Страховитият път към просветление на агхорите

агхорите
Wikimedia Commons

Агхорите са последователи на хиндуистка секта, която е на повече от 1000 години. Тези аскети обикновено са наричани садхус, което на санскрит означава „свещен човек“. Те посвещават целия си живот за постигане на мокша (освобождаване). За разлика от другите садхус, агхорите следват, меко казано, необичаен и радикален път към просвещение.

Техните методи противоречат на ортодоксалния хиндуизъм и затова агхорите се ползват с репутацията на най-страховитите сидхус в Индия. Уважението към тях е голямо. Вижте какви са практиките, спечелили им това страхопочитание.

Сегашният вид на сектата на агхорите може да бъде проследен до Баба Кинарам – аскетик, живял през XVII век и починал на 170 години според вярванията. След смъртта си Кинарам е погребан в свещения град Варанаси, а храмът, който е построен в негова чест, е най-свещеното място за агхорите.

Портата на Баба Кинарам във Варанаси. Quora
Портата на Баба Кинарам във Варанаси. Quora

Агхорите почитат Шива и Махакала като богове на разрушението и Шакти и Кали като богини на смъртта. Представителите на сектата обикновено прекарват времето си в близост до земи, предназначени за кремации във Варанаси, както и студените хималайски пещери, бенгалските джунгли и пустините на Гуджарат.

Според вярванията на агхорите освобождаването се постига чрез практики, които са считани за табу в ортодоксалния хиндуизъм. Ако бъдат практикувани правилно, тези ритуали спомагат за по-бързото духовно възвишаване. Методите на агхорите определено не са за хора със слаби сърца, а тези, които не успеят да ги изпълнят правилно, рискуват да се обвържат още по-тясно с колелото на съществуването.

Един от най-често практикуваните ритуали е канибализмът. Трябва да се отбележи, че агхорите не убиват умишлено хора, за да изядат плътта им, а всъщност ядат трупове на вече починали. Плътта обикновено се яде сурова, но има и случаи, в които се пече на огън.

Wikimedia Commons
Wikimedia Commons

Агхорите вярват, че различията са заблуди и препятствия по пътя към духовното развитие. Те не виждат разлика между добро и лошо, нито пък между човешка и животинска плът. Консумацията на човешки трупове служи като потвърждение на техните вярвания. Също така, агхорите консумират урина и изпражнения. Вероятно, тези практики помагат за убиването на егото и отнемане на човешката представа за красота.

Агхорите отбягват и дрехите. Най-често ходят наметнати с парче плат, но понякога и чисто голи. Този акт има за цел да им позволи да преодолеят чувството си за срам. Трябва да им помогне да се отрекат от материалния свят и привързаността към материалните вещи.

Нещо повече, агхорите мажат телата си с пепел от  кремирани човешки тела. Това се извършва в чест на Шива и се смята, че ги защитава от заболявания.

Агхорите обръщат и голямо внимание на човешките черепи. Черепът, или капала, е главният знак на сектата и щом някой човек постъпи сред тях, той трябва да отиде да търси череп, който след това ще бъде използван като купа в пиршествата. От тези купи агхорите хранят и кучета и крави.

Представител на агхорите, носещ череп и алкохол. Wikimedia Commons
Представител на агхорите, носещ череп и алкохол. Wikimedia Commons

Според една легенда Шива отрязъл една от главите на Брахма и след това трябвало да броди из обществото, носейки главата със себе си. Точно затова, в опит да имитират Шива, агхорите носят със себе си човешки черепи.

В ръката на Шива е една от главите на Брахма. Wikimedia Commons
В ръката на Шива е една от главите на Брахма. Wikimedia Commons

В сектата има и вярване, че след смъртта на човек жизнената му сила се събира на върха на черепа. Агхорите вярват, че използването на определени мантри и приношения (особено алкохол), им позволява да призоват духа на починалия и да получат контрол над него.

Ритуалните практики на агхорите определено са изключително странни и със сигурност биха били отхвърлени от повечето хиндуисти. Но сектантите възприемат действията си като по-бърз начин за постигане на мокша. Вероятно е излишно да се казва, че този житейски път не може да бъде следван от всеки.

Ancient Origins