оръжие не само било приложено в древността, но и довело до катастрофални последствия за Слънчевата система…

И макар че самият Фарел нарича своята версия „необичайна хипотеза, непроработена до ниво на утвърдена теория и непотвърдена експериментално, тя все пак има право на живот и навежда на много размисли…

И така, да започнем от самото начало.

За да обяснят съществуването на комети, някои астрономи предположили, че в Космоса има така наречен масивен сферичен облак на Оорт, огромен резервоар на космически боклук, разположен доста по-далече от орбитата на Плутон. Размерът на този облак е спорен сред различните астрономи. Някои смятат, че той започва на разстояние 2000-5000 астрономически единици и обхваща област от 50 а.е., което е почти равно на светлинна година.

Други са на мнение, че той може да се простира на разстояние до 100 000 а.е., което ще означава и край на Слънчевата система.

Облак на ОортНо през 1978 година астрономът Том ван Фландерн пише статия за научното издание Icarus, в която се твърди, че облакът на Оорт – чисто теоретичен модел, непотвърден от наблюденията – не съществува. Вместо облака на Оорт Фландерн предлага друго обяснение – кометите са се образували в резултат на взрив на планета, която се намирала на мястото на Астероидния пояс между Марс и Юпитер.

Независимо от вълната критика от страна на привържениците на облака на Оорт, Том ван Фландерн ясно отстоявал своята гледна точка, събирайки доказателства, публикувани през 1993 година в книгата „Тъмната материя, изчезналите планети и новите комети“.

Ван Фландерн за първи път обърнал внимание, че кометите достигат скорости, необходими за излизане извън пределите на Слънчевата система, и посочил, че единственото обяснение на това обстоятелство е взрив.

И което е още по-важно – с помощта на компютър той „проследил орбитите на много комети обратно във времето. Резултатът от този математически модел станала статистическа тенденция, сочеща на общата им точка на произход между Марс и Юпитер, приблизително преди около три милиона години.

Това съвпадало с твърденията на някои астрономи, които изчислили, че на мястото на Астероидния пояс трябва да е съществувала планета. Също така било заявено, че ударната вълна от възможния взрив на тази планета трябва да е оставила явни следи върху повърхността на планетите и луните в Слънчевата система. Тези следи впоследствие били открити и признати за доста убедителни.

Снимките на всяка планета или луна, при които отсъства атмосфера, свидетелстват, че тяхната повърхност е покрита с черно, съдържащо въглерод вещество.

Ван Фландерн нарекъл това явление „черната аксиома“ – въз основа на снимки, много подобни на повърхността на Плутон, Нептуновите спътници Тритон и Нереида и Сатурновия спътник Япет. Особено убедително изглеждат следите от ударната вълна на Япет, тъй като този спътник на Сатурн е черен само от едната страна.

Сатурновият спътник Япет. На повърхността на луната се наблюдава област със силно различна яркост, което създава лъжливо впечатление за сянка вдясно. Структурата и пълният състав на тъмните области са неизвестни, инфрачервеният спектър само показва, че там в значителни количества се съдържа въглерод.
Сатурновият спътник Япет. На повърхността на луната се наблюдава област със силно различна яркост, което създава лъжливо впечатление за сянка вдясно. Структурата и пълният състав на тъмните области са неизвестни, инфрачервеният спектър само показва, че там в значителни количества се съдържа въглерод.

Тези едностранни увреждания много напомнят на марсианските геоложки аномалии – на Марс съществуват две области, което не си приличат и са ясно очертани с различен релеф – изпъстреното с кратери плато на север и сравнително равните и лишени от кратери северни низини.

Всичко това говори, че в даден период от своята история Марс е преживял катаклизъм от почти невероятен мащаб. Според Фарел най-убедителното или по-скоро необичайно потвърждение на хипотезата за умишлено взривена планета е нашата Луна. Нейните аномални характеристики, които нямат аналог сред небесните тела, може да се разделят на три категории: възраст, произход и високо ниво на радиоактивност.

След като астронавтите от кораба „Аполо“ са донесли на Земята лунен грунт, тези образци са анализирани и се оказало, че получените резултати противоречат на общоприетите представи за небесната и планетарната механика… Възрастта на един от образците била приблизително 5,3 милиарда години!

Ако това наистина е така, то според някои изследователи Луната трява да е покрита със слой прах с дебелина няколко фута. Но когато Нийл Армстронг извършил своята „гигантска крачка“, кракът му е потънал „едва в слой прах с дебелина няколко дюйма – такова количество се натрупва за хиляди, а не за милиони години“ (Фарел, „Бойната машина на Гиза“, б.р.).

Ако породата с възраст 5,3 млрд. години има лунен произход, то Луната се оказва по-стара от Земята.

В една от своите лекции (Hoagland’s Mars: the Mars-Moon Connection) Ричард Хоугланд показва необичайна структура близо до кратера Укерт – двойни кратери, ориентирани в една посока. Хоугланд отбелязва, че кратерите по логика би трябвало да са разположени хаотично, а не в правилен геометричен ред – особено ако се разглежда тяхното образуване от гледна точка на теорията за бомбардировка от метеорити.

Когато увеличил снимката, за да получи по-ясна представа, Хоугланд открил необичайни структури с геометрична правилна форма, подобни на руини. Тук той задава един прост въпрос: „Какво е станало причина за образуването на двойните кратери?“

Хоугланд не дава директен отговор, но демонстрира слайдове с руините на Дрезден, разрушен от авиацията на съюзниците. Може би въпросните снимки и получените с тяхна помощ данни за високи – някои от тях достигат няколко километра – структури на Луната дават ключ за разбирането, защо така внезапно и странно са били прекратени полетите на човека на Луната – пилотираните експедиции са обявени за прекалено опасни…

Това е все едно да се опитате да спуснете лунния модул сред гора от телевизионни кули. Не е маловажен и фактът, че всички тези последни сонди изпратени със задачата да съставят карта на лунната повърхност, са били военни.

Картината от странности на Луната се допълва и от древни текстове, по-конкретно от работите на Овидий и Аристотел, които сочат, че обитателите на гръцката Аркадия са наричали себе си „проселенити“, което в буквален превод означава „хора, живеещи преди луната“.

В митовете за това племе се разказва за епоха, когато на небето не е имало Луна.

Косвено потвърждение на взрива на планета са и метеоритите, съдържащи диаманти, които могат да се образуват само в условията на много високо налягане.

Но теорията на Ван Фландерн има един, но съществен недостатък – не съществува удовлетворителен физически модел, който да обяснява внезапния и самопроизволен взрив на планета, предизвикан от естествени причини…

И тук възниква хипотеза, според която планетите може да се взривяват благодарение на преднамерени действия на разум или цивилизация, притежаваща необходимите знания и технологии и лишени от нравствени бариери, възпрепятстващи използването на тези технологии с цел разрушение.

С други думи, планетите могат да се взривяват с достатъчен заряд на гравитационно-акустична енергия чрез процеси, описвани от скаларната физика – физика на енергията на нулевата точка…

Въз основа на тези данни Фарел прави следното предположение:

  1. Древната високоразвита цивилизация е била междупланетна и базирана в система, образувана от липсващата взривена планета, Марс и неговите спътници, както и Земята и Луната.

  2. „Планетните воини“, за които разказват шумерите и египтяните, представляват митологизиран разказ за реална междупланетна война.

  3. В тази древна междупланетна война е участвала Звездата на смъртта в Гиза, която била приложена в момента, когато взривът на липсващата планета трябва да е нанесъл максимални щети на Марс, в точно съответствие със сценария, описан в хипотезата на Ван Фландерн.

  4. Това на свой ред сочи, че или Марс и липсващата планета са били едно общество на древна високоразвита цивилизация, или тези две планети са били съюзници.

  5. И обратното – древните текстове свидетелстват също за наличието на съюзници на Земята, както и за това, че само земната цивилизация е водила война срещу тези планети.

(Следва)