Изчисления на британски космолози сочат, че пространство-времето е съществувало още преди Големия взрив, породил Вселената. Изводите на учените са представени в изданието Physics Letters B.
„Не въвеждаме нови понятия, не променяме теорията на относителността, а само интерпретации на някои нейни постулати. Нашите изчисления сочат, че Големият взрив не е бил начало на времето; в този момент просто се е променила ориентацията на пространството. С други думи, „счупила“ се е не е физиката, а картата на света“, обяснява Дейвид Слоун от Оксфордския университет.
Слоун и екипът му стигнали до този извод, като се опитвали да открият отговор на вечния космологичен въпрос: какво е представлявала Вселената в първите мигове след Големия взрив и как е изглеждала тя преди въпросния катаклизъм, родил нашия свят.
Както обясняват учените, днес има два подхода към този проблем. Голяма част от космолозите смятат, че Вселената се е родила от сингулярност, бързо разширявайки се в първите мигове след Големия взрив. Друга група астрофизици смятат, че рождението на нашата Вселена е било предшествано от смъртта на нейна „прародителка“, която вероятно е настъпила по време на така наречения Голям взрив.
Първият вариант е по-прост от теоретична гледна точка, тъй като съществуването на някои форми на пространство-времето преди Големия взрив повдигат редица почти неразрешими въпроси. Например не е ясно как Вселената се е лишила от свръхвисокото ниво ентропия и е „родила“ енергийно чистата съвременна Вселена.
Друг проблем се заключава в това, че днес космолозите дори не могат да предположат как е изглеждал този „стар свят“. Става дума за това, че теорията на относителността престава да работи при екстремно високи енергии, характерни за Големия взрив и породилата го сингулярност.
Това кара учените да спорят по въпроса, какви закони са управлявали живота на Вселената в първите мигове от нейния „нов“ и последните секунди от нейния „стар“ живот, ако такъв е съществувал. Много космолози, включително и покойният Стивън Хокинг, предпочитат да избягват този въпрос. Те смятат, че времето не е съществувало преди Големия взрив и затова проблемът няма смисъл.
Слоун и екипът му предлагат нова интерпретация на тази загадка, която решава въпроса за съществуването на „стара Вселена“ по оригинален начин, без да нарушава приноса на Айнщайн и без да извежда нови понятия като струни или квантови примки.
Учените са обърнали внимание на нещо просто. Намирайки се вътре във Вселената, ние не можем да установим точно нейните размери и да я сравним с нещо извън нейните предели. Съответно фактически всички величини и феномени, описвани от ОТО и други космологични теории, имат относителен характер.
Последната идея според Слоун позволява да се избегнат фактически всички неразрешими проблеми, свързани с безкрайната плътност на енергията и кривината на пространството, които не може да се пренебрегнат в рамките на класическата теория на Айнщайн и свързаната с нея структура на пространство-времето.
Ръководени от тази идея, учените са изработили компютърен модел на „безразмерна“ Вселена и са изучили как изглежда в нея началната точка на Големия взрив. Оказва се, че това не е била сингулярност, а друга структура, която Слоун и колегите му наричат „точка на Янус“.
За разлика от „обичайния“ Голям взрив, тъканта на пространство-времето не престава да съществува отвъд точката на неговото рождение. Тя просто става „огледална“. Грубо казано, преди раждането на Вселената времето е текло в противоположна посока, а пространството е било „ориентирано“ малко по-различно, сочат изчисленията на британските изследователи.
Всички подобни преобразувания не противоречат на теорията на относителността и не се отразяват по никакъв начин на самата материя. Всъщност променя се „картата“ на нейното разпределение и координати, а не вътрешното съдържимо. Това на свой ред може да обясни липсата на антиматерия във Вселената и някои други нейни странности, за които учените спорят и до днес, отбелязват в Оксфорд.
