Защо им е била астрономия на древните

астрономия
Рixabay

Многобройни исторически и археологически находки сочат, че нашите далечни предци редовно са наблюдавали небето. Защо им е била астрономия, след като хората в онези времена не са могли да строят космически кораби и да планират полети на други планети? Възможно ли е да са имали съвсем други, „по-земни“ цели?

 

Каменно хоро

Да вземем например Стоунхендж – легендарните камъни, или Хорото на великаните. Това е най-прочутият от паметниците на праисторическата епоха не само на Британските острови, но и в цяла Северозападна Европа, който от Ранното средновековие вълнува въображението и ражда теории и догадки.

Чак през 60-те години на ХХ век, благодарение на работата на проф. Джералд Хокинс, е станало очевидно – Стоунхендж е обсерватория, създадена 1,5-2 хилядолетия преди Рождество Христово, своеобразна „изчислителна машина на каменния век“… С нейна помощ древните обитатели на Британските острови можели да изчисляват датите на равноденствията и слънцестоенетата, да предсказват слънчеви и лунни затъмнения и т.н.

Малко по малко на световната карта започнала да възниква цяла мрежа от подобни праисторически обсерватории (само в Англия са повече от 200). Първи на нея се появил „шотландският Стоунхендж“ – Калениш, разположен в Люис, най-северния от Хебридските острови. След това станало ясно, че множество френски мегалитни съоръжения също имат астрономическо значение.

Арменските изследователи изучават древни астрономически наблюдателни площадки до хълма Мецамор недалече от Ереван – наследство от цивилизация от каменния век, съществувала там дълго преди Урарту. Немалко подобни палеолитни обсерватории са известни и в Русия.

През 1987 година близо до село Александровский в Челябинска област, на сто километра от границата на Русия с Казахстан, е открит Аркаим – древно съоръжение, намиращо се на мястото на древен вулкан под малък слой наноси. Възрастта на Аркаим е уникална- той е 1,5 пъти по-стар от Стоунхендж.

 

Хипотези – практични и неособено

Защо са били необходими тези постройки, и то в такова голямо количество? Според редица историци всичко се обяснява със задоволяването на стопански нужди. Известно е например, че древните египтяни в зората на своята цивилизация са умеели да установяват връзка между появата на Сириус на небето и разливите на Нил, благодарение на които земята не само се напоявала с благодатна влага, но и се покривала със слой плодородна почва.

Следователно повече от логично е да се смята, че хората от каменния век са издигали обсерватории, за да сверяват своя календар по небесните светила – да определят времето на сеитба, жътва и така нататък… Но остава неясно защо всекидневните аграрни нужди са изисквали такива точни астрономически наблюдения.

Историците идеалисти на свой ред твърдят, че същината е в инстинкта за познание. Създаването на мегалитни обсерватории е било доста трудоемко и за тяхното създаване от година на година трябвало да се трудят стотици, дори хиляди хора. Само много богато общество е можело да си позволи да изключи толкова хора от производителен труд. Далечните ни предци не са притежавали свръхбогати ресурси, следователно някоя много важна цел трябва да ги е накарала да предприемат тези велики „строежи“. Що за цел може да е била това?

 

Ехо от стари катастрофи?

Една от „екстравагантните“ версии е страхът пред идваща вселенска катастрофа. Вероятно хората са запазили памет за такива катаклизми в миналото. Може да е ставало дума за гибелта на Атлантида, падането на метеорити и астероиди на Земята или дори за Световния потоп. А може би – циклични изменения на природните условия под влиянието на космически фактори?

Каквато и да е причината, паметта за подобни събития се е вкоренила в общественото съзнание на нашите предци. Затова те търсели в движението на светилата и планетите страшни признаци на наближаващо бедствие в надеждата, ако не да го предотвратят, то поне да предпазят своите съплеменници.

С всяка година стават известни все нови и нови мегалитни обсерватории на древността. Възможно е някой ден да се приближим към разгадаването на тайната на звездобройците от каменния и бронзовия век. Засега всичко остава на ниво хипотези.