Последно предупреждение свише?

Аполо 15, Космос, Луната

На 12 април 1961 година, веднага след връщането на Юрий Гагарин на Земята, съветските медии побързали да разпространят изказването на първия космонавт, че „не е виждал никакъв Господ“.

Ясно е – в СССР нямало не само секс, но и Господ. Но малцина знаят, че скоро след връщането си Гагарин станал горещ привърженик на възстановяването на храма на Христос Спасителя в Москва. Религиозни чувства завладели и американците, стъпили на Луната. А в последните години на МКС започнали да се случват необясними явления. Космонавтите разказвали за присъствието на обект, който ги следи на орбита.

Вселенската космическа полиция

През 1957 година СССР изстрелва първия изкуствен спътник. Той благополучно изпълнява своята мисия, но сега може да се каже: буквално са ни давали време за размисъл и шанс да се опомним. Изпратеният същата година „Спутник-2“ бил предупреден недвусмислено – по време на полета редом до него летял космически апарат. Той направил завой, приближавайки се към съветския спътник, отдалечил се и отново приближил. От Земята този странен ескорт бил заснет от венецуелския учен Л. Коралес. В СССР за тези снимки знаело само ръководството на страната.

Америка извела свои спътници по-късно – през 1964 година. И този път учените от обсерватория, разположена недалече от Буенос Айрес, наблюдавали в телескоп не по-малко загадъчна картина. Спътникът „Ехо-2“ правел обороти около Земята. Неочаквано с огромна скорост към него се приближил светещ обект, описал кръг и се притаил. „Гостът“ превъзхождал многократно размерите на спътника – диаметърът му достигал 120 метра, а скоростта повече от три пъти превишавала скоростта на „Ехо 2“ и за земните технологии била непостижима.

След известно време „Космическият патрул“ отново се приближил към апарата челно, сякаш се готвел да го помете. Едва избягвайки сблъсъка, неизвестният обект се скрил отново в Космоса.

През април 1964 г. историята се повторила в много по-застрашителна форма. Сега прехваната била ракета „Титан“, извела на орбита космическия кораб „Джемини“. Към нея се насочили четири неземни обекта, заобиколили го от всички страни – два отдолу, един отпред и един отзад. Космическите обекти съпровождали кораба на земляните през целия му полет.

За разлика от СССР в САЩ не могли да скрият тези случаи – в медиите се вдигнал скандал, в който участвали дори конгресмени. Но ръководството на ВВС на САЩ побързало да успокои обществеността, като заявило, че на след кораба на орбита е летяла втората степен на ракетата носител. Никой не повярвал в това – учените твърдели, че по време на полета втората степен изобщо не се е отделяла.

Някой не пуснал хората на Луната

Успехите на съветската програма принудили САЩ да извършат истински пробив в космическите изследвания. През декември 1968 година към Луната се отправил „Аполо 8“, но по пътя корабът бил атакуван от неведоми сили. През нощта астронавтите Борман, Лоуел и Андърс не могли да спят. Към Луната с голяма скорост успоредно на техния курс летял непознат кораб, огромен обект с формата на диск. Той изключил дистанционно всички навигационни системи на „Аполо“. Ситуацията заплашвала да стане извънредна, връзката с Центъра за управление на полети в Хюстън прекъснала.

След това пришълецът ослепил американските пилоти с рязка светлина и „Аполо“ силно се наклонил. Непоносим звук предизвикал болка в ушите на астронавтите, започнала силно да ги боли глава, възникнали халюцинации, а системите на кораба продължавали да мълчат. След серията страшни атаки неидентифицираният обект отлетял с огромна скорост в Космоса.

През май 1969 година към Луната тръгнал „Аполо 10“. Астронавтите Стафорд и Сернан на височина 110 км над повърхността на Луната се прехвърлили от кораба в спускаемия модул. Но радостта, че скоро ще стъпят на повърхността на естествения земен спътник неочаквано се сменила с ужас – на Луната кипял живот! От нейната повърхност насреща им стартирал неизвестен обект с бял цвят. Полетът му бил заснет на филм.

Следващият кораб – „Аполо 11“, през първите два дни от полета постоянно бил съпровождан от неземни обекти. Най-прочутият от американските астронавти, член на екипажа на „Аполо 11“ – Нийл Армстронг, две години по-късно бил в СССР и разказал на Марина Попович (първата съпруга на космонавта Павел Попович), която събирала сведения за Космоса: „До нас летяха някакви светещи топки, но ни казаха, че това са били нашите боклуци“.

После Армстронг и Олдрин твърдели, че са видели на Луната неизвестни обекти с голям размер. На въпроси на журналисти, какво е било това, Армстронг отвърнал: „Намирах се далече и не мога да ги опиша подробно.“ А на съветски дипломат в отговор на същия въпрос казал: „Ние също сме се подписали.“

Но след години изтекла информация: по време на прилуняването на спускаемия модул Армстронг видял три неизвестни кораба на края на кратера. Това, което се случило после, било трудно за вярване, но те успели да го заснемат – от корабите излезли човекоподобни същества в скафандри, а записът моментално бил засекретен. Чак в последните години тези кадри станали достъпни за неправителствени експерти.

Шок в ефира

Сведения за странностите, случили се по време на полета на Луната, продължавали да се засекретяват планомерно. Но когато „Аполо 12“ през ноември 1969 г. се отправил към земния спътник, отново го съпровождали два светещи обекта. По американска телевизия по това време се излъчвал репортаж и милиони зрители чули развълнуваните гласове на астронавтите, спорещи с центъра за управление за природата на тези обекти.

Правителството обяснило явлението със слънчеви зайчета, но версията не успокоила никого и събитието предизвикало шок.

Странни обекти по лунните планини видели и астронавтите на „Аполо 16“ Дюк и Йънг, които насочили камери към тях. Съхранил се е и запис от разговора им с Хюстън:

„Дюк: Виж, устройството на тези обекти е просто невероятно. Не съм виждал нищо подобно!

Йънг: Да, наистина някакво чудо. Те се движат нагоре!

ЦУП в Хюстън: Да, ние добре виждаме двата обекта…“

Подобни картини виждали и другите екипажи, летели към Луната. Има дори и снимки на тайнствени бази. На най-интересната снимка има обект с цилиндрична форма и явно техногенен произход. Не по-малко интересна е снимката на огромна буква S на повърхността на Луната, заснета от „Аполо 14“.

НАСА отказва да коментира тези факти, но не е опровергала нито един от тях. До 1972 година, в периода на съществуването на лунния проект „Аполо“, е действала инструкция, според която всички филми, както и телеметрични данни били изчистени от изображенията на неидентифицирани обекти. И чак през есента на 1973 година началник-отделът по информация на НАСА Доналд Цистра официално заявява във Вашингтон, че около 25 астронавти са виждали неземни обекти.

Създава се впечатлението, че земляните са получили от Космоса предупреждение с изискване да прекратят изследването на Луната. НАСА, естествено, не потвърждава това, но фактът си остава факт – най-добрата програма била прекратена внезапно и без каквито и да било видими причини. Освен това както в Америка, така и в СССР. Но загадките продължили да се множат.

Епохата на орбиталните станции

Космонавтът пилот Владимир Ковальонок, два пъти герой на Съветския съюз, си спомня: „През 1981 година заедно с Виктор Савиних се намирах на борда на кораба „Салют-6“. На 5 май в момента, когато летяхме над територията на Южна Африка, изведнъж видях през илюминатора малък, с размери на пръст, светещ обект, синхронно летящ долу. Корабът се движеше със скорост осем километра в секунда, а това чудо не изоставаше! Повиках Савиних. Той погледна през илюминатора и хукна за фотоапарата. Докато тичаше, обектът се взриви, оставяйки след себе си червен сферичен облак. Какво беше това, не знам.“

Изминали години и настъпил нов етап – време за орбиталните станции. На тях се живеело по-дълго и това не можело да остане незабелязано от тези, които ни следят.

През 1991 година на станция „Мир“ се намирал Муса Манаров. Един път той забелязал от външната страна на илюминатора нещо, напомнящо антена и движещо се срещу станцията. Но откъде се е взела антена на това място? Внезапно предметът изчезнал.

Муса добре знаел как изглежда космическият боклук, отломките от ракети и друга техника и бил сигурен, че вижда нещо друго. Освен това в района на станцията нямало никакви други земни обекти. Той заснел „антената“ и този кадър останал на филма. Наблюдението на „Мир“ явно продължавало.

Някой чука по МКС

Изминали още двадесет години. Космическият боклук запълнил почти цялата орбита на планетата и официалните представители вече с по-голяма лекота приписвали всички необичайни видения на него. Ако не бяха нови знаци от съвсем друг вид.

Космонавтите на Международната космическа станция започнали периодично да съобщават в центъра за странни „метални“ звуци вътре и извън станцията. Ръководството на руския институт ЦНИИМАШ решило да проведе разследване. Проверили всичко – и работата на техниката и устройствата, и влиянието на различни фактори върху работата на станцията.

Накрая се появило официално заявление: „Екипажът е чул звук, напомнящ на отварянето на метална консерва, в продължение на една секунда. Възможно е този звук да е бил свързан с някой уред в станцията. Засега не може да се определи, но във всеки случай проверката, която е провел екипажът, сочи, че няма никакви изменения нито в приборните отсеци, нито в атмосферата на станцията, които да са се появили внезапно, ако е имало пробой в обшивката.“

Руските космонавти чули предупреждение от Господ

По-смел се оказал проф. Кирил Бутусов от Главната астрономическа обсерватория в Пулково. „руските космонавти са чули предупреждение от Господа – смята радиоастрономът. – Понякога на орбита възниква ефект на нечие присъствие. В даден момент космонавтът изведнъж усеща, че някой невидим го гледа в гърба с тежък поглед. А след това незримото същество дава да се разбере за него – разнася се шепот. „Текстът“ звучи някъде в дълбините на съзнанието приблизително така: „Ти прекалено рано и неправомерно си дошъл тук. Вярвай ми, тъй като аз съм твой предтеча. Сине, вие не трябва да сте тук, връщай се на Земята, не нарушавай законите на Твореца.“ И често за „достоверност“ гласът разказва и малка, известна изключително на семейството на космонавта история, свързана с този предтеча.“

С него е съгласен и космонавтът Георгий Гречко: „Някой ни е дал тласък в развитието, помогнал ни е изкуствено да надминем шимпанзето в интелекта. И Той – естествено, това е бил Бог – наистина ни е създал по Свой образ и подобие. Във Вселената съществува друг разум, много по-развит от нашия.“

Извънземен разум или Бог?

С какво са се сблъскали американците на Луната и руснаците на орбита и на МКС? Възможно е това да са били представители на друга разумна цивилизация. Възможно е това да е нещо съвсем друго. Плахите гласове на хора, опитващи се да обяснят тези феномени, са единодушни: изглежда, Космическият разум ни е подал сигнал да не се намесваме в делата на висшите сили на Вселената.

Агресивността на земната цивилизация предизвиква съмнение в целесъобразността на нашето излизане извън пределите на нашата среда. Неслучайно много космонавти са казвали, че религиозните им чувства по време на полет не само не изчезват, а обратно – усилват се.

Източник