За летящи чинии приземяването забранено!

© Emil Indricău /Flickr
© Emil Indricău /Flickr

През 50-те години на миналия век в една от френските комуни бил приет закон, забраняващ кацането на летящи чинии. Независимо от очевидната му абсурдност, законът продължава да действа и до днес и дори новият кмет отказал да го отмени.

Законът, приет от администрацията на Шатоньоф дьо Пап (Châteauneuf-du-Pape) през 1954 година, гласи: „Летящи чинии и всякакви други неидентифицирани летящи обекти в случай на приземяване ще бъдат арестувани!“

Този документ се появил като отговор на твърдението на местен жител, според което той бил видял подобен на цигара обект, спускащ се от небето, а след това от него излезли две човекоподобни фигури.

Този сигнал имал ефекта на вълната от слухове за Розуелския инцидент – информацията за предполагаемата катастрофа на НЛО до американския град Розуел през юли 1947 година се разпространила по цял свят и станала причина за ожесточени спорове и конспиративни теории.

Едва ли французите сериозно са очаквали пристигане на НЛО в региона, който на първо място е известен със своето производство на вино – медиите клонят към версията, че това е направено за привличане на туристи.

В полза на този извод говори и фактът, че новият кмет на региона отказал да отмени странния закон, приет преди 62 години. По думите му текстът на документа не нарушава правата на гражданите, значи и не пречи на никого.

Шатоньоф дьо Пап не е единственото място на Земята, което включва в своето законодателна база несъществуващи явления. В Скамания, един от окръзите на щата Вашингтон, от 60-те години на миналия век е забранен ловът на Снежния човек. За нарушаването на този закон се полага глоба в размер на 1000 долара или една година в затвора.

Съществуването на Снежния човек не е доказано от науката, но и никой не възнамерява да отменя закона. Единственото, което е сторено в последните години, е смекчаването на наказанието. В своята първа редакция, действала две десетилетия, глобата е била 10 000 долара, а предвиденият затвор – пет години.