Психеделични рисунки на необитаем карибски остров

Journal of Archaeological Science
Journal of Archaeological Science

Психеделични рисунки са открити дълбоко в пещерите на карибски остров. Археолозите са на мнение, че са се натъкнали на живопис на индианци, населявали региона преди завоюването му от испанците.

Повече от пет века след като испанските конкистадори за първи път стъпили на островите в Карибско море, учените са открили и изучили неизвестни досега образци на изкуство, създадени от някога живяла там цивилизация.

Откритието е на международен екип учени, състоящ се от археолози от Лестърския университет, Британския музей, Кеймбриджкия университет и техни колеги от Пуерто Рико. До момента на завоеванието на островите Хаити, Пуерто Рико, Куба и Бахамските острови от испанците тази територия е била населявана от народността таино (исп. Taíno).

Карибският регион, според някои оценки, е бил населяван от повече от милион представители на тази народност. Но няколко десетилетия след откриването на Америка политическата организация и обществения строй на таино са били разрушени.

Journal of Archaeological Science
Journal of Archaeological Science

Болести, робство, екзекуции, войни и глад са станали причина за гибелта на 80–90% от представителите на тази култура.

Днес тази цивилизация се смята за изчезнала, независимо че някои живеещи в региона хора са съхранили до наши дни някои физически признаци и елементи на културата таино.

Сега британските и пуерториканските изследователи са успели да се докоснат до самото сърце на изгубената култура, откривайки най-голямата в света съкровищница на нейното изобразително изкуство, останала недокосната в продължение на столетия на малкия остров Мона. Този почти необитаем остров е разположен между островите Хаити и Пуерто Рико в Карибско море и се явява владение на Съединените Щати. Площта му е общо 60 кв. километра.

В статия, публикувана в научното издание Journal of Archaeological Science, учените разказват за хиляди неизвестни досега рисунки, открити в 70 труднодостъпни пещери на остров Мона. Изучаването на древните ръкописи е продължило три години – от 2013 до 2016 г. По думите на учените повече от сто пещери тепърва предстои да бъдат изследвани и се очакват нови открития.

С радиовъглероден анализ изследователите са успели да оценят възрастта на пещерните рисунки – оказало се, че те са били създадени през XIV–XV век. „Този период съответства на епохата на късно развитие на керамиката на културата таино в Пуерто Рико и Испаньола от двете страни на пролива Мона“, казват учените в своята статия.

Много от рисунките впечатлили учените с необичайно многообразие от форми и сюжети, след тях често се срещат изображения на хора и животни, преплетени с различни абстрактни геометрични фигури. Използвайки съвременни методи за изследване, учените са установили състава на боята, с която са нанасяни изображенията.

Те са били направени от екскременти на прилепи, които в продължение на дълго време са абсорбирали жълти, кафяви и червени минерали с природен произход от таваните на пещерите.

Понякога в боята е добавяна смола, а някои рисунки са нанесени с въглен, установили учените. Но повечето от скалните рисунки са нанасяни просто с длани и пръсти по повърхността на стените.

По този начин по стените се отлага тънка (с дебелина 2-3 мм) плака от кристали калцит, наричана лунно мляко. Такава техника е използвана в множество пещери в Южна Европа, където по-рано са откривани палеолитни рисунки.

Техниката се оказала проста и ефективна, отчитайки, че направените с нея рисунки са се съхранили в неизменно състояние повече от 500 години. Пещерните рисунки на остров Мона са не просто най-големият образец на изкуството на културата таино в света. Находките разказват много за значението на този изолиран остров в цялата култура на региона в доколумбови времена.

Става дума за това, че пещерите са заемали централно място във вярванията на тези индианци. Таино са смятали, че първите хора са излезли от пещерите, освен това според вярванията им там са се родили Слънцето и Луната.

Пещерите често са използвани от индианците като места за погребения, където хората могат да общуват с духовете на предците и боговете.

„За милиони хора от местните народности, живели в Карибския регион преди нашествието на европейците, пещерите са били портали в сферата на духовното, затова тези находки представляват същността на техните вярвания и културна идентичност“, смята Джаго Купър, археолог от Британския музей.

Journal of Archaeological Science
Journal of Archaeological Science

Учените смятат, че фигурите и формите, често преливащи се едно в друго, говорят за употребата на халюциногенни вещества. Един от испанските пътешественици е описал в началото на XVI век церемонии на таино, в които участниците са изпадали в транс след употребата на семената на определени растения. По време на такива ритуали шаманите се опитвали да общуват с духовете на предците и боговете.

„За коренното население пещерите са представлявали духовно пространство, значи тези рисунки са модели на техните религиозни убеждения. Те са яли плодовете на кохоба (Anadenanthera peregrina), които са предизвиквали халюцинации, и са правили ритуали“, обяснява д-р Джаго Купър.

Повечето от рисунките са разположени в много тесни коридори дълбоко в пещерите и на изследователите се налагало буквално пълзешком да изучават всички труднодостъпни места.

„В тъмнината вашите усещания се трансформират напълно. Вие се намирате извън зоната на комфорт – изпитвате свещен ужас или просто душевно вълнение. Така вероятно са се чувствали художниците“, отбелязва изследователят.