Тевтонският орден на Свещената земя: следи от последната битка

тевтонски рицар

Кръстоносните походи са оказали толкова силно влияние върху историята на света, че интересът към тях не секва. Половината от съвременните конспиративни теории се отнасят към епохата на могъщите рицарски ордени, действали на Свещената земя и далеч отвъд нейните предели.

Какви всъщност са били кръстоносците? Минават векове и достоверните сведения все повече се губят в купчина измислици. Но винаги се намират хора, способни да получат достъп до първоизточника: това са археолозите.

През 2011 година израелски специалисти от университета на Хайфа са възобновили разкопките в крепостта Монфор, построена от Тевтонския орден през 1220 година в северната част на Йерусалимското кралство (днес областта Горна Галилея в Израел).

В наши дни руините на крепостта се намират на територията на национален парк. Първите разкопки са проведени тук през 1926 година, но резултатите с почти столетна давност не удовлетворяват съвременните учени. Освен това средновековните руини се ползват с голяма популярност сред туристите, така че желанието на археолозите да възобновят изследванията и да изучат максимално съхранените артефакти е съвсем обяснимо.

крепостта Монфор
Руините на тевтонската крепост Монфор в хълмовете на Горна Галилея. Снимка: Eran Feldman / Wikimedia Commons

В историята е останало френското название на замъка, Монфор (Montfort) – той е бил построен върху земи, купени от Тевтонския орден от френското семейство Дьо Миле. Немските кръстоносци, издигнали тук главната крепост на ордена, просто са превели името ѝ на немски – Щаркенберг (Starkenberg) означава същото, което и Монфор на френски: силна (укрепена) планина.

Но околният пейзаж – и преди 800 години, и сега – подсказва, че „силната планина“ не е имала никаква стратегическа ценност: тук просто не е имало какво да се защитава. Наблизо не е имало нито пътища, нито християнски селища. Но пък високите хълмове, заобикалящи Монфор, затрудняват достъпа до замъка и го скриват добре от любопитни очи – тевтонските рицари са можели да водят спокоен живот далече от братята християни.

Това е известен факт: независимо от наличието на обща цел и общ враг, големите рицарски ордени на Свещената земя – хоспиталиери (йоанити), тамплиери и „младши“, тевтонци – са се намирали в състояние на вечен антагонизъм. Взаимната враждебност е документирана в много средновековни хроники, но причините за тази неприязън не са ясни докрай.

Тевтонският орден се е възползвал от първата възможност да се оттегли по-далече от Акра – столицата на Йерусалимското кралство през 1191–1229 г., където всеки орден имал свой квартал и свои сфери на влияние. Новата главна крепост на ордена – Щаркенберг – била изградена на 35 километра от Акра, в безлюдните хълмове на Горна Галилея.

„Вероятно това е била и причината за изграждането на замъка – прехвърлянето на някои важни ресурси на ордена, като например архивите или дори хазната, от Акра на по-изолирано място“, смята проф. Адриан Боас (Adrian J. Boas), ръководител на археологичните изследвания в Монфор.

Пред изданието Haaretz проф. Боас разказва за находките, направени в крепостта миналата година. По думите му рицарите от монашеския орден са водели доста охолен живот в своята резиденция – тевтонците определено са се потрудили да си създадат комфорт, без да предполагат, че крепостта ще им служи по-малко от 50 години – от 1220 до 1271 година.

При разкопките на жилищните помещения археолозите са открили позлатени детайли от мебели и украса, изделия от стъкло, фрагменти от цветни витрини и стъкла, стенни фрески и скулптурни елементи. Целият този разкош е бил предназначен за Великия магистър на ордена (Hochmeister), но в негово отсъствие тук са пребивавали други високопоставени рицари.

„Смятаме, че Великият магистър рядко е посещавал Монфор – може би един или два пъти; почти не са съхранени записки. Великият Конвент от 1244 година е единственият документално потвърден факт за присъствието на главата на Тевтонския орден в Монфор“, казва Боас. През 1244 година Великият магистър Герхард фон Малберг е бил отстранен от своя пост и на Конвента е бил избран нов ръководител на ордена – Хенрих фон Хоенлое.

В свободното си време тевтонските рицари са се забавлявали с настолни игри – археолозите са открили съхранени части и дъска за „мелница“ (игра, известна още в Древен Египет, изключително популярна в Древен Рим и Средновековието. Тя има много имена, едно от които е Nine Men’s Morris, или „Танцът на деветимата мъже“. Смята се, че морският шах е произлязъл от една от разновидностите на „мелницата“.

Кулинарните предпочитания на германските рицари потвърждават неизменната любов на европейците към свинското: в едно от сметищата археолозите са открили кости от домашни прасета, докарани от Европа. Разнообразие в рицарско-монашеското меню са внасяли елени, овце, крави и костенурки – техни останки също са открити при разкопките.

Изследователите целенасочено търсили конюшня, каквато задължително е трябвало да има при замъка, и са открили такива помещения до северната врата. Там са намерени подкови, гвоздеи, шпори, метални детайли от седла…

крепостта Монфор
Конюшните на Монфор. Снимка: Adrian Boas

През 1926 година първите изследователи на крепостта се надявали да открият тук тържествено погребани воини в пълно рицарско снаряжение – гробници на високопоставени тевтонци, загинали в кървавите сражения за Монфор. Но съвременните археолози изяснили, че такива няма, макар изолираната крепост два пъти да е била под обсада.

През май 1266 година мамелюкските емири за първи път се опитали да превземат Монфор, но крепостта удържала нападението – тевтонците все още имали възможност да осигурят гарнизон с продоволствия и боеприпаси, а мамелюките още нямали обсадни оръжия.

Само за пет години ситуацията се променила кардинално. Кръстоносците загубили контрол над околната територия, възникнали проблеми със снабдяването, а с щурмуването на Монфор се заел самият Байбарс I, по прозвище Абул-Футух, „бащата на победата“. Този знаменит мамелюкски султан по това време успял да изтласка кръстоносците от Яфа и Антиохия, да превземе замъка на тамплиерите и крепостта на хоспиталиерите Крад де Шевалие.

крепостта Монфор
Личен знак на зидаря, изсечен на стената на конюшнята на Монфор. Снимка: Adrian Boas

Докато за непристъпния Крак де Шевалие султанът използвал измама, то за Монфор подготвил обсадна техника. Сражението за тевтонската крепост започнало на 8 юни 1271 година.

Миналата година археолозите са открили следи от тази битка: фрагменти от ръждясали вериги, от доспехи, арбалети, стотици накрайници за стрели и копия…

Край външната крепостна стена археолозите са открили повече от 40 каменни гюлета, изстреляни от мамелюкски катапулт по тевтонския замък. Кръстоносците са се отбранявали под град от стрели, каменни ядра и огнени снаряди – овъглени дървени греди свидетелстват за силен пожар в замъка.

Накрайници на стрели, открити в Монфор. Снимка: Adrian Boas
Накрайници на стрели, открити в Монфор. Снимка: Adrian Boas

С това героичното сражение е завършило. На 23 юни, две седмици след началото на обсадата, тевтонският гарнизон се предал. Султан Байбарс не само пощадил оцелелите и им позволил да вземат всичко ценно от замъка (тевтонците определено са изнесли архивите на ордена от Монфор), но и лично съпроводил отряда на кръстоносците до Акра.

„През 1271 година епохата на владичеството на кръстоносците на Светата земя е приближила към своя край. Голяма част от крайбрежието било завладяно от султан Байбарс, вътрешните земи също не били контролирани от кръстоносците. Монфор се превърнал в изолирано християнско островче сред мюсюлманска територия. Тевтонският гарнизон не е имал никакви разумни причини да задържа крепостта, освен това те са разбирали, че никой няма да им дойде на помощ – наблизо не е останал никой, който да може да ги спаси“, обяснява Адриан Боас.

След като съпроводил тевтонските рицари до Акра, Байбарс се върнал в Монфор с една цел: да разруши самата крепост. Войската се занимавала с това до 4 юли 1271 година, но не завършила докрай начинанието – замъкът станал негоден за живот и отбрана, но главната кула, донжон, оцеляла. Заобикалят я руините на главната зала, жилищните помещения, мазетата, конюшните, крепостните стени – развалините на някога величествената постройка сред безлюдните хълмове, в които повече никой не е живял.

През 1291 г., след падането на Акра, завършва епохата на кръстоносните походи на Свещената земя. Тевтонските рицари се прехвърлили в Източна Европа, но това е вече съвсем друга история. А спасените архиви от Монфор и до днес се съхраняват във Виена, в главната резиденция на Тевтонския орден.

Да, той все още съществува.