Съществува ли време?

Времето във Вселената

Какво е времето и защо всички са забравили, че то се явява условна величина, въведена от самия човек и несъществуваща в природата.

В природата съществуват периодични процеси, които човек използва като еталон за съгласуване на своите действия с околните. В природата съществуват процеси на преход на материята от едно състояние или форма в друго. Тези процеси протичат по-бързо или по-бавно и те са реални и осезаеми.

Във Вселената постоянно протичат процеси на преход на материята от едно състояние в друго, от едно качество в друго и те могат да бъдат обратими и необратими. Обратимите процеси не засягат качественото състояние на материята. Ако протича качествено изменение на материята, се наблюдават необратими процеси. При подобни процеси еволюцията на материята върви в една посока – от едно качество към друго и затова е възможно количествено да се оценят тези явления.

За измерване на тази скорост човек е измислил условна единица, наречена секунда. Секундите се сливали в минути, минутите – в часове, часовете – в дни, и т.н. За единици на измерванията са послужили периодични процеси в природата, такива като въртенето на планетата около своята ос и периодът на въртене на планетата около Слънцето. Причината за подобен избор е проста – удобството на приложение във всекидневния живот. Тази единица за измерване била наречена време и започнала да се използва повсеместно.

Да вземем като пример необратим процес – изгореното дърво е престанало да съществува в тази форма и времето – отчитането от началото до края на горенето – е преходът му в ДРУГО състояние. Времето е следствие на протичащите процеси, нищо повече.

По такъв начин в природата се наблюдават процеси на изменение на материята, протичащи в една посока. Възниква своеобразна „река“ на материята, имаща свой извор и устие. Материята, взета от тази „река“, има минало, настояще и бъдеще.

Миналото се явява онова качествено състояние на материята, което тя е имала по-рано, настоящето – качественото състояние в дадения момент, а бъдещето – качественото състояние, което тази материя ще приеме след разрушаване на съществуващото качествено състояние.

Необратимият процес на качествено преобразуване на материята от едно състояние в друго протича с определена скорост. В различни точки от пространството едни и същи процеси могат да протичат с различна скорост, като в някои случаи тя варира в доста широк диапазон.

Има обратими процеси, например въртенето на галактиките, планетите и т.н. Физиците въвеждат понятието време за удобство. Точно по същия начин физиците разделят материята и енергията. Но енергията не съществува без материя. Енергията е свойство на материята, когато тя (случаят с дървото) преминава от едно качествено състояние в друго. И енергията е само следствие. Както и времето – следствие на протичащите процеси.

Интересен е фактът, че много народи, изначално изолирани един от друг, са създали много близки календари, които може да са се отличавали по броя на дните в седмицата, по началото на Новата година, но продължителността на годината при тях е била много близка. Именно въвеждането на условната единица време е позволило на човечеството да организира своята дейност и да опрости взаимодействието между хората.

Единицата време е едно от най-великите изобретения на човека, но е необходимо винаги да се помни изначалният факт – тя е изкуствено създадена величина, описваща скоростта на качествения преход на материята от едно състояние в друго.

В природата съществуват периодични процеси, които са послужили като основа за създаването на тази условна единица. Тези периодични процеси са обективни и реални, а създадените от човека единици за време – условни и нереални.

Затова всяко използване на времето като реално измерение на пространството няма никакво основание. Четвъртото измерение – измерението време – просто не съществува в природата. Именно повсеместността на използването на единицата време, което съпровожда човека от първия момент в живота му до последния, често създава илюзия за реалност на времето.

Реално е не времето, а процесите, протичащи в материята, за единица на измерване на които служи единицата време. Протича подсъзнателна подмяна на едното с другото и като неизбежен резултат подобна подмяна на реалния процес с единица за неговото измерване – сливане в човешкото съзнание на едното с другото – е изиграло лоша шега на Homo Sapiens.

В теориите за Вселената времето се е приема като обективна реалност. Обективна реалност се явяват процесите, протичащи в материята, а не условната единица за измерване на скоростта на протичане на тези процеси…

Николай Левашов, „Нееднородната Вселена“