Ръкописът на Войнич – изтънчено менте на средновековен шегаджия

Войнич
© Beinecke Rare Book & Manuscript Library

Прочутият Ръкопис на Войнич, който не се поддава на разшифроване, е изтънчена фалшификация на средновековен шегаджия. До този извод е стигнал изследователят Гордън Ръг от университета Кийл (Великобритания), който десет години се занимава с разшифроването на текста.

Една от най-известните загадки на криптографията в последните години е прочутият Ръкопис на Войнич. Много лингвисти и математици се потят над неговото разшифроване, но засега неуспешно.

Изглежда обаче, във връзка с тайнствения кодекс е дошъл дългоочакваният пробив.

Ръкописът на Войнич е загадъчно творение от XV век. През 1912 година го придобива антикварят Уилфрид Войнич и ръкописът е наречен на негово име. През 1969 година Ханс Краус, който закупува манускрипта от Етел Войнич (наследница на Уилфрид), го подарява на библиотеката за редки книги Бейнеке в Йейлския университет, където ръкописът се съхранява до ден-днешен. От този момент започва историята на изучаването и разшифроването на загадъчния текст.

Ръкописът съдържа 240 страници тънък пергамент. Страниците са номерирани, но по-скоро, значително по-късно от написването на книгата. Липсите в номерацията очевидно означават, че част от листовете е била загубена още преди придобиването на книгата от Войнич. Първоначалният кодекс е съдържал поне 242 страници. Освен текст в ръкописа изобилстват множество груби илюстрации.

С радиовъглероден анализ учените са установили, че пергаментът за ръкописа е бил изработен между 1404 и 1438 г.

Косвено тази оценка се потвърждава от единствената реалистична илюстрация в кодекса – изображението на град с крепостна стена със зъбци тип „лястовича опашка“. Такива стени са били широко разпространени в Италия в първата половина на XV век.

Манускриптът е написан с уникална азбука, която не се среща никъде другаде в света. Но в същото време почеркът е стабилен и ясен, сякаш азбуката е била обичайна за писеца и той е разбирал какво пише. Първите изследвания на книгата сочат, че текстът се подчинява на някои фонетични и правописни правила.

Някои знаци се появяват почти във всяка дума, някои никога не следват след други, а трети са удвоени в думите. В същото време текстът има различия от европейските езици.

Кодексът почти не съдържа думи с дължина повече от десет букви или обратно – едно- и двубуквени думи.

Буквите в думите също са разпределени необичайно – едни знаци се появяват само в началото на думата, други – само в края. Такива синтактични особености доближават текста на ръкописа до арабския език и някои езици в Източна Азия. През 1976 година физикът Уилям Бенет е провел честотен анализ на текста на ръкописа. Оказало се, че честотната повторяемост на думите съответства на закона на Зипф, което е характерно именно за естествените езици, тоест езиците за общуване между хората.

Законът на Зипф е специфична закономерност на разпределение на думите в естествения език, при която честотата на срещане в текста на всяка дума е обратнопропорционална на поредния ѝ номер. Например втората по използваемост дума се среща около два пъти по-рядко от първата, третата – три пъти по-рядко от първата, и така нататък.

След първите неуспешни опити за дешифриране Ръкописът на Войнич става една от най-известните загадки в криптологията. За десетилетията изследвания на текста математици, лингвисти и криптографи така и не са стигнали до единодушно мнение за природата на кодекса. Дискусионен остава въпросът и за авторството на ръкописа. С надеждата включването на нови хора към разгадаването да доведе до успех, през август тази година испанското издателство Siloe получи право да публикува 898 точни копия на ръкописа.

При създаването на копията ще бъде използвана специална състарена хартия, която максимално да повтаря структурата на оригиналния пергамент. Копията ще бъдат разпратени в големите библиотеки по света.

Но Гордън Ръг от университета Кийл е убеден, че изследователите напразно си губят времето. След десет години изучаване на тайнствения текст в статия, публикувана в изданието Cryptologia, той е стигнал до извода, че подобна фалшификация не е толкова трудно да се направи.

„От много години знаем, че сричките в теста не са поставени на случаен принцип. Тоест искам да кажа, че има начин да се получи безсмислен текст, който няма да изглежда случаен при статистически анализ – пояснява той. – Това прилича на игра на зарове. Ако хвърлите заровете, имате шест варианта на символите.“

С помощта на така наречената Решетка на Кардано – специфичен инструмент за шифроване и дешифроване на текст – Ръг се е опитал да създаде текст, аналогичен на този в ръкописа. За тази цел изследователят събрал всички срещащи се символи и срички от ръкописа в една таблица, като предварително определил какви символи ние смятаме за корени на думите, кои – за окончания и приставки. След това Ръг изработил няколко картонени решетки с отвори за символите. Движейки решетките по таблицата и записвайки получените символи, изследователят получил текст, аналогичен на текста в Книгата на Войнич.

Статистическият анализ показал, че изкуственият текст също добре съответства на закона на Зипф, също както би съответствал, ако това беше естествен език.

Войнич
© Rugg et. al./sciencealert.com

Въз основа на проведеното изследване Гордън Ръг твърди, че загадъчният кодекс е не повече от измислица на някой средновековен шегаджия.

Но много изследователи не са съгласни с доводите на Ръг. Марсело Монтемуро от Манчестърския университет доказва, че ръкописът все пак съдържа осмислен текст. Той обяснява пред New Scientist, че Ръкописът на Войнич е прекалено сложен, за да бъде просто шега. Монтемуро е открил статистически значими сходства в текста в частта с ботанични рисунки и във фармацевтичната част на ръкописа.

Според учения текстът и рисунките имат смислова връзка.

„Това означава, че който и да го е измислил, трябва да е бил в час с тънкостите на текста, които не се виждат, ако просто хвърлиш едно око“, пояснява Монтемуро. Ученият също отбелязва, че за доказателството на фалшификацията на текста трябва да се обяснят всичките му особености.

Разбира се, известността на Ръкописа на Войнич е породила цяла вълна имитации, най-известната от които е Codex Seraphinianus. Това е книга, написана и илюстрирана от италианския архитект и промишлен дизайнер Луиджи Серафини в края на 70-те години на ХХ век. Тя също до днес не е разшифрована.