Тайнствените кули на Тибет

Преди тридесет години френският пътешественик Мишел Песел, известен като откривател на извора на река Меконг, проникнал в труднодостъпни райони на Тибет и съседната китайска провинция Съчуан.

В долините на Хималаите по границата с Китай той открил загадъчни каменни кули със звездовидна основа. Китайските власти едва впоследствие разрешили на чужденци да посещават тези райони. По-късно към изследванията на Песел се присъединила Фредерика Дарагон, която пристигнала в Хималаите за изследване на популацията на снежния барс, но забравила за първоначалната цел на своето пътуване, след като видяла тези кули.

Някои от тези високи съоръжения, изградени от камъни почти без използването на съединяващ варовиков разтвор, стоят насред селища, други са уединени в планинските долини. Във всеки случай жителите на Хималаите не знаят нищо за тях и не могат да отговорят на въпросите, кой, кога и как е издигнал тези исполини.

Някои от кулите се използват от местните жители като ясли за якове и коне, а други са се превърнали в нещо като кумири – селяните носят тук глинени фигурки като жертви на могъщите духове. Но основно загадъчните кули са празни. Дървените стълби във вътрешността им отдавна са се разрушили или са отишли за дърва за огрев или други нужди.

Събирането на сведения за кулите е затруднено и от това, че както често се случва в планинските местности, жителите на съседните долини се отнасят към различни народности и комуникацията с тях е трудна. Освен това техните езици нямат писменост, затова не може да се разчита на древни документални източници. Част от местните езици е изчезнала заедно със своите носители, които е възможно да са знаели историята на кулите.

Пътешествията в местността са изключително затруднени. Пътища практически отсъстват. През лятото, в сезона на дъждовете, не може да се изгази от кал и свлачища. През зимата препятствие са дълбоките снегове и опасността от лавини.

Дарагон потърсила помощ от местните будистки манастири, но монасите не открили в своите анали никакви записки за кулите. Тези съоръжения обаче се споменават в китайските научни трактати от времената на династията Мин (1368–1644), срещат се записки за тях и в дневниците на някои английски изследователи, идвали тук през XIX век. Но никой не ги е изучавал подробно.

Поне две подобни кули са известни в съседен Афганистан, една от тях отдавна е превърната в Джамия.

Дарагон взела проби от дървесина от 32 кули и по нейна молба в една от американските лаборатории бил проведен радиовъглероден анализ, който определил възрастта на органичните материали. Повечето от кулите са на 600–700 години, но едната от тях, която се намира на един ден път от Лхаса, е на 1000–1200 години. Излиза, че тя е била построена, преди монголските племена да нахлуят в Тибет.

Според изследователката звездообразната форма на кулите им придава сеизмична устойчивост. Някои кули представляват 8-лъчеви звезди, други – 12-лъчеви. Местните жители и сега строят къщи с остри ъгли за защита от трусове.

Какво е било предназначението на тези съоръжения с височина на съвременна 15-етажна сграда? Някои историци споменават култовото предназначение на кулите – те може да са символизирали връвта, която според тибетската легенда свързва земята с небето.

Други казват, че кулите са били отбранителни съоръжения или наблюдателни кули за предупреждение на селата за набезите на номадите. Според един от тайванските историци, който много пъти е идвал по тези места, кулите може да са служили като станции за връзка на оптичен телеграф. Обикновено всяка е разположена така, че от нейния връх да се виждат върховете на съседните кули. Възможно е върху тях да са палени сигнални огньове.

Според друга версия кулите първоначално имали конкретно практическо значение, а по-късно станали символ на статут на богатите семейства. Една от легендите гласи, че когато в семейството на местния владетел се раждал син, се поставяла основата на кулата и всяка година на рождения му ден към строежа се прибавял още един етаж.