Влакът призрак в примка на времето

влак призрак
© EdSinger

Тези влакове не вървят по разписание, появяват се отникъде и отново изчезват. Къде?

Според едни – в паралелен свят, според други – в примка на времето, а според трети – директно в ада. Но никой не знае всъщност откъде идват и накъде отиват. Тези влакове не спират на гарите, не вземат пътници. А ако някой реши да скочи на преминаващия вагон, той ще изчезне заедно с влака призрак.

Мъгла в тунела

На 14 юни 1911 г. Римската железопътна компания и фирма „Санети“ провели рекламна акция, демонстрираща нов тип екскурзионен влак. Те организирали безплатно показателно пътуване за представителите на обществеността, хора известни и далеч не бедни.

Към пладне от римската гара тръгнала композиция от три вагона. В нея се намирали сто пътници и шестчленен екипаж. Предстояло пътешествениците да разгледат местните забележителности. Особен интерес предизвиквал супердълъг за времето си еднометров тунел, пробит в скалите на Ломбардия. В предвкусване на зрелището публиката се веселила, пила шампанско на воля и обменяла светски клюки…

Преди шедьовъра на инженерната мисъл влакът намалил скорост, изпуснал кълбета черен дим, а след това влязъл в тунела – и изчезнал безследно.

Впрочем двама пътници, които почувствали нещо нередно, в последния момент скочили от забавилия движение влак. Един от тях, сеньор Саджино, описал подробностите на произшествието в „Римски вестник: „Чух някакво неясно бучене. Зад черния дим на парната машина ясно се виждаше млечнобяла мъгла, която изпълзя от тунела. Тази мъгла буквално като вълна покри влака. С нея се разтвори и първият вагон от нашия злополучен влак. Стана ми страшно. Скочих от вагона на земята, влакът едва се влачеше. С края на окото си забелязах, че заедно с мен скочи и друг пътник. Двамата се ударихме в земята и повече нищо не помня.“

Изследването на тунела не довело до нищо – не били открити никакви следи, способни да обяснят причината за изчезването на влака. Произшествието получило широк отзвук. Изплашените римляни избягвали да използват този железопътен участък и тунелът, за изграждането на който били хвърлени немалко средства, бил закрит. А по време на Втората световна война в него попаднала авиобомба и срутила свода, което окончателно прекратило достъпа до тунела.

Дяволската композиция

В италианските средновековни летописи на един от манастирите в Модена, се разказва за странно фантастично събитие. Веднъж към стените на манастира се приближавала огромна влакова композиция. Тя напомняла на шейна с тръба и теглела след себе си три по-малки. При това от тръбите се виел задушаващ черен дим. Призрачното зрелище не било друго, освен дяволска работа!

В манастира започнала паника, монасите с ужас се скрили в черквата и започнали да мълвят молитви, прогонващи рогатия враг на човечеството. В същото време от композицията излезли двама посланици на дявола – мъже с гладко обръснати лица, облечени в черно. Те се опитали да проникнат в манастира, но здраво залостените врати, общата молитва и застъпничеството на Дева Мария не позволили да се извърши такова светотатство.

Този летопис се съхранявал в местността Каста Солеа в уникална колекция от древни ръкописи, събрани от много поколения на рода… Саджино. А сегашният собственик на имота бил един от скочилите от изчезналия влак. И изведнъж го осенила мисъл: ами ако този дяволски влак, описан в ръкописа, е заблудилата се във времето композиция на „Санети“?

Сеньор Саджино искал да се запознае детайлно със средновековния текст, но за жалост това се оказало невъзможно – ръкописът бил загубен безвъзвратно във времето от мощно земетресение, случило се в района на Месина малко преди инцидента, в който попаднал италианецът. Не било изключено изчезването на влака по някакъв начин да е свързано с това земетресение.

Италианците в мексиканската лудница

Психиатърът Хосе Саксино, който през 40-те години на XIX век живеел в Мексико, водел подробни лекарски записки. Ето една от тях: „В градската лечебница постъпиха 104-ма души. Диагнозата – масово помрачение на разсъдъка. Освен това – при всички еднакво. Рядко явление!

Пациентите се държаха неадекватно, без да разбират какво им се говори. Впрочем това бързо беше разрешено – оказа се, че всички новопостъпили не са мексиканци и не са испанци. Те се оказаха италианци. Невероятно, но нито един от италианците не се водеше в списъците на нито една корабна компания. Проверих лично.

Но най-невероятното: всички 104-ма души твърдяха, че са пристигнали с… железницата. И не откъде да е, а от самия Рим. Нашите местни глупаци дори започнаха да твърдят, че това е Божие знамение – посланици от Вечния град. Но това не може да бъде – влаковете не пътуват по вода!“

По-нататъшната съдба на тези пътници от загадъчния влак е неизвестна. Едва ли цял живот са ги държали в психиатричната лечебница.

Проклятието на Черния принц

На 29 октомври 1955 г. стрелочникът Пьотър Григориевич Устименко който давал дежурство на жп прелеза край Балаклава, видял идващ срещу неговата бариера необявен влак, освен това той вървял там, където нямало релси.

Ето какво разказал стрелочникът на писателя Николай Черкашин: „Разтърках очи, мислех, че ми се е привидяло – не може влак да върви без релси, а той върви – локомотив с три пътнически вагона. И локомотивът, и целият състав не бяха нашенски, като чели отпреди войната, а може и по-рано.

Идваше без светлини откъм планината Гасфорт. Истински призрак. И изведнъж чух как стрелките се преместиха. Успях само да спусна бариерата…“

Същия ден край Севастопол се взривил корабът „Новоросийск“. Как са свързани помежду си тези две събития?

През XIX в. под планината Гасфорт се намирало гробище, където били погребани италиански войници, загинали при щурмуването на Севастопол в Кримската война. По-късно върху гробището била прокарана жп линия от Балаклава. Но след революцията през 1917 г. я разрушили като ненужна. С други думи влакът призрак пътувал по призрачни релси, съществували някога реално.

През май 1955 г. на италианското гробище била варварски и безсмислено взривена прекрасен параклис и душите на починалите, разтревожени от взрива, останали без небесно покровителство. Дали тайнственият влак не бил дошъл за тях?

Взривеният военен кораб „Новоросийск“ по-рано бил италиански и носел гордото име „Юлий Цезар“, а през 1948 г. бил предаден на ВМФ на СССР като репарация. Но Велерио Боргезе, командир на легендарното секретно поделение на „хората жаби“ (подводни разузнавачи), известен с прозвището Черния принц, след войната останал верен на Мусолини и неговите възгледи. Той организирал партия „Черен ред“ и се заклел пред шпагата,, че нито един италиански кораб няма да бъде руски.

Изглежда, трудно е да се обвини в гибелта на „Новоросийск“ непосредствено самия Боргезе, който по това време отдавна вече се бил оттеглил от дела. Но… именно той бил вторият пътник, скочил от изчезналия влак пред тунела. И такова преплитане на съди не може да бъде проста случайност. Проклятието на Черния принц се преплело с измъчваните от взрива на параклиса души и в резултат – с гибелта на кораба.

Машината на времето

Железопътните мрежи са едно от най-мащабните творения на човечеството, изградени наистина с планетарен размах. Металните мрежи, покриващи континентите, безспорно влияят и на естественото геофизично поле на Земята, а това означава – и на нейните хронални процеси, тоест на хода на времето.

Железните пътища са своеобразни машини, които реално пренасят хората не само в пространството, но и във времето. Те могат да се сравнят с огромни колайдери и ленти на Мьобиус, по които може да се попадне от една плоскост – в друга, от едно време – в друго.

Мощното земетресение с епицентър Месина, случило се малко преди изчезването на римския влак, предизвикало чудовищни пукнатини и пропадания не само в каменистата почва, но и в хроналното поле.

„Хроналната дупка“, концентрирана над планинския тунел, може да е превела влака от нашето обичайно триизмерно пространство в четириизмерно, където времето (хроналното поле), освен продължителност придобива нова характеристика – дълбочина.

Затова злощастният състав, изчезвайки от своето обичайно векторно врем, е започнал да се премества свободно от настоящето както в миналото, така и в бъдещето. Но тъй като движението му е определяно от строги пространствени координати (релсите), то можел да се появява само там, където някога е имало релси, или там, където щели да ги прокарат в бъдеще.

Заблудил се в хроналното поле, влакът призрак се е стремил да се върне в Рим, продължавайки да плаши във всички времена и народи.

Тайны ХХ века