Проклятието на седмия син

Проклятието на седмия син
Pixabay

Този мит е особено популярен в Южна Америка, в частност Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай. Според преданието седмият син на всяко семейство се превръщал в ужасяващо същество, което сеело хаос из селото.

В Аржентина подобното на върколак чудовище е познато като „ел лобисон“, в Парагвай го наричат „Луисон“, а в Бразилия името му е „Лобисомем“.

Според легендата седмият син показвал истинската си природа в първия петък след тринадесетия си рожден ден, а след това на всяко следващо пълнолуние се превръщал в страшен демон. Момчето било обречено да ловува и убива, докато отново не се върнело към човешката си форма.

Spookyisles.com
Spookyisles.com

Ужасяващото същество се хранело с екскременти, некръстени бебета и плът от наскоро починали. Според южноамериканската митология подобното на върколак чудовище било необикновено силно, а ухапванията от него предавали нечовешката зараза.

В митологията Гуарани (Парагвай) върколакът е дете на злия дух Тау и смъртната жена Керана. В накои култури съществото се приема като Смъртта, чието присъствие означава сигурна гибел за тези, които влязат в контакт с него.

Страхът от тази легенда бил толкова истински в Аржентина, че в миналото някои семейства убивали седмия си син, за да предотвратят проклятието да се сбъдне. През 1907 г. в опит да сложи край на тази ужасяваща практика, тогавашният аржентински президент започнал да осиновява седми синове. Според него това щяло да накара хората да спрат да вярват в легендата.

През 1973 г. по неясни причини традицията за осиновяване обхванала и седмите дъщери. Това било дело на президента Хуан Доминго Перон, който дори прокарал закон, задължаващ кръщаването на всеки седми син.

The Ancient Ones