Племето чероки – история и култура

племето чероки, индианци от племето чероки
Индианци от племето чероки

История на племето чероки

Докато Европа е в период на възраждане и преоткриване на собствените си ценности и устои, един конкистадор открива цял друг свят, не само във физическото му измерение, но и нова култура и духовност, а именно едно индианско племе представител на коренното население на континента Америка – племето чероки.

Първият досег на испанския изследовател Ернандо Де Сото с племето чероки се случва през 1540 г. Има доказателства, че племето населявало тази територия от 1300 г., като историята им преди това остава неизвестна. Самите те определят началото на историята си от „незапомнени времена“. За съжаление, срещата с европейците бележи началото на тежък период за тях. Започва конфликт за земята, която населявали. Той продължава дълги години и след формирането на американското правителство преселилите се жители на континента продължават да настояват за земите на индианците. Представителите на племето чероки били наясно, че няма да спечелят конфликтът с европейците чрез военно надмощие и използвали всякакви мирни методи за да запазят правомощията над земята си. Те възприемат стратегията на асимилацията и тръгват по цивилизованите пътища на европейците. Изграждат собствен парламент, имат собствена писменост и училища. Новосъздалото се американско правителство ги подкрепя в известна степен, като се опитва да им наложи християнската религия с надеждата, че в последствие чероките доброволно ще преотстъпят земята си. Малцина от тях приемат новата вяра, но племето не отстъпва нито педя от земята си. Това провокира станалият през 1829 г президент на САЩ – Андрю Джаксън да ги прогони от земите им насила. Той гледал на тях, като на нецивилизовани варвари, които спъват развитието на човечеството. Стремежите му станали факт, когато през 1838 г. племето чероки бива насилствено изселено от родната му земя и 16 хил. члена на племето биват депортирани в специално създадени за тях резервати, намиращи се на територията на днешния щат Оклахома. Смята се, че около 4 хил. души не оцеляват по време на 6 месечното им преселение до новата територия, поради глад и болести. Собствеността им върху тази земя не е еднолична, а всички я притежават колективно. Бива им обещано, че повече никога няма да бъдат местени. В края на XIX в. обаче САЩ създават нов щат и започват да разпределят земята между отделни хора. Така през 1907 г. чероките вече са граждани на щата и еднолични собственици на земя. Това води до унищожаване на голяма част от тяхната държавност, инфраструктура и социални структури. Племенното правителство не е напълно унищожено и си извоюва отново права през 1970 г., когато е приет Законът за главните вождове, който им позволява да върнат собственото си правителство и година по-късно се провеждат първите избори на чероките и през 1975 г. е ратифицирана нова конституция. Един от техните вождове Секуоя създал на базата на латиницата 85 буквена азбука за записване на черокският език и това станало първата индианска азбука в Северна Америка. Днес племето чероки е едно от трите федерално признати племена.

Културата на племето чероки

Чероките правели жилищата си от глина, като за покрив използвали слама. Размерът на едно жилище бил около двадесет на пет метра, като някои от тях били двуетажни. Разпределението им било доста сходно с това на европейците – хол, кухня и спални. Занимавали се, както със земеделие така и с лов и риболов.

Индианците чероки били много религиозни и почти всяко дело в техният живот се регулира и определя от тяхната вяра. Те били политеисти. Всичките им молитви и ритуали били за здраве, дълъг живот, за успехи в лова и риболова, във войната и любовта. Те не вярвали в съществуването на рай или ад и посрещали мисълта за смърта спокойно, нито се безпокояли за бъдещето, а живеели мирно и в хармония с природата. Стремели се да не нарушават правата и да не нараняват чувствата на своите съплеменници.

В древни времена чероките не възприемали смъртта като чисто биологично събитие, а вярвали, че бива предизвикана от скрити сили. Така например смъртта от болести причислявали на въздействието на зли духове на хора и животни, които действали самостоятелно или били подпомагани от вещици или други хора. В своята практика шаманите от племето чероки често използвали планински кристали. С тях те лекуват различни заболявания, гадаят бъдещето или ги използвали за подсилване на медитациите си, чрез която се изпълвали с хармония и мир. Всеки шаман имал свой кристал. Освен кристалите шаманите използвали много и различни билки за приготвянето на лекарства, които давали на болния, но придружени с много молитви. Според тях лекарство без молитва би било неефективно. Шаманите играели водеща роля в техният живот. При всяко бедствие чероките се обръщали към тях, които били един вид посредници между членовете на племето и техните Небесни Праотци.

В религията на индианците чероки освен злите духове присъствали и други два вида, които те наричали Безсмъртните и Малките хора. Първите били невидими и говорили, като обикновени хора. Безсмъртните помагали на чероките и се грижили за тях. От своя страна Малките хора били видими, добре сложени и много красиви. Те също помагали на чероките като връщали например загубени в гората деца, помагали с реколтата и т.н. Дори и след, като мнозина от чероките приемат християнството, те не спрели да вярват в тези духове.

Техните жертвоприношения обикновено се състояли от царевица, месо от елен и тютюн. Особен респект изпитвали към царевицата, защото това било и основната им храна, за това имали множество обреди и ритуали свързани с нея. Тютюнът пък бил използван най-вече в очистителни обреди. Неговото благоухание било божествено и свещено. Всеки войн задължително тръгвал на бой с всеизвестната лула на мира, с която евентуално утвърждавали мирните договори със своите противници. Техните лули били толкова качествени, че те ги изнасяли и продавали на европейците. Интересно е да се каже, че те не пушели тютюнът за удоволствие нито го свивали на цигари. Той бил използван само по предназначение. Еленското месо, което е третият основен елемент за приношение в културата на чероките, било почти равноправно на царевицата. Чероките много внимателно следели и спомагали за популацията на елените.

Повече за културата, обичаите, традициите и живота на племето чероки може да намерите тук.

Още за вярванията и живота на коренното американско население може да намерите тук.