Древният Уркеш някога е бил голям център на древната близкоизточна хуритска цивилизация, известна в митологията като дом на изначалния бог. Малко е известно за Уркеш и тайнствената хуритска цивилизация, тъй като древният град бил погребан под пустинните пясъци хиляди години и се загубил от страниците на историята.
И все пак през 80-те години археолозите открили Тел Мозан – могила, под която се намирали руини на древен храм и дворец. Десет години по-късно изследователите направили невероятния извод, че Тел Мозан е загубеният град Уркеш.
Разположен на територията на Северна Сирия, близо до границата ѝ с Турция и Ирак, древният Уркеш бил голям месопотамски град, процъфтявал между 4000 и 1300 г. пр.н.е. Това е един от най-ранните известни градове в историята.
Градът Уркеш
Уркеш някога е бил голям политически и религиозен център на хуритите, построен на кръстопътя на търговските пътища между Анатолия и градовете на Сирия и Месопотамия и свързващи Средиземноморието със Западен Иран. Уркеш също бил столица на царство, което контролирало плато, в което имало залежи от мед, направили града могъщ и богат.
Уникалните хурити
Преди знанията за хуритите били ограничени до древни легенди и малко количество артефакти с неизвестен произход. Неотдавнашни разкопки показали, че хуритите не само силно са повлияли на езика, културата и религията на по-късните народи, но и възможно – върху развитието на съседите месопотамци, които в това време тъкмо започвали да създават първите си градове. Най-отличителна черта на хуритите бил техният език, абсолютно уникален и неприличащ на нито един от известните езици в историята.
Разкопките на Тел Мозан
Изследването на Тел Мозан започнало през 80-те години, но чак след десет години археолозите успели окончателно да установят, че това е град Уркеш.
Разкопките разкрили не само кирпичени постройки, но и редки каменни съоръжения – монументална стълба и дълбока подземна шахта – „преход в преизподнята“, – която била свързана с религиозни ритуали.
В Уркеш имало монументални обществени сгради, включително голям храм и дворец. Много от тях са датирани към акадския период (2350–2200 пр.н.е.).
Древната преса
При разкопките било открито голямо количество щампи и печати. Около 150 от тях съдържат надписи. Освен това били намерени клинописни таблички от стария акадски период – те представляват основно административни документи, учебни текстове и дори части от шумерския речник.
Стотици глинени отпечатъци с изображението на царското семейство разкрили важна информация за историята и живота на града. Писмените таблички от двореца разкрили не само името на града –Уркеш, но и на неговия цар Тупкиш и царица Угнитум. В документите се посочва, че една от дъщерите на Нарам-Син, царя на Месопотамия, живяла в Уркеш.
Вероятно е имало само няколко хуритски града в Северна Сирия. И все пак хуритите са създали цивилизация, която оказала влияние на целия Близък изток.
Урбаническият стил на хуритите се основава на етническата идентичност в по-голяма степен, отколкото на териториалното разположение. Културната уникалност на Уркеш отчасти се обяснява с неговото географско положение – той обединявал потенциала на равнините с възможността от използването на по-малко достъпните ресурси на платото.
Това допринасяло за формирането на уникални религиозни и политически традиции и защита от агресивния експанзионизъм на акадския цар Нарам-Син, който се смятал за бог. Уркеш бил единственият град в Сирия, който не бил завладян от него.
Смята се, че още много съкровища остават скрити в по-дълбоките пластове на могилата Тел Мозан. За жалост разкопките били преустановени през 2011 във връзка с войната в Сирия и мястото е недостъпно за чужди археолози.
