По спирала към небето

Wikimedia Commons
Wikimedia Commons

Великата пирамида на фараона Хуфу (Хеопс) е рекордьор сред древноегипетските пирамиди. Първоначално тя е била висока 146,7 метра, но след като горният камък – пирамидион, и няколко блока рухнали (възможно – от земетресения), съоръжението е станало почти с девет метра по-ниско.

Цивилизациите се сменяли една подир друга, но Хеопсовата пирамида оставала най-високата сграда в света почти четири хилядолетия (докато в Англия през 1311 г. не построили катедралата „Дева Мария“  височина 160 метра). А площта на нейната основа е такава, че там спокойно могат да се поместят шест-седем футболни игрища.

Смята се, че Хеопсовата пирамида е изградена през XXVI в. пр.н.е. Трудно е да се повярва, но хората, издигнали Великата пирамида, не са използвали железни инструменти. Те са познавали само мед, дърво и камък.

Мистиците изобщо отказват да вярват, че подобна грандиозна конструкция е по силите на човешките възможности от медно-каменния век без съдействието да речем на извънземни с антигравитационни приспособления. Към края на ХХ век учените разбрали доста за хората, които са строили пирамидата на Хуфу, но търсенето на правдоподобно обяснение на инженерните технологии, с които са си служили древните египтяни, продължило.

Материалът

Варовик и гранит

За да бъде устойчива огромната пирамида, варовиковите блокове, от които тя е изградена, трябвало да са масивни. Колесен транспорт за превозване на камъните не е използван – технологиите от онова време не позволявали изработката на достатъчно здрави оси и колела, че да издържат такъв товар.

Въображението рисува страшна картина на десетки хора влачат тези монолити от мястото на тяхната изработка. Но не всичко е толкова страшно, ако мястото за Великата пирамида е било избрано правилно.

Древните архитекти са я разположили плътно до кариерата, където е добиван сиво-жълтия варовик, от който е направена основната част на съоръжението. От друга страна, недалече бил Нил, главната транспортна артерия на Древен Египет, и другите видове камъни може да са доставяни по вода. За строителните нужди на реката било изградено пристанище.

Сиво-жълтият варовик е доста ронлив материал и сравнително лесен за обработка. Монолитите са извличани от породите с медни кирки, триони и каменни чукове и са шлифовани с камъни директно в кариерата. След това отряди от хора са ги доставяли на строежа. Камъните били поставяни на дървени шейни от кедрови стволове и влачени с въжета. На древноегипетско изображение под шейната се излива течност, за да се облекчи плъзгането.

В наши дни зидът от сиво-жълт варовик се вижда добре, но в древността Хеопсовата пирамида е изглеждала съвсем различно. Нейните стени били светлобежови, гладки и светели на слънцето благодарение на облицовката, която за съжаление е загубена.

Блоковете за облицовката, тази „дреха“ на пирамидата, е била направена от по-здрава и красива разновидност на варовик със светъл, почти бял цвят. Той е добиван на 13 километра нагоре по течението на Нил, на противоположния бряг. Камъните били полирани до блясък и внимателно изравнени един спрямо друг по форма.

Гранитните плочи за отделянето на вътрешните камери са докарвани по Нил на 800 километра от Асуан. Плочите от този ценен минерал, прекалено твърд за медни инструменти, са извличани от скалите с помощта на дървени клинове – те били поставяни в пукнатините и поливани с вода, дървото се раздувало и пукнатината се увеличавала.

Главната тайна: вдигането на тежестите

В основата на Хеопсовата пирамида има цял скален масив. Работниците са го изсекли и са поставили отломките по периферията, което е икономисало ресурси и е придало устойчивост на съоръжението. Варовиковите, а постепенно и гранитните плочи, били доставяни планомерно и съоръжението нараствало…

И тук се сблъскваме с главната загадка на Великата пирамида: как древните строители са вдигали несметното количество от тежки камъни нагоре и все по-нагоре? Размерите на варовиковите блокове, от които е изградена основна част на пирамидата, от основата към върха са все по-малко, но средната им височина е около 90 см, а масата на един куб. м от този материал – около два тона.

Древногръцкият историк Херодот две години след издигането на Хеопсовата пирамида пише, че за строителството са прилагани подемни приспособления от дървени греди. Египтяните са познавали прости конструкции, основани на принципа на лоста, но ако пирамидите са изграждани само с тяхна помощ, такива лостове трябвало да бъдат прекалено много за небогатия на гори Египет.

Изграждането на външна рампа с необходимия наклон (7–8 градуса) би било прекалено трудоемко.
Изграждането на външна рампа с необходимия наклон (7–8 градуса) би било прекалено трудоемко.

Постепенно учените стигнали до извода, че камъните можело да се плъзгат нагоре само по наклонена рампа. Но теорията за голям насип от едната страна на постройката също се оказала уязвима – рампа с необходимия ъгъл на наклон би се простирала на километър и половина от пирамидата и би изисквала толкова усилия, колкото и за самата нея.

В случай че външният насип е изграждан равномерно от всички страни, би било невъзможно да се контролира необходимият ъгъл на наклона на страните на пирамидата. Очевидното и привидно просто решение започнало да изглежда неубедително.

Процесът

„Кухнята“ на строителството на Великата пирамида

хеопсова пирамида

  1. Пирамидион – камък с пирамидална форма и маса около 15 тона – възможно е той да е доставен предварително по рампата и да е издигнат до върха с изграждането на горните редове. Той вероятно е бил покрит със сплав от злато или сребро.
  2. На ъглите, където рампата е завивала на 90 градуса, древните строители са оставяли площадка, за да може със силите на няколко работници да се поставят масивните каменни плочи, които те са избутвали нагоре. Кухини, обозначаващи такива площадки, са открити от археолозите по страните на пирамидата.
  3. Каменните блокове са доставяни от южната страна на пирамидата, към която били по-близо кариерата и пристанището.

Възможно е работниците да са използвали дървен подемен механизъм, базиран на противотежест, за да облекчат поставянето на камъни в най-трудните участъци и за строителството на горните редове.

Дължината на основата на Хеопсовата пирамида е около 230 метра, площта на основата – 5,3 ха.

Основната част от пирамидата е изградена от 210 реда блокове. До наши дни са се съхранили 201 реда.

Блоковете са поставяни хоризонтално, а не под ъгъл към земната повърхност, за разлика от пирамидата на Джосер. Устойчива конструкция от хоризонтално поставени камъни е изисквала още по-точни изчисления и качествена шлифовка на камъните, но такъв метод е позволявал издигането на по-висока и масивна пирамида.

Нови версии: спирални серпентини

Една от поредните теории за наклонен насип издига в началото на XXI френският архитект Жан-Пиер Уден. Според него невисоката външна рампа е служила за издигане на долните редове и издигане на най-тежките плочи за горните камери.

Камъните за по-нататъшното строителство също са доставяни по скеле, но не външно, а вътрешно, явяващо се част от постройката. С други думи, древните строители са започнали с обзавеждането на камерите и вътрешната зидария, постепенно движейки се към външните стени. По този начин ние виждаме „финалните щрихи“ – външните блокове са били положени последни от египетските строители.

Според версията, която до момента господства в египтологията, 2,3-те млн. двутонни блока, от които е съставено това „световно чудо“, са били влачени нагоре по наклонени диги или по спирални плоскости от външната страна на пирамидата.

Архитектът е уверен, че в такъв случай строителите не биха запазили идеалната геометрична форма на пирамидата. Според Уден само най-долните 43 метра от високата 146 метра пирамида са били построени по досега предлагания начин. Ученият е убеден, че откритите през 1986 г. кухини в пирамидата представляват тунели, в които постепенно се превръщали наклонените диги за влачене на гранитните блокове.

Руският египтолог Роман Орехов възразява, че съоръжението, по което според замисъла на Уден са преминавали спирални рампи, би било прекалено трудоемко. В своята книга „Светът на строителите на пирамидите. Епохата на Древното царство“ Орехов смята, че спиралната рампа за изкачване на камъните не е била във вътрешността на специални галерии, а е била отвън.

Блоковете по самия край на редовете са поставяни хоризонтално, което е било необходимо за устойчивост на конструкцията, а следващите няколко реда от каменната маса е поставяна по границите на същото ниво, но под наклон, образувайки „серпентина“. Транспортната рампа е образувала стъпала върху ъглите на пирамидата. Но защо тогава Хеопсовата пирамида не изглежда стъпаловидна?

Когато, стигайки до най-горния ред на съоръжението, строителите са поставили върха пирамидион, то движейки се отгоре надолу, са запълнили тези стъпала с каменна маса, за да се получи полегат склон.

Едновременно работниците са поставили горните редове на облицовката, окончателно изравнявайки границите по пирамидиона. Блоковете са поставяни в гладки повърхности, разминаващи се под точен ъгъл от върха на първото от седемте чудеса на света и скриващи за 4000 години хитрата идея на древните строители.

Източник