Отмъщението на руската шаманка

Полярна нощ и гъста мразовита мъгла обвиват шейната, бързо отдалечаваща се от форта. Те попречили да се види дупката, образувана на леда на едно от многобройните езера на Средна Колима. Шейната бързо потънала под водата, отнасяйки своя товар. Така завършил краткият живот на „руската шаманка“ Фекла Бережнова. И се понесла легендата, за която и до днес говорят местните жители.

През 1989 година археолози от Якутския държавен университет предприемат експедиция на Алазейския форт. Това е било едно от първите руски селища в Далечния север на Якутия. Река Алазея носи своите води към Източносибирско море успоредно на Колима. В устието на река Буор-Юрах в средата на XVII век казаците направили форт. Това била зимна база за руските експедиции и работници, които се насочват по-далеч на североизток.

Към края на XVIII век, когато според легендата е живяла Фекла Бережнова, много казаци частично се били асимилирали с местното население – юкагири и якутци. На няколко километра от форта и досега се намира село, наречено Сватай. Именно там казаците ходели да си търсят жени.

Вероятно от такъв смесен брак се родила и Фекла. Легендата гласи, че тя била рускиня, но с азиатски черти на лицето. Момичето било много хубаво, добро и имало дар да лекува хората. Затова местните я смятали за шаманка и я почитали според своите обичаи.

По време на археологическите разкопки били открити останки на стар параклис. При нея има гробище, на което се намира и гробът на Фекла. Археолозите обърнали внимание, че другите гробове отдавна били обрасли и не ги били пощадили многобройните пожари, неведнъж бушували в региона. Но гробът на Фекла бил недокоснат. Мълвата гласи, че огънят винаги спирал, когато минавал покрай вечната обител на „руската шаманка“.

Нощувка във форта завършила с лудница

Впрочем имало и по-прозаична версия. На територията на бившия Алазейски форт дълго време живял старецът Михаил Слепцов. Той починал в средата на 80-те г. и също бил погребан тук. Говори се, че той се грижел за гроба на легендарната Фекла и освен това неведнъж я срещал на брега на Алазея.

През 60-те години, когато комсомолците от Сватай се отправили на ски поход до Аргахтах (република Саха, Якутия), те нощували при Михаил Слепнов. Като си подпийнал, старецът разказал на момчетата, че неведнъж е виждал Фекла да се разхожда на брега на Алазея, но двамата имали мълчалив договор да не се притесняват взаимно.

През нощта един от участниците в ски пробега припаднал. Той крещял, че Фекла наднича през прозореца. Старецът изтичал на улицата, за да прогони невидимата шаманка. Така изминала нощта. Сутринта младият човек бил изпратен в Среднеколимск, а когато стигнали до Аргахтах, комсомолците разбрали, че техният другар е настанен в психиатрична лечебница.

Бягство във вечността

Легендата гласи, че Фекла загинала млада. Строгият ѝ баща искал да я даде на богат казак, но момичето било отдало сърцето си на млад „друговерец“. Влюбените впрегнали шейна и избягали, потънали в дупката на леда.

Мария Старостина, кандидат на историческите науки, успяла да намери документите за раждането на дъщерята на селянина Василий Бережнов – Фекла. Тя се появила на бял свят на 6 февруари 1777 г., а семейството имало 18 деца. Според свидетелствата, открити от Старостина, Фекла се удавила на 10 декември 1796 година, тоест момичето е било на 19 години. Заедно с нея се удавили още двама якутци, единият от които бил годеникът на момичето.

Фекла наказала иманярите

И днес през Алезйският форт преминава зимният път от Сватай за Аргахтах. Всеки който мине покрай гроба на „руската шаманка“, задължително сигнализира, иначе непременно ще се случи някоя беда. Затова не е чудно, че когато през 1975 година местните открили осквернения гроб на Фекла, а тялото ѝ – извадено от гроба, цялата милиция се вдигнала накрак.

Скоро били задържани трима мъже от Аргахтах. Те чули легендата за „шаманката“ и решили, че в гроба ѝ задължително има злато. Изкопали гроба, махнали капака и пред очите им се представило лицето на хубавицата, съхранено във вечния мраз на полярната област. Плячката им били меден кръст от гърдите на момичето и железни дрънкулки, с които Фекла била погребана.

Говори се, че тримата се почерпили обилно, съблекли трупа и се снимали с голото момиче. Тези снимки по-късно били приложени към делото. Още по време на следствието един от тримата полудял, а в следващите години останалите починали в страшни мъки.

Скоро изгоряла и прокуратурата, а с нея – и делото срещу осквернителите, лентата и снимките, запечатали позора на мъртвото момиче.

Местните разказвали, че понякога нощем виждат на гроба на Фекла странна светлина, идваща от дълбините на земята. При експедицията си археолозите не видели светенето, но се сблъскали с друго странно явление. В горичката те чули бученето на моторна лодка, а когато отишли на брега, там царяла тишина. Върнали се в гората и отново чули рева на мотора. Пак отишли на брега и отново не видели нищо.

В пълно недоумение, изследователите се върнали в лагера. Там местните им разказали, че в тази гора звукът от мотора се съхранява 20-30 минути след като е минала лодка. С други думи, експедицията чула двигателя на собствената си лодка.

Към началото на XIX век Алазейският форт започнал да запада, а в края на столетието престанал да съществува. Но местните продължават да помнят Фекла. Помнят я и се страхуват да безпокоят нейната памет.

Когато експедицията се върнала от Алазея в Срендеколимск, те спрели камион и помолили шофьора да закара находките и багажа им до летището. Мъжът се съгласил с готовност. Той любопитно се поинтересувал какво ги води по тези места. Когато разбрал, че са копали в Алазейския форт, човекът пребледнял.

„Притеснявали сте старицата“, едва промълвил той. И повече не проронил нито дума. Само вроденото гостоприемство на тукашните хора го спряло да ги свали насред път. Човекът явно бил изплашен от това, че помага на археолози от Алазея.

Но изследователите така и не разбрали защо наричали „старица“ 19-годишната Фекла. Всички разкази за нея се съпровождали с някакъв мистичен страх.

Източник