Жени гладиатори и развратни забавления

жени гладиатори

Дълги години се е смятало, че гладиаторките са само легенда. Но десетилетия проучвания и разкопки са ни позволили да потвърдим истинското им съществуване и значимост в древната Римска империя.

Гладиаторките често са наричани „амазонки“. В древните релефи жените гладиатори са облечени и въоръжени подобно на мъжете, но има и някои отчетливи разлики.

Например гладиаторките не носели шлемове и туники, а само една препаска. Също както мъжете, повечето жени гладиатори използвали късия меч, наречен гладиус, протектори за ръце и крака и малък щит.

Някои мъже също не използвали шлемове, но по съвсем различни причини – при жените гладиаторки шлемът е отсъствал, за да може да се вижда женственото лице и коса и зрителите да са сигурни в пола на бойците.

trooper111 / deviantart
trooper111 / deviantart

Използването на жени в гладиаторски боеве е тясно свързано с периода на морален упадък и невъобразим лукс. Гладиаторките служели и като сексуални робини на римския елит. Понякога са били и част от забавната програма в частните партита на аристокрацията.

Главната разлика между жените и мъжете гладиатори е, че жените не са били робини в началото. Възможно е в по-късен период, гладиаторките да са били принуждавани да се бият, но първите такива бойци били свободни жени, търсещи приключения.

Това обикновено били заможни римлянки, които виждали гладиаторството като спорт, забавление и признак на особена роля в обществото. Боевете не носили никаква печалба, тъй като жените и без това вече били богати. Затова се смята, че гладиаторките са се били, търсейки внимание, възбуда и слава. Всичко, което трябвало да направят, е да получат позволение от човекът, който урежда боевете.

Първите жени гладиатори най-вероятно са се появили по времето на Нерон, който направил грандиозно празненство в чест на майка си. В него публиката била забавлявана не само от роби, но и от хора от елита. Празненството включвало яздене на коне, убиване на диви зверове и гладиаторски боеве.

Но Нерон не е единственият, който обичал да се наслаждава на гладиаторките. Например император Домициан обожавал компанията на смелите жени и както пише хронологът Дион Касий, „той често провеждаше игри през нощта и понякога уреждаше жените да се бият с джуджета“.

Джуджета в древен Рим. mharrsch / flickr
Джуджета в древен Рим. mharrsch / flickr

Император Септимий  Север също се възползвал от гладиаторките до към 200 г., когато забранил боевете с жени, за да охлади страстите по арените. Главната му цел е била гладиаторските боеве да престанат да бъдат виждани като шоу, което насърчава низко поведение сред жените от аристокрацията.

Съществуването на жени гладиатори, описано в древните римски текстове, се доказва и от археологически находки. Едно от най-важните доказателства се явява мраморна плоча, открита в Бодрум (Турция). От нея става ясно, че гладиаторките са били тясно свързани със сексуалната страст на римляните. В момента плочата се намира в Британския музей, а най-вероятно е изгравирана през I или II век от новата ера.

Мраморната плоча, открита в Турция. На нея се четат имената Ахилия и Амазонка. Wikimedia Commons
Мраморната плоча, открита в Турция. На нея се четат имената Ахилия и Амазонка. Wikimedia Commons

През 2001 г. в Лондон е открит скелет на жена от Римската империя. Смята се, че тя е била гладиатор. Погребана е извън гробището, като до нея са оставени няколко предмета, свързващи я с гладиаторските боеве. Изследователите все пак не са напълно сигурни дали жената е участвала в боевете или просто е била съпруга на гладиатор.

В бъдеще може би ще бъдат открити още доказателства за съществуването на тези легендарни жени гладиатори, които започват да стават все по-реална част от екстравагантната история на Римската империя.

Ancient Origins