Уркеш: забравеният град на загадъчните хурити

Разкопките на Уркеш. © Archaeological Institute of America
Разкопките на Уркеш. © Archaeological Institute of America

Древният Уркеш някога е бил голям център на древната близкоизточна хуритска цивилизация, известна в митологията като дом на изначалния бог. Малко е известно за Уркеш и тайнствената хуритска цивилизация, тъй като древният град бил погребан под пустинните пясъци хиляди години и се загубил от страниците на историята.

И все пак през 80-те години археолозите открили Тел Мозан – могила, под която се намирали руини на древен храм и дворец. Десет години по-късно изследователите направили невероятния извод, че Тел Мозан е загубеният град Уркеш.

Разположен на територията на Северна Сирия, близо до границата ѝ с Турция и Ирак, древният Уркеш бил голям месопотамски град, процъфтявал между 4000 и 1300 г. пр.н.е. Това е един от най-ранните известни градове в историята.

 

Градът Уркеш

Уркеш някога е бил голям политически и религиозен център на хуритите, построен на кръстопътя на търговските пътища между Анатолия и градовете на Сирия и Месопотамия и свързващи Средиземноморието със Западен Иран. Уркеш също бил столица на царство, което контролирало плато, в което имало залежи от мед, направили града могъщ и богат.

Изглед на Тел Мозан, древния Уркеш, от север. Wikimedia Commons
Изглед на Тел Мозан, древния Уркеш, от север. Wikimedia Commons

 

Уникалните хурити

Преди знанията за хуритите били ограничени до древни легенди и малко количество артефакти с неизвестен произход. Неотдавнашни разкопки показали, че хуритите не само силно са повлияли на езика, културата и религията на по-късните народи, но и възможно – върху развитието на съседите месопотамци, които в това време тъкмо започвали да създават първите си градове. Най-отличителна черта на хуритите бил техният език, абсолютно уникален и неприличащ на нито един от известните езици в историята.

Лъв и каменна табличка от Уркеш с най-ранния известен хуритски текст. Wikimedia Commons.
Лъв и каменна табличка от Уркеш с най-ранния известен хуритски текст. Wikimedia Commons.

 

Разкопките на Тел Мозан

Изследването на Тел Мозан започнало през 80-те години, но чак след десет години археолозите успели окончателно да установят, че това е град Уркеш.

Разкопките разкрили не само кирпичени постройки, но и редки каменни съоръжения – монументална стълба и дълбока подземна шахта – „преход в преизподнята“, – която била свързана с религиозни ритуали.

В Уркеш имало монументални обществени сгради, включително голям храм и дворец. Много от тях са датирани към акадския период (2350–2200 пр.н.е.).

 

Древната преса

При разкопките било открито голямо количество щампи и печати. Около 150 от тях съдържат надписи. Освен това били намерени клинописни таблички от стария акадски период – те представляват основно административни документи, учебни текстове и дори части от шумерския речник.

Стотици глинени отпечатъци с изображението на царското семейство разкрили важна информация за историята и живота на града. Писмените таблички от двореца разкрили не само името на града –Уркеш, но и на неговия цар Тупкиш и царица Угнитум. В документите се посочва, че една от дъщерите на Нарам-Син, царя на Месопотамия, живяла в Уркеш.

Вероятно е имало само няколко хуритски града в Северна Сирия. И все пак хуритите са създали цивилизация, която оказала влияние на целия Близък изток.

Урбаническият стил на хуритите се основава на етническата идентичност в по-голяма степен, отколкото на териториалното разположение. Културната уникалност на Уркеш отчасти се обяснява с неговото географско положение – той обединявал потенциала на равнините с възможността от използването на по-малко достъпните ресурси на платото.

Това допринасяло за формирането на уникални религиозни и политически традиции и защита от агресивния експанзионизъм на акадския цар Нарам-Син, който се смятал за бог. Уркеш бил единственият град в Сирия, който не бил завладян от него.

Смята се, че още много съкровища остават скрити в по-дълбоките пластове на могилата Тел Мозан. За жалост разкопките били преустановени през 2011 във връзка с войната в Сирия и мястото е недостъпно за чужди археолози.

Ancient Origins