Свещените календари и циклите на времето

Детайл от календара Цолкин в „Дрезденския кодекс“, като се започне от първия ден. Lacambalam/CC BY-SA 4.0
Детайл от календара Цолкин в „Дрезденския кодекс“, като се започне от първия ден. Lacambalam/CC BY-SA 4.0

Новата година прави равносметка на всичко, случило се през изминалата година, и дава надежди и мечти за година напред. Според данни на археологически изследвания настъпването празнуването на Нова година е започнало преди повече от 4000 години.

В Древна Месопотамия празнуването на Новата година е било в деня на пролетното равноденствие, в средата на март. Египтяните я отбелязвали в деня на есенното равноденствие, а гърците – в деня на зимното слънцестоене.

Древните римляни са посветили този ден на бога на началото Янус и го отбелязвали през януари. Китайската нова година от древни времена та до днес съвпада с първия ден по лунния календар (от 20 януари до 20 февруари). Датата била избирана в съответствие с времето на природните цикли.

Световните цикли на мезоамериканците

В доколумбовите култури на Мезоамерика циклите на времето се отбелязвали в различни календари. Един от тях, Свещеният календар, също известен като Цолкин, е 260-дневният календар на маите, използван до установяването на Григорианския календар през 1582 г.

Маска на маите на фриз в Placeres, Кампече, Мексико (250-600 г. от н.е.).
Маска на маите на фриз в Placeres, Кампече, Мексико (250-600 г. от н.е.).

Цолкин използва 13-дневен и 20-дневен цикъл. Всеки ден в 20-дневния цикъл има название – първо идва Имиш (Световното дърво), след това Ик (Вятър), Акбал (Нощ) и т.н. Върху този цикъл се наслагва 13-древен, в който дните нямат названия, а само номера (от 1 до 13). След 13 дни броенето се обновява и отново започва от единица. След изминаването на 260 дни броенето се възобновява от деня на Световното дърво.

Освен 260-дневните цикли маите също отчитали по-продължителни цикли – тунове (от 360 дни), катуни (20 туна по 360 дни, тоест 7200 дни), бактуни (20 катуна или 144 000 дни). Цяла епоха се състои от 260 катуна, тоест 5200 години (5200 туна, което съответства на 5125 слънчеви години). Маите притежавали дълбоки астрономически познания, включително за прецесията на равноденствието.

Източната страна на стела С в Киригуа. На нея са изобразени 13 бактуна, което съответства на 13 август 3114 г. пр.н.е. по Григорианския календар.
Източната страна на стела С в Киригуа. На нея са изобразени 13 бактуна, което съответства на 13 август 3114 г. пр.н.е. по Григорианския календар.

По време на въртенето на Земята около Слънцето и около собствената си ос протича постоянно бавно изместване на оста, тъй като Земята не е идеална топка. Тя е сплесната на полюсите и има удебеление на екватора. Слънцето и Луната със силата на привличането се стараят да изравнят оста на въртене на Земята. Бързото въртене на Земята препятства това. Възниква прецесия – бавно конусовидно движение на земната ос. Затвореният голям кръг, описан от оста, е получил названието прецесионен цикъл. За да завърши този цикъл, Земята има нужда от 25 729 до 25 920 години по различни изчисления. Този период от време е получил названието Велика година.

Прецесионното движение на Земята.
Прецесионното движение на Земята.

Западните астролози обикновено отбелязват началото на годината в деня на пролетното равноденствие, когато Слънцето се намира в съзвездие Овен. Когато Слънцето премине през всички знаци от Зодиака, прецесията се явява пълна. Астрологическата ера се определя като движение на Слънцето от един знак на Зодиака към друг и е приблизително 2150 години. Движението на Слънцето през всички 12 зодиакални знаци е Велика година.

Източните календари

Световните цикли на мезоамериканците съответстват на ведическата Юга на индуизма, описващ еволюцията на живота и времето на Земята. Всяка следваща Юга е с четвърт по-къса от предишната. Целият цикъл е 4 320 000 години. Още по-голям цикъл – Калпа, представлява хиляда Юги, или 4 320 000 000 г. Тези цикли се повтарят безкрайно.

Сега завършва Кали-Юга, период на мрака и отчаянието. Тази Юга се смята за окончателна световна епоха, време на негатив и разрушения.

Детайл от индуистки календар (1871-1872 г.), Раджастан, Индия.
Детайл от индуистки календар (1871-1872 г.), Раджастан, Индия.

Във „Висудхимага“ се споменава за 64-ти световен цикъл, който периодично прочиства планетата и разрушава човечеството. ТОй се дели на осем цикъла на разрушение – седем огън и един вода, които се повтарят седем пъти. Осмият цикъл се явява окончателен апокалипсис на разрушителните ветрове. След това 64-тият цикъл започва отново.

Теорията на новостите

Общ елемент на всички тези цикли на времето се явява понятието за ускорението на времето. Ускорението на времето, съответстващо на пробуждането на човешкото съзнание, се явява обща концепция при обсъждане на такива теми като теория на информацията, особености и новостите на живите системи. Теорията на новостите се стреми да изчисли скоростта на новостите във Вселената в зависимост от времето. Ето нейните основни принципи.

1) Вселената е жива система с телеологичен атрактор (точка на привличане) в края на времето, водещ към увеличение и съхранение на сложността на материалните форми. Думата „телеологичен“ произхожда от гръцката дума „телос“, която означава край или цел.

2) Новостта и сложността нарастват с течението на времето, това е ефектът на снежната топка, независимо от нееднократните неуспехи.

3) Човешкият мозък представлява върха на сложната организация на известната Вселена.

4) Сложността и изтънчеността на човешките мисли и култури се увеличават, вселенските новости се приближават към безкрайната крива на Кох, експоненциално на ръста. Всичко, което човешкото съзнание може да постигне, ще се прояви едновременно.

Път в бъдещето

Възможно е новите цикли на времето да се измерват с нивото на колективното съзнание, а не с количеството дни, седмици, месеци и години. С приближаването към точката на безкрайното знание, времето, възможно, изобщо ще престане да съществува в линейна форма. Това ще бъде ново начало не само на цикъла, но и на самото човечество.

Източник